Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С., 19.06.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 266 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Д., в качеството й на процесуален представител на СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕВА” ЕООД гр.С., ул. „И.Ш.” № * против Решение № 214/28.03.2012 г. на СлРС по гр.д. № 5618/2011 г. по описа на СлРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против въззиваемата Дияна Т.Р. ЕГН ********** насрещен иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 664,42лв., като получена без основание, ведно със законната лихва до окончателното изплащане като неоснователен. В жалбата е посочено, че безспорно е доказано от доказателствата по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата с въззивника, същата е получила по банков път без основание сумата от 664,42 лв. Твърди се, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 271 от КТ не следва да се прилага, тъй като сумата е получена след прекратяване на трудовото правоотношение и същата се дължи на въззивника, с оглед разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се уважи предявения от страната иск. Претендират се деловодни разноски.

По въззивната жалба не е депозиран отговор от въззиваемата страна.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Процесуалният му представител изразява писмено становище, с което моли жалбата да бъде уважена на основанията, изложени в нея. Няма направени искания за присъждане на разноски.

Въззиваемата Р. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. С., която оспорва жалбата и посочва, че решението на РС – Сливен, е много мъдро. Предоставя на съда да реши дали въззивната жалба е основателна.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника  чрез процесуалния му представител  на 29.03.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 06.04.2012 г. е била депозирана процесната жалба.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

         Бил е предявен иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 664,42 лв. от въззиваемата Р., като получена без основание. Действително от събраните по делото доказателства и извършената съдебно-икономическа експертиза, се установява, че през 2011 г. й е било надплатено трудово възнаграждение в размер на 664,42 лв. В заключението си вещото лице е посочило, че за 2011 г. надплатеното трудово възнаграждение на въззиваемата е в размер на 664,42 лв., но същото не е посочило, че тази сума е платена след приключване на трудовото правоотношение. По заключението се съдържат данни затова, че на 18.03.2011 г. на въззиваемата, чрез РКО, е надплатена сумата от 19.26 лв., но това е станало преди прекратяване на трудовото правоотношение на 20.03.2011 г. По отношение приведената в повече сума по банков път няма данни същата да е приведена след прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед изложеното съдът намира възражението на въззивника за неприложимост на разпоредбата на чл. 271 ал.1 от КТ за неоснователно. От друга страна, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 271 ал.1 от КТ не предвижда ограничителен период от време, в който лицето да е следвало да получи трудовото си възнаграждение. Разпоредбата предвижда, че работникът или служителят не е длъжен да връща сумата за трудови възнаграждения и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Добросъвестността на работника се предполага, а в кръга на възнагражденията, които не следва да връща се включват всички елементи от трудовото възнаграждение – основно трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение, добавки и т.н. Като взе предвид всичко това съдът намира, че по отношение на получената в повече сума в размер на 664,42 лв. за трудово възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 271 ал.1 от КТ и въззиваемата не следва да я връща на работодателя си.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214/28.03.2012 г. по гр.д. № 5618 по описа за 2011 г. на Сливенския районен съд .

        

         Решението не подлежи на обжалване  .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.