Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   173

 

                                                       гр. Сливен, 09.07.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                 мл. с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 299 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен въззивна жалба против Решение № 1063/14.03.2011 г. по гр.д. № 4388/2011 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Л.К.И. не дължи на „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен сумата от 426,37 лв., представляваща главница за изразходвана топлоенергия за обект, находящ се в гр.С., кв. „К.К.” № * за периода от 01.03.2008 г. до 31.10.2010 г., ведно с мораторна лихва в размер на 81,33 лв., изтекла към 06.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 2697/2011 г. по описа на Районен съд – гр.Сливен, като неправилно начислени.

В жалбата си въззивника „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че районният съд неправилно е приел, че ответника не дължи сумата за ползвана топлинна енергия за периода от 01.03.2008 г. до 31.10.2010 г., тъй като от доказателствата по делото – назначената експертиза се установил реалния размер на задължението на ответника. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да признае за установено, че ответника Л.К.И. му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на направените по делото и за двете инстанции разноски.

            В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивното дружество „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от пълномощник – адв. П. Г., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което признае за установено, че въззиваемия дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият Л.К.И., редовно призована, в с.з. се представлява от представител по пълномощие – адв.Б., който оспорва въззивната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, тъй като претендираните суми били неправилно начислени и липсвала методика за изчисляване на отдадената топлина от щранг - лира. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло и при проверката за неговата допустимост настоящата инстанция констатира, че същото е изцяло недопустимо. Съображенията за това са следните:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.

В случая, Сливенски районен съд е сезиран с предявен от „Топлофикация – Сливен” ЕАД положителен установителен иск за установяване дължимостта на суми за главница и мораторна лихва по издадена по реда на заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. В доклада си, макар и много фрагментарен и не отговарящ на изискванията на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковата претенция.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. В срока за отговор няма предявен насрещен иск, нито инцидентен установителен иск от страна на ответника.

При произнасянето си по съществото на спора с атакуваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск, с какъвто иск не е бил сезиран в хода на производството. В правните си изводи съдът е приел, че предвид установено неправилно начисляване на сумите за топлинна енергия, следва да се признае недължимост на сумите, начислени на ответника. С диспозитива на решението районния съд е признал за установено по отношение на ищцовото дружество „Топлофикация – Сливен” ЕАД, че ответника Л.К.И. не дължи сумите за главница, мораторна лихва и разноски по ч.гр.д.№ 2697/2011г. на СлРС, като неправилно начислени. По този начин с атакуваното съдебно решение първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила и диспозитивното начало на процеса се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск. Произнасяне по предявения положителен установителен иск няма. По този начин районният съд е постановил едно недопустимо съдебно решение.

Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй като констатираната недопустимост на постановеното първоинстанционно решение в случая се изразява в разглеждане на непредявен иск /отрицателен установителен иск/ и липсва произнасяне по предявения такъв – положителен установителен иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, то въззивният съд следва да обезсили постановеното порочно съдебно решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да съобрази и направените от страните разноски.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от ГПК, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1063/14.03.2011 г., постановено по гр.д. № 4388/2011 г. на Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения иск.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                                                                             2.