Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  145

 

                                                    гр.Сливен, дата 05.07.2012 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                                                                                                      

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 278 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е Решение № 781 „а” от 27.03.2012 г. постановено по гр.д. № 2928 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение съдът уважил изцяло предявения иск с правна квалификация чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като признал за установено между страните, че ЕТ „Деляна – А.М.” дължи на „Балджиеви - 91” ООД, сума в размер на 1 223,10 лв., представляваща неизплатена цена по издадена фактура № 1000001411/12.05.2008 г., обективираща продажба на препарат за растителна защита „Метсул супер”, както и сума в размер на 231 лв., представляваща разноски в заповедното производство. Със същото решение на ищеца  са присъдени и разноски за исковото производство в размер на 274,70 лв.

          Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство. В жалбата си до съда въззивникът – ответник обжалва изцяло решението на Районен съд – гр.Сливен. Бланкетно твърди, че съдът не е извършил комплексна оценка на събраните доказателства. Тълкувал събраните доказателства едностранно, само в полза на ищеца. Решението не отразявало действителните фактически и правни отношения между страните. Не били приложени относимите към спора материалноправни норми.

          Моли съдът да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение на районния съд и вместо него да постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск. Прави искане за присъждане на направените разноски пред две инстанции.

                 В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания Поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.

                   От Сл.ОС се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на петстотин лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

           Във въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени или процесуални искания. 

           В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява представител по закон, представлява се от представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК. Заявява, че поддържа въззивната жалба, не възразява по доклада и няма доказателствени или други процесуални искания. Пледира жалбата да бъде уважена на посочените в нея основания, а решението на първоинстанционния съд отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от ищеца иск. Иска присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирано е писмено становище от процесуален представител по пълномощие на въззиваемия. В него жалбата се оспорва и се поддържа подадения отговор. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивна инстанция и представя списък по чл.80 от ГПК.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на СлОС намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондира със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на исковете, като такава по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад по делото, по който те не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд относно основателност на предявеният иск.

          Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Касае се за специфичен установителен иск, тъй като вече е налице изпълнително основание /издадена заповед за изпълнение/ и заявителят не се нуждае повторно от осъдителна съдебна защита, каквато би се явило евентуалното решение по осъдителен иск. Интересът от предявяване на този иск е законоустановен, а за дата на предявяването му се счита датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Предмет на установяване в този процес е съществуването на вземането претендирано от заявителя в заповедното производство. За разлика от процедурата по чл.410, ал.1 от ГПК, в която за уважаване искането на заявителя е достатъчно да е налице твърдение за дължимост на вземането, без да е необходимо представянето на каквито и да било доказателства за това, то в производството по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вече е необходимо да се  докаже съществуването на претендираното вземане, с всички възможни допустими, относими и необходими доказателствени средства.

         С предявения иск продавачът цели да установи спрямо купувача, че вторият не е изпълнил задължението си по договор за покупко – продажба, чрез заплащането на сума в размер на 1 223,10 лв., представляваща остатъчна стойност на 3 кг. препарат за растителна защита „Метсул супер”. В хода на процеса по иск с такава правна квалификация за уважаването му, следва да бъде доказано наличие на договорни отношения по договор за покупко – продажба, с неговите съществени елементи и предаването на предмета на договора. За отхвърляне на иска, ответника е следвало чрез главно и пълно доказване да установи, че е изпълнил задължението си да плати получената стока.

          Всички обстоятелства, чието съществуване е следвало да бъде доказано от ищеца за уважаване на претенцията му, са установени по делото. Между страните не се спори, че за посочения в исковата молба период от време между тях е имало сключен договор за покупко – продажба. Ответникът признава, че е получил препарата за растителна защита, като единственото спорно обстоятелство е неговата стойност. Въззивникът – ответник в настоящото производство е оспорил голословно твърдението, че стойността на препарата е в посочения от ищеца размер, но по делото липсват убедителни доказателства, които да подкрепят изявленията му.

        Предвид изложената правна характеристика на исковите претенции и с оглед фактическите данни по делото, въззивният съда намира, че в хода на производството са били доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на въззивника. По пътя на пълно и пряко доказване, чрез използване на допустими, относими и необходими доказателствени средства, ищецът е доказал, че между страните е бил сключен договор, който ответникът от своя страна не е изпълнил, поради което следва да бъде осъден да заплати исковата сума. Всички тези обстоятелства са достатъчни от своя страна, за да обосноват извод за основателност на претенцията от ищеца за уважаване на иска му за изпълнение на договорно задължение за заплащане на цената от ответника на 3 кг. препарат за растителна защита „Метсул супер”.      

       Воден от тези съображения, въззивният съд приема, че искът чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 1 223,10 лв., представляващо част от неизплатената цена на 3 кг. препарат за растителна защита „Метсул супер”, е доказан по своето основание и размер. С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 500 лв. /платен адвокатски хонорар за въззивна инстанция/.

                 Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                    Р      Е     Ш     И  :

 

      ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 781 „а” от 27.03.2012 г. постановено по гр.д. № 2928 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен.

                ОСЪЖДА ЕТ „Деляна – А.М.”, ЕИК 119007166, със седалище и адрес на управление: с.Ж.В., гр.С., ул. „А. С.” № *, да заплати на  „Балджиеви - 91” ООД, ЕИК 107059276, със съдебен адрес: гр.Г., ул. „Е. Д.” № *, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.

 

       Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

                                                                         

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                         2.