Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 158

 

гр. Сливен, 21.06. 2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  304  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № *9/09.04.2012г. по гр. дело № 7684/2011г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Ю.С.Й. ЕГН ********** *** срещу„Топлофикация – Сливен” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А.Х.А., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „С.К.” № * за признаване за установено, че не дължи на дружеството сумата от 1261,56 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлоенергия за периода от 30.06.2005г. до 31.03.2007г. и мораторна лихва в размер на 132,42 лева, както и разноските по ч.гр. дело №3450/2007г. на СлРС.

Във въззивната жалба, подадена от ищеца се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът изцяло се е позовал на разпоредбата на чл.57 ал.1 от СК и е приел, че по силата на съдебното решение, с което е предоставено ползването на семейното жилище, възникнали наемни правоотношения – съпругът, който ползва жилището има качеството на наемател, а няма учредено право на ползване на имота. Бракът между страните обаче бил прекратен през 2004г. и страните са се споразумели за ползването на жилището като съпругата реално остава потребител на топлинна енергия. Ищецът не е ползвал жилището и не може да бъде потребител на топлоенергия. Развиват се подробни съображения в подкрепа на тази теза, прави се извод за недължимост на сумите и се иска отмяна на постановеното решение и произнасяне с ново, с което да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В жалбата не са направени доказателствени искания.

В с.з. въззивникът не се явява. Чрез процесуален представител по пълномощие е депозирано писмено становище, в което се поддържа основателността на жалбата и се иска отмяна на първоинстанционното решение

В с.з. за въззиваемото дружество , не се явява представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител по пълномощие, в което се заявява, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

        Правилно и законосъобразно РС е достигнал до извода, че спорният въпрос в производството е дали след като е предоставено за ползване жилището на съпругата тя има качеството на ползвател. С решението за прекратяване на брака е предоставено ползването на апартамента, съсобственост на двамата бивши съпрузи, на съпругата. По сега действащият СК – чл.57 ал.1 от СК, по силата на съдебното решение с което се предоставя ползването на семейното жилище възниква наемно правоотношение или съпругът на който е предоставено ползването е в качеството си на наемател, а няма учредено вещно право на ползване на имота. Едно от основите възражения във въззивната жалба е свързано с обстоятелството, че бракът е бил прекратен преди влизането в сила на новия СК. Следва да се посочи обаче, че практиката и на ВС и на ВКС по отменения СК е без противоречива, че при предоставяне ползването на семейно жилище, съсобственост на двамата бивши съпрузи, възниква наемно правоотношение. Между двамата възниква облигационна връзка, а не е налице предоставяне вещно право на ползване. Освен това не се оспорва и факта, че ищецът е съсобственик на въпросния недвижим имот и като такъв той дължи заплащането на разноските, свързани с имота, като съответно при заплащането им за него възниква правото да ги иска от другия съсобственик.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № *9/09.04.2012г. по гр. дело № 7684/2011г. на Сливенския районен съд.

         ОСЪЖДА Ю.С.Й. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на Топлофикация – Сливен„ ЕАД БУЛСТАТ 119004654, представляван от изпълнителния директор А.Х.А., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № * направените по делото разноски  за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

         Решението не подлежи на касационно обжалване .

 

                                     

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: