Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 13.06.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на тринадесети юни през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 274  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 162/24.02.2012г. по гр.д. № 4667/11г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ответникът дължи на ответното дружество сумата 1335, 48 лв.,от която 990, 43 лв. главница, представляваща регрес по чл. 274 ал. 2 от КЗ за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на трето лице при ПТП от 21.06.2006г., 345, 05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периода 28.06.2008г. – 19.05.2011г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от завеждането на исковата молба на 25.07.2011г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3329/11г. на СлРС и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и не отразява действителната фактическа обстановка. Заявява, че не отговаря на истината приетото в мотивите от съда, че той е отнел предимството на водача на другия автомобил и е управлява своя без свидетелство за правоуправление. Твърди, че е подал мигач и е бил в лентата за завиване в лява посока и почти в края на маневрата лекият автомобил “Форд” го ударил в края на задната лява врата, като той е трябвало да се движи направо. Заявява, че притежава свидетелство за управление на МПС от 26.06.1979г. Иска въззивният съд да отмени решението и отхвърли иска.

Не са претендирани разноски, няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който изцяло я оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че РС е постановил правилно и законосъобразно решение, основано на вярна и пълна фактическа обстановка, доказана с надлежни средства, от която е извел обосновани правни изводи, поради което моли обжалваният акт да бъде потвърден. Претендира разноски. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з.,  въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата, заявява, че независимо, че въззивникът е управлявал МПС със стар образец свидетелство за управление, той не е губил правоспособността си като водач. В защита по същество заявява, че вземането е погасено по давност, но такова възражение не е било направено пред първата инстанция. Моли да се отмени решението, като вместо него бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски..

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Правилно решаващият съд е приел, че по предявения иск кредиторът, на който е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, оспорена с възражение от длъжника, следва да докаже наличието на вземането си, като на него лежи доказателствената тежест относно фактите, пораждащи претендираното право.

Вземането си той основава на разпоредбата на чл. 274 ал. 2 от КЗ и е ангажирал безспорни доказателства за възникване на валидно застрахователно правоотношение между него, като застраховател, и ответника, като застрахован, с предмет застраховка “Гражданска отговорност” за собствения на ответника лек автомобил, действаща за периода 23.03.2006г. – 24.03.2007г.

Също по несъмнен начин е доказано наличието на предпоставките, визирани от правната норма, които активират правото му на регрес – застрахователят е заплатил застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил, с което е встъпил в правата му, а застрахованият е управлявал МПС при настъпването на пътно-транспортното произшествие без свидетелство за управление.

Неоснователни са наведените от въззивника-ответник възражения – РС е събрал непосредствено доказателства, установяващи механизма на настъпване на ПТП, който обосновава виновното противоправно поведение единствено на ответника. Установен е надлежно видът и размерът на вредата, както и причинната й връзка с неговите действия. Също категорично е доказано, че към датата на ПТП ответникът не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС – представеният стар образец се приравнява на липса на свидетлество.

Въпросът дали е губил правоспособността си да управлява МПС не е релевантен, тъй като правната норма го поставя извън значимите за ангажиране на регресната му отговорност обстоятелства. Възражение за погасяване по давност на правото на иск е преклудирано, тъй като ответникът не го е направил в първоинстанционното производство в предвидените от ГПК срокове, а съдът служебно не прилага давността.

Ето защо са налице всички условия за ангажиране на гражданската договорна отговорност на ответника за заплащане на сумата, изплатена на увреденото лице от застрахователя в размер на 990, 43 лв., както и на обезщетение за забава върху нея в размер на законовата лихва от датата на писмената регресна покана – 17.06.2008г. до окончателното изплащане. Тъй като ищецът е заявил акцесорната си претенцията от по-късна дата, 28.06.08г., до 19.05.2011г., за сумата 345, 05 лв. и от подаването на заявлението, до окончателното изплащане, и така е издадена заповедта, в тези рамки  се произнася и съдът.

Така положителните установителни искове са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени,  и заплати тези на въззиваемия за въззивната инстанция. Такива, обаче, макар и претендирани, не са направени и доказани за тази фаза на производството от въззиваемия, поради което не следва да се присъждат. Направените пред РС разноски са му били присъдени.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 162/24.02.2012г. по гр.д. № 4667/11г. на СлРС.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: