Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 30.07.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на десети юли,  две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. №  279 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на Й.И.К., ЕГН ********** *** против решение № 16/13.03.2012г. по гр.д.№ 518 по описа за 2011г. на Котелския районен съд, с което е прекратен с развод бракът между въззивницата и К. И.К. ЕГН ********** поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въпроса за вината, предоставил е ползването на семейното жилище на въззиваемия К., постановил е след прекратяването на брака въззивницата да носи предбрачното си фамилно име Д.. Страните са били осъдени да заплатят и окончателна държавна такса.

Във въззивната жалба се твърди, че това решение е постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено. Посочено е, че първоинстанционният съд тенденциозно не се бил произнесъл по въпроса за вината, поради която било настъпило дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което нарушение се явява в противоречие с разпоредбите на чл. 49, ал.3 от СК. В подкрепа на твърдението, че вината за прекратяването на брака, поради настъпило на дълбоко и непоправимо разстройство на същия, страната е посочила, че въззиваемият дълго време е пребивавал извън България и това се дължало на неговото желание, като по този начин семейството било разделено продължително време. Посочено е също така, че въззивницата в продължение на 12 години е спазвала поетият ангажимент при сключване на брака да няма деца, след което при опита да зачене, не успяла, тъй като с приемането на медикаменти била увредила детеродните си способности. В жалбата се твърди, че въззиваемият е допринесъл за разстройството на брака с това, че не е направил всичко необходимо за провеждането на процедура „ин витро” за сдобиване с деца. Въззивницата сочи, че неправилно съдът е кредитирал единствено показанията на свид. С.М., които в голяма степен не отговаряли на истината и освен това не били формирани от негово лично впечатление. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав или след като го разгледа Окръжния съд по същество, искът на въззиваемия да бъде отхвърлен като необоснован, неоснователен и недоказан. Претендират се деловодни разноски пред двете инстанции.

         В законния срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемия К. адв. А., в който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да се потвърди първоинстанционното решение. По отношение оплакването за непроизнасяне на първоинстанционния съд по въпроса за вината, в отговора е посочено, че с исковата молба не е бил предявен иск по чл. 49, ал.3 от СК, не е бил предявен насрещен иск по същия текст, а единствено възражение, което не замествало предявяването на иск, поради което съдът не следвало да се произнесе по непредявен иск. По отношение оплакванията за това, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено въззиваемият, подробно са изложени съображения за това, че той е направил всичко възможно семейството да живее заедно в Германия, като включително е финансирал обзавеждането на помещение, в което въззивницата да може да работи по професията си. Посочено  е, че не отговаря на истината твърдението на въззивницата, че в продължение на 12 г. е приемала медикаменти - противозачатъчни, поради което е увредила детеродните си способности. Сочи се, че действително в началото на брака е имало споразумение между съпрузите да нямат деца, а по-късно при направения опит за зачеване, същият бил неуспешен, а съпругът не е финансирал процедурата „ин витро”, тъй като лекарите обяснили, че няма гаранция за успешния край. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да не бъде уважавана.

         В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемият не се явява в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си представител адв.А. и оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Адвокат А. претендира да й бъдат присъдени деловодни разноски за въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателствата , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото сключили брак на 24.07.1999г. в РБългария. Горното обстоятелство се установява от представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 13.09.1999г. При сключването на брака няма спор между страните, че същите се разбрали, че от брака няма да имат деца. Първоначално след сключването на брака въззивницата К. отишла да живее при своя съпруг в Германия, където той се бил устроил от преди това и където работел.

По делото са разпитани свидетелите М., Я. и Н.. Съдът намира, че следва да кредитира показанията им, тъй като те са незаинтересовани от изхода на делото и свидетелстват за личните си впечатления от живота на страните по делото, и за това какво им е било споделено в лични разговори. От техните показания се установява, че страните са живели заедно до лятото на 2005г., след което въззивницата се завърнала от Германия. Свидетелят М. посочва, че в Германия въззиваемият е заплащал уроци по немски език на въззивницата, както и шофьорски курсове, направил е студио в къщата си, в което тя да може да работи по специалността си, но въззивницата не могла да се приспособи към живота в Германия, като най-много й попречило обстоятелството, че не могла да усвои добре немски език. След лятото на 2005г.  страните заживели разделени, като въззивницата живеела в България, а въззиваемият в Германия. Един, два пъти в годината за известен период от време въззиваемият се завръщал в България и през това време двамата със съпругата си отивали обикновено  на почивка. Докато живеели по този начин въззиваемият изпращал пари на въззивницата с които тя се издържала, извършила ремонт на семейното жилище и го поддържала. Според показанията на свид.Я. и Н., съседи на страните, въззивницата поддържала добре къщата, в която живеели в България, двамата с въззиваемия били добро, примерно семейство, като не се чували разправии, кавги и боища, и макар че не са демонстрирали отношения на голяма обич помежду им определено се наблюдавали отношения на уважение. Свидетелят М., който е близък на семейството посочва, че многократно въззиваемият К. е споделял с него, че не му е било приятно да живее отделно от съпругата си и че не се бил оженил за да живее сам, но въззивницата отказвала да живее с него в Германия. Свидетелят посочва, че от 2005г. до 2011г. съпрузите спели поотделно, като при посещенията си в Германия той спял в хола на къщата, въззиваемият К. спял в спалнята, а въззивницата спяла на втория етаж. От показанията на свид.М. става ясно, че въззиваемият К. не е искал да се завърне в България, тъй като му оставали няколко години работа в Германия, които са му били необходими във връзка с пенсионирането му, и че същият нямало да може да се пенсионира в Германия ако не остане да работи там за още няколко години.

Макар първоначално страните да се били разбрали да нямат деца в един по-късен момент въззиваемият се съгласил да имат деца с въззивницата, но опитите им се оказали несполучливи. Същият отказал да финансира процедура „ин витро” поради несигурния изход и високата цена на същата.

През 2011г. въззивницата отишла в Германия за коледните празници и тогава разбрала, че въззиваемият желае да прекрати с разводи брака им.

Обжалваното решение на Районен съд – Котел е било съобщено на въззивницата на 23.03.2012 г., а въззивната жалба е била депозирана на 04.04.2012 г. - в рамките на законоустановения двуседмичен срок за обжалване. 

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е частично основателна.

         Неправилно първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за това по чия вина е настъпило дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Действително в депозираната искова молба и отговора по нея не е било направено искане от страните за произнасяне по въпроса за вината. В отговора на въззивната жалба са изложени аргументи относно виновно поведение на ищеца, което е довело до отчуждаване на страните и е направено искане да се допуснат свидетели, които да установят твърденията за вина за влошаване на брачните отношения. Изрично в съдебното заседание проведено на 16.02.2012г. след изслушване на доклада по делото процесуалният представител на въззивницата адв.И. е поискала в случай, че съдът приеме за основателен предявения иск за развод то същият да посочи, че вина за развода носи ищеца. Като не се е произнесъл по така направеното искане първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение.

         Съдът намира, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено и доказано, че бракът между страните е бил изчерпан от своето съдържание, поради продължителната фактическа раздяла между тях. Принципът е че семейството следва да живее заедно и този принцип не е случаен. Продължителната раздяла на семейната двойка в повечето случаи води до отчуждаване помежду им, поради липсата на физическа, психическа близост, споделяне на общи проблеми и радости. В настоящия случай и двамата съпрузи носят вина за продължителната фактическа раздяла, тъй като не са положили достатъчно усилия семейството да живее заедно. И двамата са имали възможност да направят компромис и да се опитат да живеят при другия съпруг. Въззивницата е можела да положи повече усилия да се приспособи към живота на съпруга си в Германия, съответно той е можел в името на семейството да се откаже от работата си в Германия и да се завърне в България където да търси ново препитание. Свидетелите, а и страните, сочат на това че за разстройството на брака основна причина е обстоятелството, че никой от съпрузите не е желаел да смени своето постоянно пребиваване от България в Германия и от Германия в България.

         С оглед гореизложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта, в която съдът е постановил прекратяване с развод на брака между страните без произнасяне по въпроса за вината, като се произнесе по същия. Вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между Й.К. и К.К. имат двамата съпрузи.

         По отношение произнасянето на съда по останалите предявени искове за ползване на семейното жилище и фамилното име на въззивницата след прекратяването на брака съдът намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат потвърдени. Законосъобразно е след прекратяването на брака въззивницата да носи предбрачното си фамилно име Д., а семейното жилище да бъде предоставено на въззиваемия К., тъй като същото е лично негова собственост от преди брака, а от същия няма родени деца.

         Тъй като и двете страни са направили искане за присъждане на деловодни разноски с оглед изхода на делото – установяване на виновно поведение и от двамата съпрузи, което е дало основание за настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, прекратен с развод, съдът намира, че всяка от страните следва да понесе деловодните разноски така както ги е извършила.

        

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 16/13.03.2012г. по гр.д. № 518/2011 г. по описа на Котелския районен съд в частта , в която съдът не се е произнесъл по въпроса за вината

 

като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови :

 

ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между К.И.К. ЕГН ********** и Й.И.К. ЕГН ********** имат двамата съпрузи.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.