Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 142

 

гр. Сливен, 07.06. 2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  268  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 949/ 22.03.2012г. по гр. дело № 4793/2011г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А.Х.А., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „С.К.” № *, че Л.М.Й. ЕГН ********** със съдебен адрес *** офис №4 чрез адв. Ч. *** не дължи сумата от 308,43 лева представляваща главница за изразходвана топлоенергия за обект в гр.С., кв. „Д.Г.” *-*-* за периода от.01.11.2007г. до 31.05.2009г., както и мораторна лихва за забава в размер на 92.07 лева, заедно със законната лихва върху главницата считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане като неправилно начислени. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответното дружество, се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. От назначената експертиза по безспорен начин е установен реалният размер на задължението. На практика съдът е дискредитирал заключението на вещото лице без да изложи мотиви за това. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба. В нето се сочи, че тя е неоснователна. Изводите на съда съответстват на установените факти. Експертизата не е дала категоричен отговор дали правилно са били начислени сумите. Освен това не е в компетенциите на съдебно-техническа експертиза да определи дължимата стойност, а на съдебно икономическа, каквато не е била назначена. Поради това се иска да бъде потвърдено решението.

В жалбата и отговора на са направени доказателствени искания.

 В с.з. за възизвното дружество , не се явява представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител по пълномощие, в което се заявява, че поддържа жалбата. Твърди се , че  възраженията на ищеца направени в първоинстанционното производство са преклудирани, тъй като срокът за рекламация е изтекъл.  От друга страна заключението на вещото лице категорично установява размера на дължимите суми. Оспорва се твърдението, че въззиваемият не е потребител на топлинна енергия.

  В с.з. въззиваемият не се явява. Чрез процесуален представител по пълномощие се оспорва основателността на жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди се, че ищецът не е имал качеството на потребител и не е сключвал договори с топло-преносното предприятие. Освен това възражението, че е бил пропуснат срока за рекламация за пръв път е било направено пред тази инстанция и не следва да се има предвид.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване на иска.

За да уважи отрицателния установителен иск, районният съд е приел, че ищецът не е имал качеството на потребител на топлинна енергия.

От разпоредбата на чл. 142, ал. 2 Закона за енергетиката , топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, след нормативното въвеждане на таксата за сградна инсталация с приетия през м.12.2003г. Закон за енергетиката, от м.01.2004г. същата е начислявана правомерно на ищеца, който, като собственик на апартамент в жилищната сграда, е останал потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, въпреки спирането на топлоподаването. Установено е, че е било възстановено топлоподаването на абонатната станция, към която е неговият апартамент. За да се случи това, е бил представен протокол от Общо събрание на етажните собственици. След като е собственик на апартамент в същата абонатна станция, ищецът се явява потребител на топлинна енергия.

 От заключението на вещото лице, става ясно, че начислените в тежест на ищеца суми касаят цена мощност и топлинна енергия за сградна инсталация, които се дължат от потребителите на топлинна енергия, независимо от това дали са изключени всички монтирани в жилището уреди, както е и при ищеца.

 Ето защо и с оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че ищецът дължи на ответното дружество суми за процесния период за цена мощност и отдадена топлинна енергия за сградна инсталация. Количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е величина определяща се по изчислителен път съгласно посочената от вещото лице формула. Затова в заключението са посочени стойностите, дадени в два варианта, в зависимост от мощността на абонатната станция. В случая следва да се има предвид тази мощност, посочена и ползвана от търговеца за дялово разпределение – 191,858 кВт.

При определяне размера на дължимата сума обаче следва да се има предвид и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Институтът на погасителната давност представлява действие, извършването на което е поставено в зависимост от волята на страната-длъжник, което, без да рефлектира върху материалноправните отношения между страните, погасява субективното право на иск на кредитора, но за да се постигне този ефект, то следва да бъде извършено единствено пред съд. Тоест то не погасява самото задължение, а само правото то да бъде осъществено принудително, поради което доброволното му изпълнение няма да представлява недължимо платено. В тази част районният съд е достигнал до законосъобразни изводи, като е приел че вземанията на топлофикационното дружество се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Така вземанията за периода от 01.11.2007г. до 13.04. 2008г. са погасени по давност.

Не е така обаче за претендираните вземания до края на периода. Съобразявайки се със заключението на вещото лице настоящият състав намира, че ищеца дължи на дружеството заплащане на сумата 150,38 лева представляваща главница за изразходвана топлоенергия за обект в гр.С., кв. „Д.Г.” *-*-* за периода от 13.04.2008г. до 31.05.2009г, както и мораторна лихва в размер на 35,6 лева.

С оглед на тези изводи следва да бъде отменено решението и в частта относно разноските. На ищеца следва да му бъдат присъдени направените пред първата инстанция разноски в размер на 128.10 лв., а на „Топлофикация – Сливен” ЕАД  разноски в размер на 146.28 лв. Страните са претендирали и разноски пред тази инстанция за адвокатско възнаграждение, поради което на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на размер на 121.90 лв , а на ищеца - въззиваем в размер на 92.23 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         ОТМЕНЯ решение № 949/22.03.2012 г. по гр. д. №  4793/2011 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „Топлофикация-Сливен” ЕАД БУЛСТАТ 119004654 представлявано от изпълнителния директор А.Х.А., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № *, че Л.М.Й.  ЕГН ********** със съдебен адрес *** офис № 4 - чрез адв. Т.Ч. *** ., не дължи сумата от 150.38 лв представляваща главница за изразходвана топлоенергия, както и че не дължи сумата от 35.06 лв. представляваща мораторна лихва, както и в частта относно разноските по делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от  Л.М.Й.  ЕГН ********** със съдебен адрес *** офис № 4 - чрез адв. Т.Ч. *** против „Топлофикация - Сливен” ЕАД БУЛСТАТ 119004654, представляван от изпълнителния директор А.Х.А., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № * отрицателен установителен иск, че не дължи сумата в размер на 150.38 лв., представляваща главница за изразходвана топлоенергия за обект гр. С., кв. „Д.Г.” *-* за периода от 13.04.2008 г. до 31.05.2009 г., мораторна лихва в размер на 35.06 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2011 г. до окончателното изплащане, както и разноските по ч.гр.д. № 2886/2011 г. на Сливенски районен съд в размер на 25.00 лв.

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 949/22.03.2012 г. по гр. д. №  4793/2011 г. на Сливенския районен съд.

         ОСЪЖДА „Топлофикация – Сливен „ ЕАД БУЛСТАТ 119004654, представлявано от изпълнителния директор А.Х.А., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „С.К.” № * да заплати на Л.М.Й.  ЕГН ********** със съдебен адрес *** офис № * - чрез адв. Т.Ч. *** направените по делото разноски да двете инстанции в размер на 220,33 лв. / двеста и двадесет лева и 33 ст/.

         ОСЪЖДА Л.М.Й.  ЕГН ********** със съдебен адрес *** офис № 4 - чрез адв. Т.Ч. *** ДА ЗАПЛАТИ Топлофикация – Сливен „ ЕАД БУЛСТАТ 119004654, представляван от изпълнителния директор А.Х.А., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № * направените по делото разноски да двете инстанции в размер на 268,18 лв / двеста шестдесет и осем лева и 18 ст/.

         Решението не подлежи на касационно обжалване .

 

                                     

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: