Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. С., 06.06.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шести юни през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 277 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 216/20.03.2012г. по гр.д. № 6374/11г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество  сумата общо 1933, 34 лв., от която – главница 1514, 49 лв. представляващи цена на ползвана и незаплатена топлинна енергия за обект  в гр. С., кв. “Д.” *-*-*, за периода 01.02.2001г. до 31.12.2004г., заедно със законовата лихва от 27.10.2006г. до окончателното изплащане, 379, 96 лв., представляваща мораторната лихва за забава върху главницата, изтекла към 18.09.2006г. и 38, 89 лв. разноски по ч.гр.д. № 2779/06г. на СлРС, поради изтекла погасителна давност,  и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че неправилно РС е приел, че сумите по изпълнителния лист не се дължат, поради погасяване на правото на иск, понеже погасителната давност е прекъсната чрез признаване на задължението от страна на съпруга на ищцата, сключил споразумение за разсрочено плащане – за поетото задължение от страна на единия съпруг за задоволяване нуждите на семейството, двамата отговарят солидарно, съгласно разпоредбите на СК. Въззивникът твърди и, че първоинстанционният съд неоснователно е дискредитирал заключението на вещото лице, което е установил по безспорен начин наличието на задължението и размера му. С оглед изложеното моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна, моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Развива съображения относно погасяването по давност на дължимите суми изцяло. Претендира разноски за тази инстанция, няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, прието за редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява,чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да го потвърди. Не са претендирани разноските за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, но НЕ СПОДЕЛЯ изградените върху нея правни изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Въззиваемото дружество подало пред СлРС  на 27.10.06г. молба за издаване на изпълнителен лист против въззиваемата въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 б. “к” от ГПК /отм./ - извлечение от сметка, за сумата 1894, 45 лв. – 1514, 49 лв. главница, представляваща неплатена стойност на доставена топлоенергия за периода 01.02.2001г. – 31.12.2004г. и 379, 96 лв. мораторна лихва върху нея към 18.09.06г.  Към молбата освен изискуемите от закона писмени документи, молителят представил и заверено ксерокопие от споразумение от 16.06.2006г. между него и съпруга на длъжницата, по силата на което било признато задължението за консумирана топлоенергия за периода 01.11.1999г. – 30.04.2004г. сумата общо 1 711, 88 лв., като били уговорени и срокове и начин на плащане. С определение №  2141/02.11.06г. по ч.гр.д.№ 2779/06г. на СлРС тя била осъдена да заплати посочените по-горе суми и 38,89 лв. разноски. На  молителя бил издаден изпълнителен лист на 03.11.2006г.

 Било образувано изп.д. № 20068370400053 при ЧСИ рег.№ 837 и район на действие района на ОС-Сливен. Призовката за доброволно изпълнение до длъжницата й била изпратена на 31.03.2011г., получена от сина й на 11.10.2011г.

На 25.10.11г. длъжницата по изпълнителния лист предявила пред СлРС отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК /отм./ против кредитора и искала да бъде признато за установено, че не дължи изцяло сумите по листа, твърдейки, че вземанията са погасени по давност.

С обжалваното решение искът е напълно уважен, като съдът е приел в мотивите си, че тъй като поканата за доброволно изпълнение е получена от ищцата на 11.10.2011г., за нея “едва тогава е възникнало знанието за наличие на непогасени от нея задължения, предмет на изпълнителния титул в издадения изпълнителен лист” и “следователно всички задължения, предхождащи три години от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение са погасени по давност, т.е. преди 11.09.2008г. задълженията са погасени.”

Съгласно заключението на неоспорената експертиза потребената топлоенергия /за БГВ, СИ, мощност и другите компонентни/ за процесния период, която не е заплатена от абоната, е на стойност общо 1 257, 98 лв., като дължимата сума е приведена в съответствие с действалата към релевантния момент нормативна уредба. При изчисляването й вещото лице се е съобразило с методиката и формулите, установени в приложимите актове. Мораторната лихва до 18.09.06г. върху тази сума е в размер на 318, 57 лв.

Ищцата отрича претендираното от ответника право, като с исковата молба се позовава на изтекла погасителна давност.

Институтът на погасителната давност представлява действие, извършването на което е поставено в зависимост от волята на страната-длъжник, което, без да рефлектира върху материалноправните отношения между страните, погасява субективното право на иск на кредитора, но за да се постигне този ефект, то следва да бъде извършено единствено пред съд. Тоест то не погасява самото задължение, а само правото то да бъде осъществено принудително, поради което доброволното му изпълнение няма да представлява недължимо платено.

Съгласно разпоредбата на чл. 116  б. “а” от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника и без съмнение в случая такова изявление има валидно направено - със споразумението, сключено между дружеството-кредитор и съпруга на ищцата - като независимо, че партидата е била открита на нейно име, тъй като се касае за разходи, свързани с ползването на имот в режим на СИО, задължението е общо на двамата съпрузи.

С огледз изложеното по-горе, самият факт на сключване на споразумението – тоест – признаването на вземането от страна на длъжника, не блокира неговата възможност да се отбранява в съдебното производство с възражението за изтекла погасителна давност. Единствената последица на това признание е, че при отчитане на давностните срокове следва да се съобрази законоустановеното им прекъсване в резултат на изявлението. Несъмнено е, че може да бъде въобще прекъснат по смисъла на чл. 116 от ЗЗД единствено срок, който е в течение към правнорелевантния момент. Незапочнал да тече, или вече изтекъл срок не може да бъде нито спрян, нито прекъснат. Поради това, щом е направено, възражението се разпростира върху целия процесен период и ако при проверката на условията се констатира, че преди прекъсването /чрез признание на задължението/ на давността за предявяване на вземанията, по отношение на някои от тях тя е изтекла, това ще доведе до блокиране на възможността на кредитора да предяви искове за тях.

Фактът, че длъжникът е признал цялото или част от  вземането не означава, че той вече няма право да се позове на изтекла давност, нито че се е отказал доброволно от това си право – в действителност единствено чрез доброволно плащане може да се  изрази необратимо такава воля – тоест  е необходимо и достатъчно реално действие насочено към погасяването на задължението. Изявлението за признание няма обвързващ ефект, който да не може да бъде коригиран чрез възражението за изтекла погасителна давност.

 Така от датата на сключването на представеното по делото споразумение  – 16.06.2004г., се прекъсва теклата до нея давност и започва да тече нова такава – 3 годишна, но само по отношение на тези вземания от периода, обхванат от него /01.11.1999г.-30.04.2004г./, които до този момент не са били погасени по давност.

Тъй като вземанията за периода от 01.11.1999г. до 16.06.2001г. са били погасени, нова давност е започнала да тече от 16.06.2004г. само за тези за периода 17.06.2001г. – 30.04.2004г. Тя би изтекла на 16.06.2007г., но междувременно отново е била прекъсната с надлежно правно действие, за което правната норма предвижда такъв ефект – с подаването от страна на кредитора на молба за издаване на изпълнителен лист на 27.10.2006г. давностният срок отново е прекъснат и от тази дата е поставено течението на нова 3 годишна давност.

Тъй като в молбата е включен и нов период, като е посочен общо такъв от 01.02.2001г. – 31.12.2004г. /това е и периодът по исковата молба/, то от 27.10.2006г. е започнала да тече погасителната давност за вземанията  от 17.06.2001г. до 31.12.2004г., която би изтекла на 27.10.2009г. Исковата молба е предявена на 25.10.2011г.

Кредиторът, обаче е предприел ново действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. “в” от ЗЗД – като е поискал образуване на изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист от 03.11.2006г.

Образувано е изпълнително дело № 20068370400053 при ЧСИ рег.№ 837 и доколкото няма данни за точната дата на образуването му, то най-ранната възможна е 03.11.2006г., а най-късната – 31.12.2006г.

С образуването на изпълнителното дело погасителната давност е прекъсната, а докато трае изпълнителното производство давност не тече – нова такава може да започне след прекратяването на изпълнителното дело.

Установено е, че длъжницата е получила за първи път призовка за доброволно изпълнение на 11.10.2011г. Това е първото действие, което съдебният изпълнител може и е длъжен да осъществи след образуването на изпълнителното производство. Тъй като, както се посочи вече, изпълнителното дело е образувано в периода между 03.11.2006г. – 31.12.2006г., е видно, че в рамките на 2 години от образуването му взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са били предприемани от страна на СИ, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и на чл. 330 ал. 1 б. “д” от ГПК /отм./, изпълнителното производство се прекратява ex lege.

Тоест – изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона най-рано на 03.11.2008г., най-късно – на 31.12.2008г. и от този момент отново започва да тече 3 годишна погасителна давност за вземанията за периода 17.06.2001г. – 31.12.2004г. Така тя би изтекла най-рано на 03.11.2011г., най-късно – на 31.12.2011г.

Исковата молба, обаче, е предявена на 25.10.2011г., и с предявяването й отново се прекъсва течението на давността по отношение на посочените вземания.

Ето защо възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно по отношение на вземанията за периода 17.06.2001г. – 31.12.2004г.  и за него задълженията на ищцата съществуват и са дължими в доказания чрез съдебната експертиза размер.

Както се посочи вече, начислените от дружеството суми са неправилно калкулирани в размер на 1514, 49 лв., според действалата нормативна уредба, те следва да са в размер общо за целия исков период 1257, 98 лв.  Така задължението за периода 17.06.2001г. – 31.12.2004г. следва да се признае за съществуващо в размер на 1036, 07 лв. Задължението за мораторна лихва, претендирано в размер на 379, 96 лв., коригирано на 318, 57 лв., също следва да се признае само за сумата 272, 99 лв., както и разноските по издаването на изпълнителния лист в размер на 26, 61 лв. от присъдените 38, 89 лв.

Тъй като е предявен отрицателен установителен иск, той се явява основателен за разликите над посочените суми, до пълните им заявени размери – тоест следва да се признае за установено, че ищцата не дължи главница от 478, 42 лв. за периода 01.02.2001г. – 16.06.2001г., с лихвата за забава от 27.10.2006г. до окончателното изплащане и лихва за този период до 18.09.2006г. в размер на  106, 97 лв., както и съответно – 12, 28 лв. разноски по ч.гр.д., а исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни над тези размери, до пълните такива – 1514, 49 лв. за главницата, 379, 96лв. за мораторната лихва и 38, 89 лв. за разноските.

Така, след като правните изводи на двете инстанции частично се разминават, настоящият състав намира, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени частично съобразно изложеното до тук и вместо него – да бъде постановено ново, с което искът се отхвърли частично за посочените период и суми. Следва да се отмени и в частта относно разноските, като същите се  присъдят съразмерно. В останалата част решението следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се разпредели съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска и жалбата. За първоинстанционното производство ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 104, 18 лв., а ищцата на ответника – 276, 34 лв. За въззивното производство въззиваемата дължи на въззивното дружество разноски в размер на 268, 54 лв., а тъй като първата не е направила разноски, такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ решение № 216/20.03.2012г. по гр.д. № 6374/11г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявен отрицателен установителен иск, че Ц.Н.А. не дължи, поради погасяване на вземанията по давност, на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН” ЕАД, гр. С., сумите:

- главница в размер на 1036, 07 лв. за периода 17.06.2001г. – 31.12.2004г., заедно със законовата лихва за забава от 27.10.2006г. до окончателното изплащане,

- мораторна лихва до 18.09.2006г. в размер на 272, 99 лв. за същия период и

- разноските по издаването на изпълнителния лист в размер на 26, 61 лв.,

присъдени по ч.гр.д. № 2779/06г. на СлРС, за които е издаден изпълнителен лист от 03.11.2006г., както и по отношение на разноските, като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Н.А. ***, отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че първата не дължи на второто дружество сумите по изпълнителен лист, издаден против нея по ч.гр.д.№ 2779/06г. на СлРС, както следва:

- главница в размер на 1036, 07 лв. за периода 17.06.2001г. – 31.12.2004г., заедно със законовата лихва за забава от 27.10.2006г. до окончателното изплащане,

- мораторна лихва до 18.09.2006г. в размер на 272, 99 лв. за същия период и

- разноските по издаването на изпълнителния лист в размер на 26, 61 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН” ЕАД, гр. С. да заплати на Ц.Н.А. направените по делото разноски за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от иска в размер на 104, 18 лв.

ОСЪЖДА Ц.Н.А. да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН” ЕАД, гр. С. направените по делото разноски за първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 276, 34 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 216/20.03.2012г. по гр.д. № 6374/11г. на СлРС,  в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е уважен иска за недължимост сумите за:

- главница над 1036 лв. до 1514, 49 лв. – 478, 42 лв. за периода 01.02.2001г. – 16.06.2001г., заедно със законовата лихва от 27.10.2006г.,

- мораторна лихва до 18.09.2006г. над 272, 99 лв. до 379, 96лв. – 106, 97 лв. за същия период и

- разноски по издаване на изпълнителен лист над 26, 61 лв. до 38, 89 лв.- 12, 28 лв.

 

 

ОСЪЖДА Ц.Н.А. да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН” ЕАД, гр. С. направените по делото разноски за въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 268, 54 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5 000 лв.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

ЧЛЕНОВЕ: