Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     

 

     гр. Сливен,  23.10.2013г.

 

                                     В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                           ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  К.

 

при секретаря М.Т. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 301 по описа на СлОС за 2012 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявена е искова молба от „Алианц Банк България” АД, в която се твърди, че на 31 юли 2008г. с ответниците М.К.В. и Г.С.В., като съпрузи и съкредитоискатели, е сключен Договор за банков кредит – жилище по силата на който банката е отпуснала на ответниците кредит в размер на 100 000лв., със срок на погасяване до 5 юли 2028 г. по договорен индивидуален погасителен план. Вземането на банката било обезпечено с договорна ипотека. Твърди се, че поради затруднение в редовното плащане на погасителните вноски и по молба на ответниците между страните по делото е подписан анекс към договора за кредит, с който кредитната експозиция е преструктурирана като е формирана нова главница, включваща редовната и забавената главница, разсрочено е издължаването на просрочените задължения за неустойка и лихви за срок от 36 месеца. Одобрен бил нов погасителен план, според който месечната погасителна вноска била определена на 918,78лв. Ответниците забавили плащането на месечните погасителни вноски, като с писмо № 118/30 септември 2011г. били уведомени, че към тази дата имат просрочие от 62 дни, с която забава просрочената главница възлиза на 606,02лв., просрочената лихва възлиза в размер на 2 146,90лв., просрочена задбалансова лихва - размер на 769,01лв. Даден на длъжниците бил седмодневен срок да погасят забавените плащания. Това не било сторено и забавата продължила, като към 1 март 2012г. вече била в размер на 215 дни. С писмо № 27 от 1 март 2012г. ответниците били уведомени, че се пристъпва към обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като отново им бил даден срок да изплатят пълния остатък от кредита. Тъй като вземането на ищцовата банка не било изплатено, същата подала заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение. С разпореждане по ч.гр.д № 1381/2012 г. на Сливенски районен съд е издал Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Образувано било изпълнително дело № 44182012г. на ЧСИ Надя Гангалова, като в законоустановения срок ответниците направили възражение за недължимост. Поради това и в законоустановения едномесечен срок ищцовата банка предявява настоящия иск за установяване вземането си по основание и размер.

Исковата молба е връчена редовно на ответниците, които в указания срок са депозирали отговор. В същия се оспорва предявения иск по основание. Твърди се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на банковият кредит, тъй като те не са получили предупреждение за това, а са получили единствено предупреждение което не може да бъде прието за уведомление по смисъла на чл. 19 т.2 от Договора за кредит. Твърди се, че уведомителните писма от банката били получавани само от единия от кредитополучателите.Претендират за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

В с.з. ищеца се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа исковата претенция по основание и размер и моли съда да уважи същата. Претендира заплащане на направените съдебно – деловодни разноски.

В с.з. ответниците се представляват от процесуален представител по пълномощие, който оспорва исковата претенция по основание и размер и моли за отхвърлянето й, като бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски.

След анализ на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното :

На 31 юли 2008 г. между ищецът „Алианц Банк България” АД и ответниците М.К.В. и Г.С.В., като съпрузи и съкредитоискатели, е сключен Договор № 31918 за кредит жилище по силата на който банката е отпуснала на ответниците паричен кредит в размер на 100 000 лв., със срок на погасяване до 5 юли 2028 г. с договорен индивидуален погасителен план. Вземането на банката било обезпечено с договорна ипотека, обективирана в Нот. Акт № 37, том V, дело № 4507/2008г. по описа на СлВп - Сливен.

По молба на ответниците, между страните по делото е подписан Анекс към Договора за кредит, с който кредитната експозиция е преструктурирана и е формирана нова главница, включваща редовната и забавената главница, разсрочено е издължаването на просрочените задължения за неустойка и лихви за срок от 36 месеца. Одобрен е нов погасителен план, според който месечната погасителна вноска е определена на 918,78 лв. Поради забава в плащането, с писмо № 118/30 септември 2011г. ответниците били уведомени, че към тази дата имат просрочие от 62 дни, с която забава просрочената главница възлиза в размер на 606,02 лв., просрочената лихва възлиза в размер на 2 146,90 лв., просрочена задбалансова лихва - размер на 769,01 лв. В писмото е посочен седмодневен срок за погасяване на забавените плащания.

Плащане на задължението не било направенов указания срок и забавата продължила, като към 1 март 2012 г. вече била в размер на 215 дни.

С писмо № 27 от 1 март 2012г. ищцовата банка е уведомила ответниците, че пристъпва към обявяване на кредита за предсрочно изискуем и принудително удовлетворяване на вземането си. Отново е определен седмодневен срок за да бъде изплатен пълния остатък от кредитното задължение. Тъй като вземането на ищцовата банка не било погасено, същата подала заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение пред СлРС. С разпореждане по ч.гр.д № 1381/2012г.  Сливенски районен съд издал Заповед за незабавно изпълнение, с която ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищцовата банка сумата 95 823.72 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2012г. до окончателното й изплащане, 8420,46 лева - представляваща текущи начислени просрочени и договорени лихви към 22.03.2012г., 108,64 лв. - неустойки за забава, 9246,57лв. - представляващи лихви по преструктурирания кредит към 22.03.2012г. и сумата 4012,99 лв. направени разноски по заповедното производство. Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 441/2012г. на ЧСИ Надя Гангалова за принудително събиране на дължимите суми.

Банката е връчвала съобщенията до ответниците, на адреса изрично посочен в Договора.

Ответниците са обжалвани разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като с Определение № 503 от 11.07.2012г. по ч.гр.д. № 373/2012г. Сливенският окръжен съд е оставил без уважение жалбите, като е приел, че извлеченията от счетоводните книги на банката са редовни и могат да послужат като основание за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, както и че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, независимо от формулировката на израза в писмото от 01.03.2012г.

По делото е представено цялото банково досие на ответниците. Представени са и оригиналните погасителни планове, след подписания анекс, подписани от ответниците. Поради оспорване на подписите от ответниците е назначена графологична експертиза. С протокол за извършена експертиза на подписите на двамата ответници, намиращи се в оригиналните документи по кредитното досие, в.л. Ст.Желязков е посочил в заключение, че двата подписа на длъжници в погасителните планове към анекса от 2011г. принадлежат на ответниците. Вярно е, че при изписването на имената на едната ответница вместо М. вещото лице е записало името М., но тава не се отразява върху крайните изводи на експерта, предвид ползвания сравнителен материал.

По делото бяха изслушани първоначална и допълнителна съдебно -счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Р.Ч.. Според първоначалното заключение се установи, че преди преструктурирането на кредита ответниците са изплатили лихви в размер на 18 259,31лв. и главница в размер на 3 975,78 лв. След подписването на анекса и погасителните планове към него, на 27.07.2011г. ответниците са изплатили 720,18лв. лихви по основния кредит, главница - 126,86лв. и по разсрочените лихви са платили само първата от 36-те вноски в размер на 267,66лв. Забавените вноски по кредита към 01.03.2012г., когато е изпратено писмо с изх. № 27/01.03.2012г. до ответниците, са били в размер на 8392,05лв. Към датата на подаване на заявлението за заповед за незабавно изпълнение – 22.03.2012г., задължението на ответниците е възлизало на 113 622,98 лв., от която сума - 95823,72лв. главница, 9246,57 лв. разсрочени лихви по преструктурирания кредит; 108,64лв. просрочени лихви (в заповедта посочени като неустойка); 5588,40лв. лихва и 2855,65лв. - неустойка.

По образуваното изпълнително дело след 22.03.2013г. са начислени още 8 978.34 лева, в т.ч. разноски – 4 278.40 лева и такси – 4 699.94 лева.

Извършените плащания от длъжниците след 22.03.2012г. до 27.07.2013г. са в размер на 4 755.18 лева, съответно към съдия – изпълнител 4 455.18 лева от които към взискателя - 4 026.42 лева дължими такси и 428.76 лева за ЧСИ – разноски. Към банката е изплатена сумата от 2 300.00 лева – за такси и разноски.

Окончателния размер на задължението към взискателя към момента на изготвяне на експертизата възлиза на сумата от 113 622.98 лева, от които :

-         главница – 95 823.72 лева;

-         редовна лихва 5 588.40 лева;

-         разсрочени лихви 9 246.57 лева;

-         лихви върху просрочената главница 108.64 лева;

-         неустойка – 2 855.65 лева.

От така установените обстоятелства и факти следва да се направят следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, като същия е допустим, а разгледан по същество се явява основателен в пълен размер.

Разпоредбата на чл.422 от ГПК е специална, същата регламентира специфичен исков ред за установяване на вземания, предявени първоначално по реда на заповедното производство. Исковата защита е установителна по своя характер, като процесуална предпоставка за допустимост е наличието на издадена заповед за изпълнение. В производството по чл. 422 от ГПК подлежи на установяване съществуването на вземането на ищеца с параметри, предварително очертани в заповедта за изпълнение. Предмет на установителния иск е самото вземане – неговата изискуемост и ликвидност и то към датата на постановяване на съдебното решение. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съобразно която съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, релевантни за спорното право, дори и да са настъпили след предявяване на иска – напр. извършени плащания. Поради това дори и към датата на издаване на заповедта за изпълнение задължението по договора да не е предсрочно изискуемо, исковата молба има характер на уведомление до двамата ответници за настъпилата предсрочна изискуемост.

 Възраженията на ответниците се отнасят до твърдението, че не са били редовно уведомени за предсрочното обявяване на кредита за изискуем. Това възражение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на т.19,1, т.”е” от Договора за кредит - 2008г. банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателите са просрочили над 30 дни една погасителна вноска или лихви. Това право е възпроизведено и в т.4 от Анекса към първоначалния договор, съгласно който Банката има право да обяви за предсрочно изискуемо цялото вземане по кредита, при неплащане в срок на една погасителна вноска за неустойка по т.1,б.”б1” и годишна лихва по т.1,б”б2” - съгласно погасителните планове. Тъй като първоначалното вземане по кредита е преструктурирано, от значение за точното изпълнение от страна на ответниците са подписаните от тях два погасителни плана, които са неразделна част от анекса. Налице са основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради настъпилата забава в плащанията. Спазена е процедурата по чл.19.2 от Договора за кредит, като Банката първоначално е уведомила длъжниците за забавата и ги е поканила да погасят забавените вноски. След това в писмото от 01.03.2012г. ги е уведомила за задължението им, което представлява целия остатък от главницата по кредита, договорените и просрочени лихви и неустойки. Независимо от израза, че ще обяви кредита за предсрочно изискуем, уведомлението съдържа сумите по вече обявен за предсрочно изискуем кредит. Самото искане да се изплати в срок цялото оставащо задължение представлява уведомление за предсрочна изискуемост.

Неоснователно и недоказано остана и възражението на ответниците, че са плащали вноски, които не са отразени в извлечението от счетоводните книги. Това възражение беше опровергано от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.

В конкретния случай вземането на банката произтича от неизпълнение на задължението за погасяване на вноски по сключения между страните Договора за кредит „Жилище” № 31918/31.07.2008г., изменен с Анекс от 27.06.2011г. Съдът е длъжен да установи размера на дължимото вземане към момента на постановяване на решението, поради което възприема изцяло представеното експертно заключение с посочен окончателен размер на задължението към ищцовата банка, възлизащо общо на сумата от 113 622.98 лева от които :

-         главница – 95 823.72 лева;

-         редовна лихва 5 588.40 лева;

-         разсрочени лихви 9 246.57 лева;

-         лихви върху просрочената главница 108.64 лева;

-         неустойка – 2 855.65 лева.

Ищцовата претенция се явява доказана по основание и размер изцяло и следва прендираните суми да присъдени както следва : 95 823.72 лева -главница и 17 775.67 лева - лихви и неустойка. Върху дължимата главница следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред СлРС - 22.03.2012г. до окончателното изплащане.

На последно място неоснователни са възраженията на ответниците, че не са подписвали погасителни планове. В случая от значение за дължимостта на вземането са отношенията между страните, възникнали след анекса към основния договор за кредит. Установи се по делото, че последвалия този анекс погасителен план е подписан от ответниците. Основанието за издаването на заповедта за изпълнение е неплащането в срок именно на погасителните вноски по този план – приложение към Анекса от 27.06.2011г. за преструктуриране на кредита.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищцовата банка направените от нея разноски в това производство, в общ размер на 4982.44лева – държавна такса в размер на 2332,44 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 2160лв. и депозит за вещи лица общо в размер на 490 лева.

С оглед изхода на делото на ответниците не следва да бъдат присъждани деловодни разноски, а направените такива следва да останат в тяхна тежест.

Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав при СлОС

 

Р    Е    Ш    И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 128001319 със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”М. Л.” № *, че съществува вземане въз основа на Договор за банков кредит „Жилище” № 31918 от 31.07.2008г. спрямо М.К.В. с ЕГН ********** и Г.С.В. с ЕГН **********, в условията на солидарност, и двамата с адрес гр. С., кв. „С. З.“, бл. *, вх. *, ап. *, в следния размер : Изискуема главница в размер на 95 823.72 лева, лихви и неустойка в общ размер на 17 775.67 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2012г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение № 12643/02.05.2012г. и изпълнителен лист от 02.05.2012г. по ч.гр.д. № 2035/2012г. по описа на СлРС, ведно с разноските по заповедното производство в общ размер на 4 012.99 лева.

 

ОСЪЖДА М.К.В. с ЕГН ********** и Г.С.В. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С., кв. „С. З.“, бл. *, вх. *, ап. * ДА ЗАПЛАТЯТ на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 128001319 със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”М. Л.” № * направените в настоящето исково производство съдебно - деловодни разноски в общ размер на 4982.44 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски Апелативен съд.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :