Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   191

 

                                                       гр. Сливен, 01.10.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 мл. с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 294 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

   Образувано е въз основа на подадена от пълномощника на ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба против Решение № 77 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д. № 571 по описа за 2011 г на Районен съд – гр.Нова Загора, с което е признато за установено, че С.Ж.Д. не дължи сумата от 563,88 лв., представляваща главница, ведно с мораторната лихва върху сумата, считано от 12.07.2006 г. до 01.07.2009 г. в размер на 239,84 лв., ведно със законната лихва от 02.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 100 лв.

   В жалбата си до съда въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр.Нова Загора. Твърди, че е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необосновано. Сочи, че от фактическа страна е безспорно доказано сключването на договор между С.Д. и „Транскарт Файненшънъл Сървисис” /ТФС/ ЕАД, усвояването на парите по кредита от кредитополучателя, както и заплащането на застрахователното обезщетение от застрахователя на кредитодателя. Жалбоподателят възрязява, че въззиваемата Д. е била надлежно уведомена за прехвърляне на задължението й към ЗК „Лев Инс” АД, въпреки това една година след това тя платила на кредитор, на който вече не дължи - „ТФС” ЕАД. Поради това, счита за доказани всички предпоставки, необходими за уважаване на претенцията на ищеца.

    Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Прави искане за присъждане на направените разноски пред две инстанци, включително адвокатско възнаграждение.

     В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Възразява, че твърденията, изложени във въззивната жалба не кореспондират със събраните доказателства.

     От Сливенски окръжен съд се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски.

    Постъпил е отговор на въззивната жалба и от третото подпомагащо лице „Транскарт Файненшънъл Сървисис” ЕАД. В него се твърди, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено

            В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.  

Въззиваемият С.Ж.Д., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, редовно уведомено за въззивното производство, не се явява представител.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

  С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че решение в обжалваната част е валидно, но недопустимо. Предвид задължителните указания дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК и ТК, недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззвината жалба, както в настоящия случай, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, т.е. произнасянето на контролния съд е по основателността на подадената жалба, поради което актът по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение.

 Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло и при проверката за неговата допустимост настоящата инстанция констатира, че същото е изцяло недопустимо. Съображенията за това са следните:

 Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.

В случая, Сливенски районен съд е сезиран с предявен от ЗК„Лев инс” АД положителен установителен иск за установяване дължимостта на суми за главница и мораторна лихва по издадена по реда на заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Настоящият състав на въззивния съд намира, че дадената от районния съд правна квалификация на иска като такъв по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК, както в доклада по чл.146 от ГПК по делото, така и в атакуваното решение е правилна. За да даде тази правна квалификация районният съд е съобразил изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, като ги е подвел под хипотезиса на коректната правна норма, но с диспозитива на решението се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. В срока за отговор няма предявен насрещен иск, нито инцидентен установителен иск от страна на ответника.

При произнасянето си по съществото на спора с атакуваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск, с какъвто иск не е бил сезиран в хода на производството. В правните си изводи съдът е посочил, че предявеният иск има за цел да признае със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата по издадения запис на заповед. Приел е, че искът е неоснователен и недоказан, но вместо да го отхвърли, признал за установено по отношение на ищцовото дружество ЗК„Лев инс” АД, че ответника С.Ж.Д. не дължи сумите за главница, мораторна лихва и разноски, поради плащане. По този начин с атакуваното съдебно решение първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила и диспозитивното начало на процеса се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск. Произнасяне по предявения положителен установителен иск с диспозитив няма. По този начин районният съд е постановил едно недопустимо съдебно решение. Като е излязъл извън рамките на диспозитивното начало, съдът е нарушил процесуалните предпоставки, които са от значение за допустимостта на процеса и защитата

Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй като констатираната недопустимост на постановеното първоинстанционно решение в случая се изразява в разглеждане на непредявен иск /отрицателен установителен иск/ и липсва произнасяне по предявения такъв – положителен установителен иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, то въззивният съд следва да обезсили постановеното порочно съдебно решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск от друг съдебен състав.

 Поради изложените съображения, настоящият състав намира за безпредметно обсъждането на правилността на атакувания съдебен акт, поради което няма да излага мотиви в тази насока.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да съобрази и направените от страните разноски.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от ГПК, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 77/26.03.2012 г., постановено по гр.д. № 571/2011 г. на Новозагорски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА делото на Новозагорски районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения иск.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                                             2.