Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  17.12.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                     СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 282 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба на адв.Ч., в качеството му на процесуален представител на Община Котел против Решение № 15/06.03.2012г. по гр.д. № 115/2010г. по описа на Котелския районен съд с което въззивникът Община Котел е осъден да заплати на ТД „Берко 90” ЕООД гр.Сливен съдружник в ДЗЗД „Берко – ПСФ” сумата от 24 500 лева, представляваща главен иск и 7958,00 лева акцесорен иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. С обжалваното решение Община Котел е осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 1298,32 лева държавна такса и 1480 лева адвокатско възнаграждение. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като исковата молба е била депозирана от „Берко ПСФ” гр.Сливен, който няма правосубектност. Освен това се твърди, че решението е необосновано, тъй като не било съобразено с представените по делото доказателства. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъборазно и да бъдат присъдени разноски.

         По делото е депозирана въззивна жалба и от Д.П. в качеството й на процесуален представител – юрисконсулт на ДФ „Земеделие” - трето лице помагач. Във въззивната жалба са наведени твърдения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалните и процесуални правила. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като като ищец е било конституирано дружество по ЗЗД – „Берко – ПСФ”, което съгласно изискванията на чл.357 и сл. от ЗЗД няма статут на юридическо лице и не притежава процесуална правоспособност. С оглед на това се сочи, че бил даден ход на недопустимо производство, по което е постановено недопустимо решение, като по този начин съдът бил нарушил диспозитивното начало, според което следва да бъде сезиран от заинтересована страна, каквато в случая не се явява дружеството по ЗЗД. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът бил препятствал събирането на доказателства поискани от ответника и третото лице помагач. Освен това се твърди, че решението не е мотивирано, тъй като доказателствата били разгледани в тяхната „множественост” без те да бъдат обсъждани. Страната излага становище, че тъй като изпълнителят - ищец в първоинстанционното производство е изпълнил некачествено възложените му СМР, поръчващият Община Котел разполагал с правомощието по чл.265 ал.3 от ЗЗД  да намали възнаграждението. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и да се прекрати производството по делото като се върне исковата молба, евентуално се иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови друго решение, с което да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.

         В съдебно заседание въззивникът Община Котел не се представлява.

Въззивникът ДФ „Земеделие” не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище процесуалният му представител заявява, че не възразява заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза да бъде прието по делото, като обективно и компетентно извършена и че моли съда да постанови решение, с което да обезсили обжалваното решение като недопустимо, а при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение като неправилно, поради недоказаност на предявения иск. Претендират се заплащане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите страни „Берко 90” ЕООД и „ПСФ Мостинженеринг” АД в съдебно заседание се представляват от адв.Д., а за „Берко 90” ЕООД се явява и управителят му П.Б.. Адвокат Д. моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение като се присъдят деловодни разноски. Сочи че съгласно заключението на вещото лице договорените СМР са били изпълнени, поради което предявеният иск се явява основателен.

Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

На 09.06.2005г. между гражданско сдружение „Берко – ПСФ”, представлявано от П.Б. ***, представлявана от кмета си инж.Г.Д., бил сключен договор HQ – 00142/3/3/086. Предмет на договора било изграждането на реконструкция на път ІV – 48034 между селата Катунище и Нейково извън населените места. Съгласно договора изпълнителят следвало да извърши пътни работи, асфалтови работи, отводняване и т.н. като за предварително договорената работа следвало да му бъде заплатена сумата от 1 805 922,48 лева, от които 1 504 935,40 лева цена без ДДС и 300 987,08 лева ДДС. В договора било посочено, че заплащането се финансира от САПАРД, като ДФ „Земеделие” не бил страна по договора за поръчка. По подписания договор за реконструкция на пътя за ръководител на проекта била избрана инж.Яна Г.

По делото е приложено извлечение от специалните условия по договора в чл.32 от който е посочено, че срокът за изпълнение на проекта е до 12 месеца след датата на сключване на договора между възложителя и изпълнителя. Тъй като договорът е бил сключен между тях на 09.06.2005г. то срокът на изпълнение следвало да бъде 09.06.2006г. В чл.35.3 от договора е посочено, че при евентуално наложили се промени или частични изменения в проекта същите могат да бъдат извършени само след съгласуване с мениджъра на проекта. В чл.39.2 било посочено, че качеството на материалите, влагани по проекта, следва да отговарят на БДС и че същите следва да се влагат сред представяне на сертификат за качество на мениджъра на проекта, който следи за това.

По делото са представени и Общи условия за договори за работа. В разпоредбата на чл.49.1 е предвидено, че не по-късно от 90 дни след издаване на сертификат за окончателно приемане изпълнителят трябва да представи на мениджъра на проекта проекто-окончателно извлечение по сметка с подкрепящи документи, показващи в детайли стойността на извършената работа по договора, ведно с всички останали суми, които изпълнителят счита, че са дължими по договора. В рамките на 90 дни след получаване на поректо-окончателното извлечение по сметка мениджъра на проекта трябва да изготви окончателно извлечение по сметка, като в него следва да посочи какво счита, че следва да се дължи по договора като сума. Съгласно чл.50.1 от Общите условия в рамките на 60 дни след получаване на сметката от възложителя същият следва да извърши плащането.

По делото е представена количествено стойностна сметка № 2 на обект реконструкция на път ІV – 48034 Катунище-Нейково, в която са посочени извършените СМР като вид, количество и стойност като същите възлизат на обща стойност 1 805 922,48 лева. На ръководителя на проекта Г. е било представено проекто-окончателно извлечение по сметка, получено на 06.06.2007г. на обща стойност 1 805 922,48 лева. По това извлечение било посочено, че възложителят чрез представителя си инж.Г.Д. и изпълнителят чрез представителя си инж.Б. са установили, че описаните в извлечението видове работи са изпълнени и подлежат на изплащане. Това извлечение е подписано за изпълнител, липсва подпис на възложител, но е подписано от ръководителя на обекта Г.. Към него са приложени Приложение 1 Заменителна таблица и Приложение 2 – Ревизия на цени. Съгласно Заменителната таблица част от предвидените по договор СМР са били отпаднали като същите са били заменени от допълнително извършени други СМР.

По делото е представен протокол № 1 от 10.07.2007г. за установяване на изпълнените СМР по процесния договор в който са се подписали представители на възложителя, на изпълнителя и ръководителя на проекта. Страните са установили по този протокол, че посочените в него видове работи са извършени и подлежат на плащане. Общата стойност с ДДС е 1 741 310,87 лева. Макар , че не е изрично наименован окончателно извлечение по сметка , по съществото си този документ представлява такова, тъй като представлява подробно описание на извършените СМР по договора , които следва да бъдат изплатени.

Между възложителя и изпълнителя по договора за реконструкция бил сключен Анекс № 1, съгласно който времетраенето на изпълнението на работите е било определено с краен срок до 10.02.2007г. Към анекса била подписана и количествено стойностна сметка за допълнителни видове СМР на обща стойност с ДДС 141 878,69 лева, както и Заменителна таблица. По договора са сключени и други анекси , с които срокът на изпълнение и други параметри от него са били изменени по двустранно съгласие.

По договора са били извършвани авансови плащания. Първото плащане е било на стойност 500 000 лева без ДДС, 600 000 лева с ДДС и било извършено на 29.12.2005г. За него била съставена фактура № 0000000257/31.12.2005г.

От представената по делото фактура № 1 от 24.10.2006г. е видно, че възложителят авансово е изплатил на изпълнителя сумата от 90 000 лева за изпълнение на договора.

На 10.10.2007г. е била изплатена и сумата от 611 301,98 лева за извършени СМР по договора, за което била съставена фактура № 0000000002/10.10.2007г.

На 11.07.2007г. била изготвена проформа фактура № 1 за извършени СМР съгласно протокол № 1 от 10.07.2007г. за изплащане на сумата от 1 051 310,87 лева.

На 02.11.2007г. Община Котел получила уведомително писмо от ДФ „Земеделие” изх.№ 01-08-00/1052 от 30.10.2007г., с което общината била уведомена, че й се изплащат 50% от разходите по проекта, тъй като една част от същите са недопустими и техният размер е на стойност 420 511,68 лева. В уведомлението било посочено, че сумата, която се отказва да бъде финансирана се е формирала от неизпълнени СМР, съгласно приложено Приложение № 1.

За участие в открита процедура за избор на изпълнител на обект „Реконструкция на път ІV – 48034 Катунище-Нейково в извън населени места” на 27.01.2005г. бил подписан договор за създаване на сдружение между ПСФ „Мостинженеринг” АД гр.Ямбол и „Берко-трейс” ООД гр.Сливен. Името на сдружението е „Берко-ПСФ”. През 2010г. „Берко-трейс” ООД било преобразувано на „Берко-90” ЕООД с управител П.Б..

По делото са изготвени съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи от вещото лице инж.М.С.. В заключението си вещото лице е посочило, че по време на строителството на обекта по искане на възложителя Община Котел и във връзка с възникнали непредвидени обстоятелства се е наложило част от договорените СМР да отпаднат и да бъдат извършени допълнителни СМР, които вещото лице подробно е описало в таблица, приложена към заключението. От заключението е видно, че отпадащите СМР са били на стойност 292 406,10 лева с ДДС, а съответно допълващите СМР са били на същата стойност – 292 406,33 лева. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че за приемането на обекта е била назначена специална държавно-приемателна комисия със Заповед на началника на РДНСК – Сливен, която комисия приела изпълнението на обекта и за това съставила Акт 15 и Акт 16. Акт 15 за установяване годността за приемане на строежа бил съставен на 08.06.2007г. и бил подписан от страна на възложителя от Кмета на Община Котел и от ръководителя на проекта, от страна на проектанта, както и от страна на изпълнителя и от фирмата, осъществяваща строителния надзор „Трансконсулт БГ” ООД гр.София. (последното се установява от приложения към СТЕ Акт 15). По същия начин е бил подписан и Акт 16, с който е бил приет извършения строеж и с който същият бил посочен, че може да бъде използван по предназначението си. На основание тези документи било издадено и разрешение за ползване от 12.07.2007г. на Началника на РДНСК – Сливен. По допълнително представеното заключения и обясненията, дадени в с.з. вещото лице С. е посочила, че съставените по време на строителството актове 12 са касаели дейности, които след това не са видими на следващия етап на строителството и че те не обхващат всички СМР на обекта, но че в крайна сметка обектът е бил завършен и е функционирал, като за приемането му са били съставени актове образец 15и 16. По отношение неизпълнението СМР вещото лице е посочило, че в Акт 16 в който изрично са били описани всички СМР в т.2 е било посочено, че не са били налице неизвършени и недовършени СМР съгласно договора за строителство.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника ДФ „земеделие” на 16.03.2012г., а на Община Котел на 13.03.2012г. В рамките на законно установения двуседмичен срок – на 26.03.2012г. била депозирана въззивната жалба на Община Котел, а на 02.04.2012г. била депозирана въззивната жалба на ДФ „Земеделие” като същата видно от пощенско клеймо е било изпратена на 30.03.2012г.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледани по същество същите се явяват неоснователни.

По отношение възражението за недопустимост на иска съдът намира същото за неоснователно. Действително дружеството по ЗЗД само по себе си не притежава правосубектност и не е носител на правото на иск, но този недостатък на първоначално предявената искова молба в хода на въззивното производство беше отстранен , като съдът даде възможност на съдружниците в гражданското дружество да преподпишат исковата молба и същите изпълниха указанията му. По този начин исковата молба се явява подписана от лица, които са правосубектни и са носители на правото на иск.

По делото е предявен иск с правно основание чл.258 от ЗЗД. Няма спор между страните, че те са били сключили договор, който по същността си представлява договор за изработка, по силата на който изпълнителят в лицето на ищците се е задължавал да извърши реконструкция на пътя между с.Нейково и с.Катунище. По този договор възложителят Община Котел е следвало да заплати възнаграждение. По договора за реконструкция на пътя страни са само и единствено гражданското дружество и Община Котел. Макар договорът да е бил финансиран от ДФ „Земеделие” по програма САПАРД, ДФ „Земеделие” не е страна по договора. Отношенията между Община Котел и ДФ „Земеделие” се уреждат от друг договор, сключен между тях, който не е предмет на разглеждане по настоящото дело.

Съдът кредитира изцяло заключенията на представените поделото съдебно-технически експертизи. Няма причини поради които съдът да се съмнява в компетентността и безпристрастността на извършилото експертизите вещо лице.

От представените по делото писмени доказателства – Протокол 1 / 10.07.2007 г. (окончателно извлечение от сметка), подписано от възложителя , изпълнителя и от ръководителя на проекта инж.Г., Акт 15, Акт 16, представените по делото протоколи за изпитване, окончателен доклад от „Трансконсулт БГ” ООД, разрешение за ползване , се установи, че в цялост договорът за реконструкция на пътя е бил изпълнен от изпълнителя. Изпълнителят съгласно изискванията на т.49.1 от Специалните условия към договора е представил на ръководителя на проекта проекто - окончателно извлечение по сметки с подробно описание на извършените СМР и същият е изготвил окончателно извлечение от сметка озаглавен „Протокол 1”, с който са били потвърдени извършените СМР. При приемане на обекта нито възложителят, нито ръководителят на обекта, нито представител на ДФ „Земеделие”, нито представител на Строителния надзор е направил възражение, че обектът е негоден или че не отговаря на параметрите, които са били договорени предварително. Действително част от предварително договорените СМР не са били извършени, но за тяхната стойност са били извършени други необходими СМР, което е станало със съгласието на възложителя и на ръководителя на обекта. В този смисъл не е основателно възражението на ДФ”Земеделие”, че следва да се намали част от цената по договора поради наличието на скрити недостатъци в изпълнението му, каквато е хипотезата на чл.265 ал.1 предл.последно от ЗЗД. След като поръчителят в лицето на Община Котел е приел изпълнението на обекта без да направи възражение за недостатъци, то следва да се счита, че същият е приел, че договорът е изцяло изпълнен. Възложителят е този който при приемането на работа следва да направи всички възражения за нейното неправилно изпълнение. В настоящия случай възложителят не е направил никакви възражения относно качеството на изпълнение на обекта.

Съдът намира, че не може в конкретния случай да се говори за скрити недостатъци в изпълнението на обекта, за което фонд „Земеделие” отказва да финансира проекта. От заключението на вещото лице е видно, че макар действително да не са били извършени част от СМР в хода на изпълнеинето на поръчката се е наложило да се извършат други видове СМР, които по стойност съответстват на неизвършените. Това е било съгласувано с ръководителя на проекта и той е приел този вид дейност като е подписал и заменителните таблици. От друга страна не може да се говори за некачествено извършване на СМР, тъй като освен възложителя в процеса по приемане на обекта са взели участие и представители на фирмата, осъществяваща строителен надзор и лица, посочени от директора на РДНСК в чиято компетентност съдът няма причина да се съмнява и всички тези участници единодушно и без забележки са подписали актовете по приемане на обекта образец 15 и 16. Вследствие на това е издадено и разрешително за строеж и обектът е в експлоатация и към настоящия момент.

По делото не се спори, че не е заплатена цялата сума съгласно окончателното извлечение от сметка изготвено от ръководителя на проекта, съгласно което общо дължимата сума по СМР е в размер на 1 451 092,39 лева/1 741 310,87 лева с ДДС. Ответникът и подпомагащата страна не оспорват , че след плащанията извършени на 29.12.2005г., 24.10.2006г. и 15.10.2007г. неизплатена остава сумата в размер на 440 008.90 лева. Ето защо ( предвид представените писмени доказателства и неоспорването на исковата претенция в цялост ) , предявеният иск се явява основателен и доказан .

С оглед изложеното съдът намира, че частично предявеният иск за сумата от 24 500 лева се явява основателен и доказан по размер и за тази сума следва да бъде уважен. Тъй като до същите изводи е стигнал и първоинстанционния съд и в този смисъл е постановил своето решение, то същото следва да бъде потвърдено.

Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

По отношение претенцията за присъждане мораторна лихва в размер на 7 958,15 лева върху главницата от 24 500 лева съдът намира, че същата следва да бъде уважена. Тъй като окончателното извлечение от сметка е подписано от страните и от мениджъра на проекта – г-жа Г. на 10.07.2007 г. , а съгласно изискването на чл. 50.1 от Общите условия на договора , в рамките на 60 дни е следвало да бъде извършено окончателното плащане . Този срок е изтекъл на 08.09.2007 г. Тъй като окончателно дължимата сума не е била изплатена , Община Котел е изпаданала в забава от 09.09.2007 г.( два дни преди датата посочена от ищеца , от което следва , че и към 11.09.2007 г. е била в забава ). Макар по делото да не е изготвена съдебно-счетоводна експертиза е представено извлечение от он-лайн калкулатор от което е видно, че върху главницата от 440 008,90 лева за периода от 11.09.2007г.-01.05.2010г. е натрупана лихва от 158 805,45 лева. Съответно за главницата от 24 500 лева е дължима лихва в размер на 8893,10 лева. Тъй като е претендирана обаче лихва в размер на 7 958,15 лева, то съдът не може да присъди по-голяма от исковата претенция сума. Тъй като РС – Котел е уважил иска за 7 958,15 лева решението му следва да бъде потвърдено и в тази част.

С гореизложеното и съдът намира че, крайните изводи формирани от него съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция са претендирани разноски от въззиваемите , които с оглед изхода на делото следва да бъдат уважени изцяло. Доказани са деловодни разноски в размер на 680.00 лв. адвокатско възнаграждение и въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна посочената сума.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № № 15/06.03.2012г. по гр.д. № 115/2010г. по описа на Котелския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Община Котел ЕИК 000530540 № по НДР 1208000337 г. К. , пл. „ В. „ № * и ДФ „Земеделие”БУЛСТАТ 121100421 със седалище гр. С. , бул. „ Ц.Б. ІІІ , № * да заплати на ПСФ „ МОСТ ИНЖЕНЕРИНГ” АД със седалище гр. Я. ул. „ Д.Б. „ № * и ТД „БЕРКО – 90 „ със седалище гр. С. , ул. „ Л. „ , № * деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 680 /шестотин и осемдесет/ лв. адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.