Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №134

 

гр. Сливен, 11.06.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:       

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №276 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.И.С. против Решение №253/26.03.2012г. по гр.д.№6808/2011г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен, че С.И.С. не дължи сумата 1519,11лв. – главница и мораторна лихва в размер на 246,95лв. за доставена топлинна енергия за периода от 29.12.1999г. до 30.06.2001г., за които суми е издаден изп. лист по ч.гр.д.№1820/2004г. на СлРС, като исковете в останалите им части до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни и недоказани и са присъдени на страните съразмерно разноски. Решението е обжалвано в отхвърлителната му част.

            В жалбата си въззивника – ищец в първоинстанционното производство С.И.С. твърди, че решението в обжалваната му отхвърлителна част е незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че той не дължи и останалите суми по изп. дело №20117680400454 по описа на ЧСИ М.М., като погасени по давност. Посочва, че главницата от 2994,83лв. е за неплатени сметки за ползвана топлоенергия за периода от 29.12.1999г. до 31.03.2004г. и е погасена изцяло по давност, а не частично, както е приел районния съд. Посочва, че обезщетението за забавено плащане в размер на 2655,75лв. също е погасено по давност, поради погасяване по давност на главната претенция. От това следвало, че не дължи и начислените такси и разноски по образуваното през ЧСИ М. изп. дело. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да постанови ново по същество, с което да признае за установено, че не дължи претендираните от „Топлофикация – Сливен” ЕАД суми, за които е образувано изпълнително дело пред ЧСИ М.М..

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от другата страна.

            В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивника С.С., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв.С. ***, който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Счита, че вземанията на ответното дружество и в отхвърлените части са погасени по давност и неправилно районният съд не е уважил исковете му в тези части. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество „Топлофикация – Сливен” ЕАД, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило становище от пълномощника му адв.Георгиева, която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.Посочва, че правилно районният съд е приел, че по време на съдебното изпълнение давност не тече и същата е прекъсната с предприемане на изпълнителните действия. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение в атакуваната част е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на суми за главница за потребена топлинна енергия за периода 29.12.1999г. – 31.03.2004г., мораторна лихва и разноски по изпълнителното производство с единствено направено възражение за недължимост на сумите – изтекла погасителна давност.

Между страните не се спори, че през процесния период от 29.12.1999г. до 31.03.2004г. ответното дружество е доставяло на ищеца за посочения обект – апартамент №*, находящ се в гр.С*, ул.”Д*”, бл.*, вх.”*” ежемесечно топлинна енергия, като за ищеца, като потребител /по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от Наредба №1 за ползване на топлинната енергия и чл.106а, ал.4 от ЗЕЕЕ и чл.153, ал.1 от ЗЕ/ е възникнало  задължението да заплати стойността й. За процесния период няма други наведени от страна на ищеца възражения за недължимост, извън това за изтекла погасителна давност.

Безспорно в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена топлоенергия, възникващо ежемесечно в рамките на отделния отоплителен период за текущата година, както и за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”В” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Районният съд е приел, че за периода от 29.12.1999г. до 01.06.2001г. вземанията на ответното дружество за главница и лихва са погасени по давност и е уважил исковите претенции. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на останалата част от процесния период 01.01.2002г. – 31.03.2004г., виден от извлечението от сметка на ищеца / за периода  м.юли 2001г. - м. декември 2001г. вкл. няма начислени задължения на ищеца/ правилно и законосъобразно районният съд е приел, че вземанията на ответното топлофикационно дружество не са погасени по давност.

Вземанията на ответното дружество за този период 01.01.2002г. – 31.03.2004г. не са били погасени по давност към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист – 01.09.2004г., тъй като не са изтекли три години от момента, в който всяко едно отделно периодично вземане е станало изискуемо. С подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист давността се прекъсва и от този момент започва да тече нова давност – чл.116, б.”в” и чл.117, ал.1 от ЗЗД.

Въз основа на издадения на 09.09.2004г. по ч.гр.д.№1820/2004г. на СлРС изпълнителен лист е образувано изп.д.№2484/2004г. по описа на СИС при СлРС. Това дело е прекратено с постановление на 20.12.2007г.

В началото на 2008г. въз основа на същия изп. лист е образувано изп. дело №236/2008г. по описа на ЧСИ Н.Г. с район на действие СлОС, по което на длъжника – ищеца в първоинстанционното производство е връчена покана за изпълнение на 27.02.2008г. Това изпълнително дело е прекратено на 27.10.2010г. 

През 2011г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано против длъжника С. изп. дело №454/2011г. по описа на ЧСИ М.М., като на 07.09.2011г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

Тъй като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство, то съгласно разпоредбата на чл.115, б.”ж” от ЗЗД погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането /арг. Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/80г. на Пленум на ВС и задължителната практика на ВКС – Решение №148/04.10.2010г. по т.д.№1055/2009г. на ВКС, ТК/. Новата погасителна давност започва да тече от момента на прекратяване на изпълнителното производство с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител.

Следва да се отбележи, че от момента на прекратяване на изп. дело №2484/2004г. по описа на ДСИ при СлРС на 20.12.2007г., от който момент започва да тече нова погасителна давност до образуване на ново изп. дело №236/2008г. при ЧСИ Гангалова – началото на 2008г. не е изтекъл специалния тригодишен давностен срок, прекъснат с образуването на второ изпълнително производство. От момента на прекратяване на това изп. дело – 27.10.2010г. до образуването на ново такова при ЧСИ М.  през м.септември 2011г. също не е изтекъл тригодишният давностен срок, а както бе отбелязано, докато трае изпълнителния процес относно вземанията погасителната давност не тече.

С оглед изложеното вземанията на ответното топлофикационно дружество за главница и мораторна лихва за периода 01.01.2002г. – 31.03.2004г. не са погасени по давност и предявените против него отрицателни установителни искове в тези им части са неоснователни.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

В останалата уважителна част, решението на Сливенски районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 300лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №253/26.03.2012г., постановено по гр.д. №6808/2011г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваната част, с която предявените отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК са отхвърлени над уважените до пълните им размери.

 

ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН ********** *** *-*-* да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.С., бул.“С. К.” №*, ЕИК 119004654, представлявано от изп. директор инж.А.А. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.