Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,05.07.2012г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря Р.Г. и в присъствието на, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 297 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, депозирана на „ЕВН-България Електроснабдяване” АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния му представител по пълномощие. Обжалва се изцяло като недопустимо, неправилно и необосновано Решение № 134/07.03.2012 г. по гр.д. № 7151/2011 г. по описа на РС – Сливен, с което е признато за установено, че въззиваемият Д.К.Д. не дължи на въззивника „ЕВН България Електроснабдяване” АД сумата от 1692,70 лв. представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 12.11.2010 г. до 20.01.11г. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати и деловодни разноски в общ размер на 741,50 лв. Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата  и в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

         По отношение нарушените процесуални правила е посочено, че за откритото съдебно заседание, проведено на 07.02.2012г. е призовано дружеството „ЕВН България Електроразпределение” АД, което има същия адрес на управление като „ЕВН България Електроснабдяване” АД, но е отделно юридическо лице. По този начин била отнета възможността за защита на въззивника по предявения от въззивамемия иск, поради което решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да се върне на Районния съд за ново разглеждане. По отношение  нарушения материален закон, е посочено, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че въззивникът не е доказал по безспорен начин осъществяването на нерегламентиран достъп до средството за измерване от въззиваемия. Посочено е, че това никога не е било твърдяно от въззивната страна. Освен това въззивникът няма и възможност да установи кой точно е предизвикал корекция в търговското средство за измерване, което води до неговото неправилно отчитане, но са начислени процесните суми на въззиваемия, тъй като по този начин се защитават интересите на всички останали потребители на топлинна енергия, съобразно принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Освен това е посочено, че неправилно съдът е приел, че процесната сума не е дължима, тъй като въззивникът не бил спазил задължението си по чл. 63 ал.3 от Общите условия на ЕВН ЕР. Същите условия нямали административен характер и нарушаването им не представлявало нарушаване на административно-наказателна процедура по смисъла на ЗАНН, поради което не водело до порочност на самата процедура, а оттам и до необходимост от коригиране на сметката. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено и да бъде върнато делото за ново разглеждане пред РС Сливен, а алтернативно се моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът претендира разноски за двете инстанции.

         По въззивната жалба, в закония срок, е депозиран отговор от адв.П., с който същата оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В отговора е посочено, че процедурата за установяване на неправилно отчитане на търговското средство не е била спазена. Нито един от живущите на адреса, за който се иска коригиране на сметката не е бил поканен да присъства на установяване на нарушението, съответно по-късно не е била спазена процедурата и по изпращане на констативния протокол, за да има същия възможност да го обжалва.

Въззиваемият сочи, че по делото не е установено пълно и пряко констатираното по реда на Общите условия на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху електромера, което да се дължи на лежаща у ищеца причина и да води до неговото задължение да заплати коригирана сметка за минал период. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         В с.з., въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично . Процесуалният му представител - адв. П., представя писмено становище с което поддържа отговора си и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира съдебни разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 19.03.2012 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 21.03.2012 г., е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на решението , тъй като същият бил нередовно призован за първото съдебно заседание проведено на 07.02.2012г., тъй като призовката била адресирана до „ЕВН България Електроразпределение” АД, което има същия адрес на управление като „ЕВН България Електроснабдяване” АД, но е отделно юридическо лице. От данните по делото е видно , че исковата молба е била предявена против „ЕВН България Електроснабдяване” АД. Отговорът на исковата молба депозиран на 06.12.2011 г. също е бил подаден от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, като дори авторът му е същият упълномощен от страната юрисконсулт – Щерев , който по – късно е депозирал и въззивната жалба . Чрез процесуалния си представител страната - „ЕВН България Електроразпределение” е представила всички доказателства , които е счела за необходими в защита на тезата си и по този начин активно е взела участие в производството. Макар и нередовно изпратена призовката с отбелязан неверен адресат , тя е провела действието си и страната е била уведомена за образуваното дело , както и за датата на провеждане на с.з. и е ангажирала своевременно защитата си. С оглед на изложеното твърдението за недопустимост на решението поради нарушаване на процесуалните правила се явява неоснователно и искането за обезсилване на решението следва да не се уважава, а спора да се разгледа по същество.

Предмет на производството пред СлРС е предявеният от въззиваемия  в настоящото производство отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявения иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус се касае за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период, а според чл.54, ал. 2 от ОУ  ЕВН ЕР само в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  последното се установява със съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.Този протокол има характер на частен свидетелстващ документ и той следва да „гарантира” отразеното в него ако е спазена процедурата по съставянето му . В противен случай отразеното в него няма да може да бъде възприето като безспорно и да даде основание за начисляване на допълнително дължима сума за електроенергия. Ето защо спазването на описаната процедура е предмет на изследване от съда.

Настоящата инстанция напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд, досежно неспазената процедура при извършване на проверката на СТИ на ел. енергията, потребена от ищеца. Тази проверка  е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката. 

Констативният протокол от извършената проверка на ищцовото средство за търговско измерване на 20.01.2011 г. е съставен в отсъствието на абоната. Протоколът е подписан от двама свидетели, служители на фирма”Кремък” без да е отразено в него за какво свидетелстват те – дали поканеният  да присъства на проверката отказва да присъства или отказва да подпише констативния протокол, което е в нарушение на установените с ОУ ЕВН ЕР правила. Двамата свидетели били  служители на охранителна фирма „Кремък”, които са придружавали служебно служителите на ЕВН, което буди съмнение в тяхната безпристрастност и незаинтересованост и по този начин се опорочава смисъла на разпоредбата на чл.63, ал.2 ОУ ЕВН ЕР който е при извършване на проверки да свидетелстват безпристрастни и незаинтересовани по случая лица, което е гаранция за извършване на коректна проверка с обективни резултати. Следователно така  съставеният  констативен протокол противоречи на  изискванията, визирани в ОУ ЕВН ЕР. Този протокол не е бил надлежно връчен на клиента - абонат чрез препоръчано писмо с  обратна разписка, каквото е предписанието в ОУ в съответния срок. Естествено  целта на връчване на констативния протокол е уведомяване на клиента за извършената проверка и направените констатации, но тя не може да бъде постигната единствено чрез изпращане на уведомително писмо, ведно с коригираща справка. Чрез връчването на самия констативен протокол се дава възможност на потребителя да  оспори съставянето му, както и  действията на служителите на ЕВН ЕР при осъществяване на проверката, съгласно предвидения в раздел VІ на ОУ ЕВН ЕР административен ред, и едва след като спора не бъде уреден, абонатът да търси правата си по съдебен ред.

С оглед изложените съображения въззивния съд приема, че поради неспазване на процедурата по извършване на проверка на СТИ, а именно съставяне на констативен протокол без присъствието на абоната, респ. без надлежни / независими и безпристрастни/ свидетели и последващото невръчване на протокола с препоръчано писмо с обратна разписка в законния срок, сумата за начислената ел.енергия е недължима от ищеца и искът му следва да бъде уважен.

Тъй като районния съд е формирал правни изводи, идентични с тези на настоящата въззивна съдебна инстанция, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на процеса въззивното дружество следва да понесе извършените по делото разноски, които за въззивната инстанция са в размер на 300 лв.  

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134/07.03.2012г. по гр.д. № 7151/2011г. по описа на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА ЕВН „България Електроснабдяване” АД гр. П., ул.„Х. Г.Д.” № * да заплати на Д.К.Д. ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 300.00 /триста/ лв.

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.