Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

гр. Сливен, 21.06.2012г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 300 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие – чл.32, т.3 ГПК. Атакува се изцяло като неправилно и необосновано Решение № 351/17.04.2012г. по гр.д.№ 23/2012г. по описа на РС-Сливен, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло  предявения иск.

С обжалвания съдебен акт СлРС е уважил изцяло предявеният от ищцата В.П.М. *** отрицателен установителен  иск срещу ответното дружество. Признато е за установено в отношенията между страните, че ищцата М. не дължи на ответното търговско дружество сума в размер на 293,87 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия – 1799 kWh за периода 03.11.2010г. до 19.01.2011г. за обект: гр.Сливен, кв.”Дружба” 34-Г-21. Ответното търговско дружество е осъдено да заплати на ищцата и сумата от 351,50 лв. – разноски по делото.

В жалбата, въззивното дружество излага подробни съображения, досежно неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Доказателствата по делото били тълкувани превратно изцяло в полза на ищцата. Неправилен бил извода на съда, че не е спазена процедурата по извършване на проверка на средството за търговско отчитане от страна на ответното дружество, след като на ищцата не бил изпратен констативен протокол. Въззивникът смята, че целта на изпращането му е уведомяване на потребителя на ел.енергия за факта на извършената проверка и за констатациите от нея, а това било спазено чрез изпращане на уведомително писмо до ищцата. Твърди се, че  процедурата заложена в ОУ ЕВН ЕР по коригиране на сметките не е административно наказателна по смисъла на ЗАНН и нарушението на някои от условията в нея не опорочава целостта на извършването й, респ. корекцията на сметките.

Неправилно съдът приел, че констативния протокол не бил съставен по реда на ОУ, тъй като не бил подписан от абоната и е бил съставен в негово отсъствие. Смята, че тези обстоятелства не опорочават процедурата, тъй като протокола е подписан от двама свидетели, както е предвидено в ОУ ЕВН ЕР.

 Странен бил извода на съда, че ответното дружество следвало да докаже, че именно ищцата е извършила установеното неправомерно въздействие върху СТИ.В тази връзка се твърди, че корекцията на сметка или начисляване на допълнителна ел.енергия не е санкция за неправомерно поведение от страна на потребителя. Прави се обстоен анализ на основанието за извършване  корекцията на сметките. Сочат се случаите, при които  е установен субекта на посегателство върху целостта на съоръженията и обектите на електроразпределителната мрежа и ангажиране на неговата наказателна отговорност, като се счита, че когато субекта на изпълнителното деяние не е установен, следва да се търси парично възмездие на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” от бенефициента на отклонението в отчитането на ел.енергия. 

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на  манипулация върху ищцовото средство за търговско измерване, включително и от приетата и неоспорена съдебно техническа експертиза, изготвена по делото.

От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  въззиваемата М. чрез процесуалния си представител по пълномощие  е депозирала писмен отговор, в който твърди, че в хода на производството било установено неспазване на ОУ ЕВН ЕР за извършване на проверката на ищцовия електромер, изготвянето на необходимите книжа и тяхното надлежно връчване на абоната. Моли съда за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

С въззивната жалба, както и с отговора страните не са сочили нови доказателства и не са отправени искания за събирането на такива във въззивната фаза на процеса.

         В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. С писмено становище от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.3 ГПК от името на въззивника се поддържа въззивната жалба, като се иска отмяна на атакуваното решение.

Въззиваемата, редовно призована се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл.32,т.1 ГПК, който поддържа депозирания отговор и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предмет на производството пред СлРС е предявен от ищцата В.П.М. - въззиваема  в настоящото производство отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи. Спазването на описаната процедура също е предмет на изследване от съда. В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да  основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, бидейки актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия / когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане.

Конкретно по казуса, настоящият съдебен състав напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд, досежно неспазена процедура при извършване на проверката на СТИ на ел. енергията, потребена от ищцовото домакинство.  Тази проверка  е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката. 

