Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   146

 

                                                  гр.Сливен, дата 18.06.2012 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. БЛЕЦОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                                                                                                     

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 269 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.28, ал.6 от ЗЗДТ.

          Обжалвано е първоинстанционно Решение № 277 от 21.03.2012 г. постановено по гр.д. № 316 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен. С решението, съдът не уважил молбата на Дирекция „СП” – Сливен, за предприемане на мярка за закрила „Настаняване в ДМСГД” гр.Сливен спрямо малолетното дете Р.С. Н., ЕГН **********, родено от майка – С.Н.А., ЕГН ********** *** и баща – неизвестен и върнал детето за отглеждането му в семейна среда.

          Недоволна от постановеното решение останал молителят Дирекция „СП” – Сливен. В жалбата си до съда въззивникът обжалва изцяло решението на Районен съд – гр.Сливен. Твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Мотивите на съда били необосновани и противоречиви. Изводът, че в интерес на детето е отглеждането му в естествена среда бил необоснован и в пряко противоречие със събраните доказателства по делото, по – конкретно с изготвения социален доклад. Съдът не съобразил разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК и становището на Отдел „Закрила на детето”. Като водещ риск е изведен факт, че родителите не полагат адекватни грижи за детето, предвид здравословното му състояние. При изготвяне на социалния доклад, социален работник от ОЗД/ДСП Сливен е посетил жилището, в което са живели родителите на детето – при родителите на майката в с.С., ул.„П.” № *. От показанията на свидетеля Илиев, които съдът кредитирал, става ясно, че сега родителите на детето живеят на нов адрес - с.С., ул. „С. В.” № *. Въпреки това ново обстоятелство, съдът не  възложил изготвянето на нов социален доклад, в който да бъдат проучени жилищно – битовите условия, в които живеят г-ца А. и г-н Илиев.

         Въз основа на изложеното моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното на районния съд и вместо него да постанови друго по същество, с което да уважи въззивната жалба и да настани малолетното дете Р. Н. в специализирана институция ДМСГ Сливен за срок от 6 месеца.

                    В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор.        

                    Във въззивната жалба са направени две искания: 1.Майката на детето – С.Н.А. да посочи на кой адрес живее и възнамерява да отглежда детето. 2. След уточняване на адреса, да бъде дадена възможност за изготвяне на нов социален доклад за жилищно – битовите условия, в които се отглежда детето Р. Н..

            С Молба постъпила в деловодството на Сливенски окръжен съд на 04.06.2012 г. майката на детето – С.Н.А. е посочила като адрес, на който ще отглежда детето с.С., ул. „М. П.” № *. Въпреки, че адресът, вече е посещаван от социален работник и за него има изготвен социален доклад, с оглед на необходимостта от правилно разрешаване на делото и опазване интересите на детето, съдът е възложил изготвянето на нов социален доклад, в който да бъде даден отговор на въпроси, изрично поставени от съда в определение от закрито съдебно заседание от 05.06.2012 г.           

           В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява представител по закон, представлява се от процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.3 от ГПК. Поддържа въззивната жалба и не възразява срещу доклада на делото. По същество заявява, че социално – битовите условия за отглеждане на детето в семейна среда са добри. Съображенията на жалбоподателя касаели възможностите на майката да гледа едновременно две малки деца, родени в една година. Изтъква се обстоятелството, че когато майката за пръв път е запозната с възможността да се ползва от социална услуга за отглеждане на детето, тя сама е пожелала Р.С. Н. временно да бъде настанена в специализирана институция, до стабилизиране на здравословното й състояние. Иска постановяване на решение, с което молбата на Дирекция „СП” – Сливен да бъде уважена, а атакуваното решение отменено.

          В съдебно заседание, въззиваемият – майката на детето, редовно призована, се явява лично, не се представлява от процесуален представител. Оспорва въззивната жалба, като заявява, че иска да си гледа детето. По – голямото дете вече ходело и не й пречело да отглежда по – малкото. Заявява, че при отглеждане на децата ще й помага сестра й М. Н..

                  Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.          

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни. Въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до идентични изводи с тези на районния съд, относно това кой е най – добрия интерес на детето. Въпреки проявения от въззивния съд служебен почин за събиране на доказателства, изготвения във въззивна фаза на производството социален доклад, не променя фактическите констатации, изведени от първоинстационния съд. Единствената разлика е свързана с констатиране на нововъзникналото обстоятелство, че фактически съжителстващият със С.Н. – С.И. /представящ се за баща на детето Р. Н./ е напуснал страната, за да работи в чужбина, но това не променя крайните правни изводи на съда, дори напротив подкрепя ги.

           Представеният във въззивна фаза на производството социален доклад, макар и да е назначен с цел да даде отговор на изрично поставени от съда въпроси, е бланкетен и преповтаря първия социален доклад, депозиран пред районния съд. Съгласно нормата на чл. 25 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, настаняване извън семейството може да бъде осъществено при наличие на някой от изброените основания. В настоящото производство по безспорен начин се установи, че за детето Р.С. Н. е съществувала действителна опасност от увреждане на физическото й, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Този извод съдът прави от представените доказателства, от които е видно, че преди настаняване на детето по административен ред, същото е било прието по спешност в МБАЛ „Д – р Иван Селимински” АД, гр.Сливен в много тежко състояние в спешното отделение, само шестнадесет дни след раждането й. Установено е, че майката има и друго дете, родено също през 2011 г. – М., също често боледуващ.  Майката С.Н.А., изпитвала затруднения за едновременното отглеждане на двете деца, поради което подава изрично заявление до директора на Дирекция „СП” – Сливен на 30.12.2011 г., че иска детето Р. Н. да бъде временно настанена за отглеждане в специализирана институция за стабилизиране на здравословното й състояние. Поради това спрямо Р.С. Н. е предприета мярка за закрила чл. 4, т. 6 от Закона за закрила на детето. На основание чл. 25, т. 4 от ЗЗДет е настанена по административен ред на 11.01.2012 г. в специализирана институция ДМСГ – гр.Сливен, до произнасянето на съда по настоящото дело.

Към настоящия момент се установява, че е настъпила промяна на основанията, които са наложили настаняването на Р.С. Н. в специализирана институция. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 25, т.2 и т. 4 от ЗЗДет, при която е допустимо настаняване на детето извън семейството. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗЗДет настаняването на дете в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда. В случая предвид доказателствата по първоначалното и настоящето дело се приема, че тези възможности не са изчерпани. Майката изрично заявява, че обича детето си и иска да се грижи за него, поради което не може да бъде прието, че нейният родителски капацитет е изчерпан. Очевидно идеята на законодателя, изложена в чл. 35, ал. 2 от ЗЗДет, е настаняването в специализирани институции да е в крайни случаи, какъвто не е настоящият. Недопустимо е при жива и работоспособна рождена майка, която обича и иска да се грижи за детето си, то да бъде настанено в специализирана институция. В производството не се установиха обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че към момента за детето Р. Н. съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, каквото е изискването на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. Дори напротив от първия и втория изготвен по делото социален доклад е видно, че социално – битовите условия за отглеждането на детето са добри. Майката в нито един момент не се е дезинтересирала от отглеждането му. Очевидно е била налице само временна невъзможност за справяне с отглеждането едновременно на две малки деца в толкова ниска възраст. Към настоящия момент другото дете М. С.Н. е поотраснал, върви сам и няма да бъде пречка за отглеждане на детето Р.С. Н., чието състояние вече е стабилизирано. В тази насока майката може да разчита на помощта на нейните родители, живеещи в близост, както и на своята сестра М. Н.. От друга страна представящия се за баща на двете деца М. и Р. – С.И., също не се е дезинтересирал от тях и пред районния съд е заявил изричното си желание децата да бъдат отглеждани от техните биологичните родители. В подкрепа на изложеното е и обстоятелство, че към настоящия момент същия е напуснал страната, за да изкарва пари за семейството си в чужбина. В този смисъл оплакването за необоснованост на първоинстационното решение е голословно.

               С оглед на изложеното Р. Н. не може да се счита за "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗЗД. Семейството по правило осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето, затова външната интервенция, осъществявана от органите за закрила, следва да е насочена към оказване на подкрепа на семействата и за приобщаването им към общността, а не за извеждане на детето от семейната среда. Настаняването в специализирани институции следва да се използва само като крайна мярка за деца, които имат действителна неотложна нужда от такава помощ.                            

        Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея. Въззиваемата не е направила искане да й бъдат присъдени направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

                Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                  Р      Е     Ш     И  :

 

 

      ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277 от 21.03.2012 г. постановено по гр.д. № 316 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Сливен. 

      Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.28, ал.6 от ЗЗДет.

  

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                           2.