Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 155

 

гр. Сливен,14.06.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

      мл.с.         КРАСИМИРА КОНДОВА

                   

                                                                                      

при  секретаря М.Т., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 305 по описа за 2012   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, разглежда се по правилата на бързото производство и намира правното си основание в чл.258 и сл., вр. чл.310, вр.чл.317ГПК, вр.чл.146, ал.2 СК.

Инициирано е въз основа на подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство, чрез процесуалния им представител по пълномощие – чл.32, т.1 ГПК,  насочена срещу Решение № 395 от 07.05.2012 г., постановено по гр.д. № 159 по описа за 2012 г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.150, вр.чл.143 СК.

Съдът е отхвърлил изцяло иска, предявен от непълнолетния Н. Г. *** със знанието и съгласието на неговата майка Т.Л.К. срещу ответника Г.Н.Г. за изменение на присъдена издръжка, респ. увеличаването й от 80,00 лв. на 120,00 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е отхвърлил и иск, предявен от Т.Л.К., като майка и законен представител на малолетното дете  Л. - М. Г.Г. срещу ответника Г.Н.Г. за изменение на присъдена издръжка, респ. увеличаването й от 80,00 лв. на 110,00 лв., като неоснователен и недоказан. С решението са присъдени и деловодни разноски в полза на ответника в размер на 200,00 лв.

Постановеният по този начин съдебен акт се обжалва изцяло от двамата ищци чрез пълномощника им, като се счита за незаконосъобразен, неправилен и необоснован. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е формирал неправилни правни изводи, с оглед установеното по делото от фактическа страна. Необосновано съдът приел, че не са налице основания за изменение размера на издръжката. По делото било установено, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на двете  деца се полагат от тяхната майка. Децата били в ученическа възраст,а едно от тях страдало от лека умствена изостаналост, което било свързано с допълнителни разходи. Установено било, че ищцата имала и трето малолетно дете, за което също полагала непосредствени грижи. Ищцата работела като военнослужещ, но доходите й били недостатъчни за покриване разходите по отглеждане на три деца и погасяване на кредит, който бил дължим от ответника. Твърди се още, че установения по делото доход на ответника не бил реален, тъй като работел като таксиметров шофьор, осигурявал се само на четиричасов работен ден, при наличие на възможност да работи на пълен работен ден. Това се правело с цел внасяне на по-малки размери на осигуровки от работодателя. На следващо място се твърди, че от предходното определяне размера на издръжката на двете родени от брака деца е изминал период над три години, време през което децата са пораснали и са се увеличили ежедневните им нужди. Налице било съществено и трайно изменение на обстоятелствата, при които бил определен досегашния размер на издръжката и били налице основания за увеличението й. Съдът не преценил общо необходимия месечен размер на издръжката за всяко едно от децата, като разпредели този размер между двамата родители.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове за изменение /увеличение/ на присъдената издръжка. Претендира се присъждане на деловодни разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемият Г. подал отговор на въззивната жалба, с който намира постановеното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че в хода на производството пред първоинстанционния съд от една страна се установило, че той не разполага с възможности да заплаща исканата издръжка, а от друга не били доказани нараснали нужди на двете деца. Установено било, че ответника разчитал на финансова помощ на своя баща, както и на приятели. Сочи се още, че от предходното определяне на издръжката  със съдебно решение от 17.07.2008г. към настоящия момент е изминал твърде кратък период от време, който не предполагал исканото завишаване на издръжката. Медицинските документи, представени от ищцовата страна, удостоверяващи здравословното състояние на едно от децата били изготвени в период предшестващ първоначалното определяне на издръжката и били съобразени от съда тогава. По делото било категорично установено, че доходът на майката на децата бил по-висок от този на ответника, т.е. тя има възможност да поеме по-голямата част от издръжката на децата. По отношение на наведените в жалбата твърдения за изплащането на кредит се счита, че това е неотносимо към настоящия спор обстоятелство, още повече, че този кредит бил изтеглен по време на брака на страните и длъжник по него не бил единствено ответника Г.. Иска се потвърждаване на атакуваното решение. Претендират се разноски.

По делото насрещна въззивна жалба не е постъпила.

С въззивната жалба, както и с отговора страните не са сочили други доказателства и не са направили искания за събиране на такива във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание, въззивниците, редовно призовани се представляват от процесуален представител по пълномощие, който заявява, че поддържа въззивната жалба, като иска отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове.

Въззиваемият, редовно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното решение.  

 Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за допустима, тъй като отговаря на изискванията, визирани в чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е в законоустановен срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването чрез постановилия атакувания акт съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението с оглед пълния обхват на обжалването е  допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове- предявени от надлежно легитимирани правни субекти, разполагащи с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При разглеждане на делото по същество, съобразно с представените  доказателства, съда приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два субективно активно съединени иска с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК, като се иска изменение на присъдена издръжка в посока нейното увеличение на едно непълнолетно и едно малолетно лица.

По делото не е спорно обстоятелството и се установява от приложените удостоверения за раждане, че  Н. Г.Г. и Л.- М. Г.Г. са правоимащи лица / по смисъла на чл.139 и чл.141 СК/, т.е. деца на ответника Г.Н.Г., родени от брака му с Т.Л.К..

От представеното и прието по делото Решение № 707/17.07.2008г., постановено по гр.д. № 1677/2008г. на СлРС, се установява, че бракът между Г.Н.Г. и  Т.Л.К. е прекратен по взаимно съгласие, като родителските права спрямо двете деца, родени от брака Н. Г. и Л. – М. Г. са били предоставени на майката, определена е издръжка, платима от бащата Г.Г. в размер на 80,00 лв. месечно за всяко едно от децата, както и са решени други въпроси, свързани с отношенията между съпрузите и последните и децата.

Претенциите за изменение на издръжката на двете родени от брака деца са увеличаване на определения размер от 80,00 лв. на 120,00 лв. за детето Н. Г. и от 80,00 лв. на 110,00 лв. месечно за Л. – М. Г.. Изтъкнато е, че от определяне на издръжката с горепосоченото решение е изминал  период от време, през който съществено са се изменили условията, при които е била определена и ежедневните нужди на децата са нараснали.

От удостоверение за раждане № 111571 от 01.07.2011г. се установява, че ищцата К., действащ като законен представител на непълнолетния Л. –М. Г. е родила трето дете, от съвместно съпружеско съжителство  - Н.К.С., като към настоящия момент е в отпуск по майчинство за отглеждането му.

Установено е по делото, че двете деца са в ученическа възраст- Н. Г.Г. на 16 г.  - ученик в 9 клас в СОУ „Йордан Йовков” / арг. от служебна бележка с изх.№ 596/10.01.2012г., издадена от директора на СОУ „Йордан Йовков”/, а Л.-М. Г.Г. на 13г. – ученик в 7 клас в VІІ основно училище – гр.Сливен /арг. от удостоверение № У-045 /11.01.2012г., издадено от директора на VІІ основно училище в гр.Сливен/.

Видно от представената медицинска документация по-голямото дете Н. страда от „граничен вариант към лек умствен дефицит, неуточнено разстройство на психичното развитие”, а от удостоверение Изх.№ РД-03-03/16.01.2012г. се установява, че детето е ученик със специални образователни потребности и се подпомага от специалисти на Ресурсен център – Сливен.

По делото е установено още, че малкото дете Л. – М. се обучава в Училище ЕВРОПА – гр.Сливен от 2010г./ арг. от служебна бележка № 25/23.01.2012г./, като майка му е заплатила за това обучение в периода от месец октомври 2010 – май 2011г. сума в размер на 485,06 лв. и за периода от месец октомври 2011г. – май 2012г. 493,86 лв. или общо 978,92 лв.

Относно възможностите на родителите да дават издръжка са представени и приети  удостоверение № ПОВН-51/19.01.2012г., издадено от НОИ, РУСО –Сливен, от което е видно, че майката К. за периода месец юли 2011г. до месец януари 2012г.вкл. е получила парично обезщетение за бременност и раждане в размер на 5173,99 лв. или получава месечен доход в размер на около 739,00 лв. Ответникът Г. е получавал, респ. осигурявал през 2011г. месечен доход в размер на 221,32 лв., тъй като е полагал труд на половин работен ден.

От показанията на разпитаната по делото св.Д. К. се установява, че непосредствените грижи за двете непълнолетни деца се полагат от тяхната майка Т.К., която често била подпомагана от нейните родители и сестра й, тъй като нямала самостоятелна финансова възможност да посрещне нуждите на децата от учебни помагала и други пособия,необходими за обучението на децата, дрехи, обувки, храна и др. битови разходи. По отношение заболяването на по-голямото дете, се установява, че през последните две години  е водено няколкократно  в гр.Пловдив за провеждане на специализирани медицински прегледи и лечение.

Съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетелка, като не ги намира за дадени от заинтересовано от изхода на спора лице, въпреки роднинската връзка на свидетелката с ищцата К. като нейна майка, тъй като те се подкрепят изцяло с останалите налични данни по делото- доказателства и доказателствени средства.

 От показанията на св. П. се установява също, че майката на децата е затруднена финансово при отглеждането им и покриването на елементарните им потребности, тъй като сега полагала грижи и за третото си малолетно дете. Установява се още, че детето Н., поради заболяването си било водено всеки ден до училище  с автомобил от мъжа, с който майка му съжителства към момента.

От показанията на св. Т. се установява, че финансовото състояние на  ответника Г. не е добро и често в това отношение му помагал неговия баща, както и самия свидетел.

Съда кредитира свидетелските показания и на последните двама свидетели, като дадени обективно от незаинтересовани по делото лица и кореспондиращи с останалия събран по делото  доказателствен материал.

Тук е мястото да се отбележи, че съда кредитира изцяло представената медицинска документация, досежно заболяването на ищеца Н. Г. въпреки, че тя изхожда от време, предшестващо съдебното решение за разтрогване на брака и определяне издръжката на децата, тъй като с нея се установява наличния здравословен проблем, и времето от  който той датира, а от издаденото удостоверение Изх.№ РД-03-03/16.01.2012г. се установява, че заболяването е налично и към настоящия момент.

Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответникът дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

Настоящият съдебен състав намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на исковете е налице, тъй като от предходното съдебно решение, с което е определена издръжка на децата от по 80,00 лв. е изминал период от над три години. От една страна в този времеви диапазон е категоричен факта, че двете деца са пораснали физически, а освен това обстоятелство техните ежедневни битови потребности са се повишили съществено и трайно и с оглед на инфлационните процеси и социално-икономическата картина в цялата страна, сочеща на увеличаване необходимите средства за поддържане на едно домакинство. От друга страна, децата са преминали обучението си в по-горни класове, където необходимостта от усвояване на повече и разнородни знания и умения е нараснала, а оттам  повишена и нуждата от закупуване на допълнителни учебни пособия, както и заплащане при необходимост на  допълнителни частни уроци, кръжоци, курсове и т.н.

Настоящият съдебен състав не споделя извода, формиран от първоинстанционния съд, че обучение в училище „ЕВРОПА” на едното от двете деца не е безусловно необходимо, тъй като не било задължително.

В своя втори параграф, чл.6 от Конвенцията за правата на детето  /приета от Общото събрание на ООН на 20.11.1989г./ излиза извън фундаменталното право на живот и насърчава оцеляването и развитието   „в максимално възможна степен” на всяко дете. Понятието за „развитие” не се отнася само до подготовката на детето за живота на възрастен, а става дума и за осигуряване на оптимални условия за детството, за настоящия живот на детето. Необходимо е да бъдат взети мерки за да се създаде среда, водеща до осигуряване в максимално възможна степен оцеляването и развитието на детето, включително физическото, умственото, духовното, моралното, психологическо и социално развитие, по начин, съвместим с човешкото достойнство, и да подготви детето за самостоятелен живот в свободно общество.

В чл.29 от Конвенцията за правата на детето е посочено, че образованието на детето трябва да бъде насочено към развитието личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, а двамата родители носят обща отговорност за реализиране на тези интереси.

В заключение на изложеното дотук, съдът смята, че езиковото обучение на децата в извънкласната му форма, макар и незадължително е полезно и необходимо, с оглед бъдещата реализация на детето в съвременния динамичен живот, а щом детето има желание да се обучава и развива в такава насока, то задължително е неговите родители да му осигурят тази възможност, което същевременно води и до даване на равен старт с останалите деца на неговата възраст.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Съдът следва да съобрази възможностите на всеки родител поотделно да дава издръжка, като се отчетат грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

Между страните не е спорно, че родителските права върху двете непълнолетни деца се упражняват от тяхната майка.

Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е в размер на 290 лв. При сега действащата  нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В конкретния случай възможностите на майката са по-големи от тези на бащата. Установи се по делото, че тя реализира по-висок доход от труд, но същевременно следва да се отчете обстоятелството, че тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца. Освен това майката полага грижи и към още едно малолетно дете. Ответникът Г.Г. реализира доход под установената за страната минимална работна заплата, но същия е здрав и в работоспособна възраст, поради което не е освободен от безусловното си задължение за издръжка на своите деца. Освен това той няма задължение за издръжка към други лица.

При тези условия, съдът намира, че на ищеца Н. Г. следва да бъде присъдена издръжка в размер на 240,00 лв. месечно, дължима общо от двамата родители, която да се разпредели по равно между тях, с оглед различието в размера на получаваните доходи, респ. възможностите на родителите  да дават издръжка – или 120,00 лв.от майката и 120,00 лв. от бащата ответник.

На ищеца Л.-М. Г., действащ чрез законния си представител Т.К., съдът намира, че с оглед установените му потребности  е необходима издръжка в размер на 220,00 лв. месечно, от които 110,00 лв. да се поемат от майката и 110,00 лв. от бащата – ответник.

Съдът счита, че така определения размер на месечната издръжка не би могъл да доведе до водене на обществено неполезен начин на живот, лукс или да бъде използван за цели, извън издръжката.

По изложените в настоящите мотиви съображения въззивната  съдебна инстанция намира, че предявените искове са основателни, поради което ще бъдат изцяло уважени, а атакувания първоинстанционен съдебен акт - отменен.

С оглед изхода на спора, въззиваемият следва да заплати на въззивната страна  сторените в двете съдебни инстанции деловодни разноски  в размер на 250,00 лева.

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 395/07.05.2012 г., постановено по гр. д. № 159/2012 г. на Сливенски районен съд, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ постановената по гр.д.№ 1677/2008г. на СлРС ежемесечна издръжка, която Г.Н.Г., ЕГН: ********** *** е осъден да заплаща на Н. Г.Г., ЕГН: **********, със съгласието на майка си Т.Л.К., ЕГН:**********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 80,00 лв./осемдесет лв./ на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ месечно, считано от 17.01.2012г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане.

ИЗМЕНЯ постановената по гр.д.№ 1677/2008г. на СлРС ежемесечна издръжка, която Г.Н.Г., ЕГН: ********** *** е осъден да заплаща на Т.Л.К., ЕГН:**********, в качеството й на законен представител на Л.-М. Г.Г., ЕГН: ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 80,00 лв./осемдесет лв./ на 110,00 лв. /сто и десет лева/ месечно, считано от 17.01.2012г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН: ********** *** да заплати на Г.Н.Г., ЕГН: **********, със съгласието на майка си Т.Л.К. и Т.Л.К., ЕГН:**********, като законен представител на Л.-М. Г.Г., ЕГН: ********** ***, сторените по делото  разноски в размер на 250,00 лв./двеста и петдесет лева/.

ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на Окръжен съд-Сливен държавна такса върху изменения размер на присъдените издръжки в размер на 100,00 лв.

Решението е окончателно, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ:

                           1.

                           2.