При извършената проверка на ищцовото средство за търговско измерване на 19.01.2011г. са били съставени констативен протокол №  001443 от същата дата и протокол за подмяна на СТИ / без номер/ от 19.01.2011г. И двата протокола са съставени без присъствието на абоната- клиент или негови представители. Констативният протокол за извършената проверка на електромера е подписан от двама свидетели – служители на фирма „Кремък”, осъществяваща охраната на служители на ЕВН ЕР КЕЦ-Сливен. Така съставения  протокол не съдържа всички изискуеми реквизити. На първо място в протокола не са вписани пълните имена и други необходими данни, както на извършилите проверката и впоследствие  демонтажа на СТИ, така и на подписалите един от двата протоколи свидетели. В самата бланка на протокола за подмяна на СТИ е посочено, че тази дейност следва да се извърши в присъствието на собственика- абонат, негови представители, домоуправител и т.н., което означава, че при невъзможност такива лица да присъстват на самата проверка, респ.на подмяната СТИ за свидетели трябва да бъдат привлечени незаинтересовани лица – съседи или домоуправител, което ще гарантира коректността на извършената проверка и последващите действия на служителите на ЕВН ЕР. В конкретния случай протоколът за подмяна на СТИ въобще не е подписан от свидетели, а протоколът  за техническа проверка на ищцовото СТИ е подписано от свидетели, за които не може да се приеме, че са незаинтересовани и безпристрастни. Освен това тези свидетели са положили подписите си без да е отбелязано в документа кое от двете обстоятелства верифицират – отказ на абоната да присъства на проверката или отказ да подпише съставения протокол. В графата „присъствали на проверката” изобщо липсват подписи. Следователно двамата свидетели от охранителна фирма „Кремък” са удостоверили с подписите си факт от обективната действителност, на който не са присъствали, т.е. че абоната отказал да присъства на проверката или отказал да подпише протокола /не е ясно/, без изобщо те самите да са присъствали на тази проверка.

От страна на въззивното дружество не е била спазена и процедурата, визирана в чл.63 ОУ ЕВН ЕР – за връчване с обратна разписка на съставените протоколи на абоната – потребител на ел.енергия. Естествено е целта на връчването да е именно уведомяване на клиента за извършената проверка и направените констатации, но тя не може да бъде постигната единствено чрез изпращане на уведомително писмо, ведно с коригираща справка. Целта на връчването на самия констативен протокол е възможността на абоната – клиент / потребител/ да  оспори съставянето му, както и  действията на служителите на ЕВН ЕР при осъществяване на проверката, съгласно предвидения в раздел VІ на ОУ ЕВН ЕР административен ред, и едва след като спора не бъде уреден, абонатът да търси правата си по съдебен ред.

Въз основа на констативния протокол от извършената  проверка на ищцовото СТИ, както и на протокола за последващата метрологична експертиза в хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно техническа експертиза, от заключението на която действително се установява констатирана манипулация върху СТИ на ищцата, както и правилност на метода при изчисляване на дължимата сума след едностранната корекция на сметката.

Посочените доказателства обаче не позволяват да се направи категоричен извод, че обективно констатираната намеса в работата на измервателния уред е последица от действието на ищцата – въззиваема, нарушаващо въведените в чл.53 ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху СТИ. В качеството й на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия въззиваемата е обвързана от действалите през процесния период Общи условия, но те не могат да обосноват право за въззивното дружество да коригират потребителската й сметка, щом като законът не предвижда подобна възможност и не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните й задължения.

Липсата на законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползвана през процесния период ел.енергия, както и пороците, допуснати в процедурата по съставяне на констативните протоколи при извършване на проверката и тяхното последващо връчване, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че въззиваемата не дължи на въззивното дружество сумата в размер на 293.86 лв., предмет на предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

Предвид съвпадането в правните изводи, като краен резултат на двете съдебни инстанции, следва обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата за въззивната съдебна инстанция в размер на 450.00 лв./четиристотин и петдесет лева/, платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 351/17.04.2012г. по гр.д. № 23/2012г. по описа на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на В.П.М.,***, сторените във въззивната фаза на процеса разноски по делото  в размер на 450.00 лв./четиристотин и петдесет лева/.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.