Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 19.06.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №306 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.П. против Решение №369/25.04.2012г. по гр.д.№284/2012г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че М.К.К., Г.К.И. и Н.К.К., в качеството си на наследници на И.К.А., починал на 07.07.1973г., не дължат на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.П. сумата от 456,14лв., представляваща начислена от ответника електрическа енергия, обективирано във фактура №1068286984 за консумирана електроенергия за отчетен период от 01.10.2010г. до 29.12.2010г. и на ищците са присъдени разноски по делото. С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

            В жалбата си въззивника – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.П. твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Посочва, че целта на изпращането на констативния протокол на абоната по чл.63, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР е клиента да бъде уведомен за извършената проверка и за резултата от нея, като това е сторено с изпращането на уведомителното писмо. Посочва, че факта, че констативния протокол не е подписан от абоната и е съставен в негово отсъствие не опорочава процедурата, нито прави сумата недължима, тъй като уредената с общите условия процедура не е формална, а има констативен ефект. Тя не е административно-наказателна процедура по смисъла на ЗАНН и нарушението на някое от предвидените условия не води до порочност на самата процедура, а оттам и на коригирането на сметката. Посочва, че при колизия между интереса на обществото и интереса на индивида, превес взема обществения интерес, съгл. чл.8, ал.2 от ЗЗД. Въззивникът счита, че по делото безспорно се установило, най-вече от неоспорената експертиза, че върху СТИ е извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромера отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, като неотчетената ел. енергия не е заплатена, както и че сметката на абоната е изчислена правилно. Поради това, моли съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски пред двете инстанции. По отношение на присъдените на ищците разноски посочва, че заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно правната и фактическата сложност на делото и моли съда да присъди разноски в по-нисък размер в тази им част.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от другите страни.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило становище от негов представител по пълномощие – юриск. Димитрова, която заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник адв.К., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

Съгласно чл.28 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, само въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период.

Според чл.54 ал.2 т.1 от ОУ на ЕВН ЕР само в случаите на констатирано по реда на тези Общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕР преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но не за не повече от 90 дни, като при коригиране на количествата се използват стойностите на величините, установени в момента на проверката, като в случаите, когато измерената грешка при проверката за точност на средствата за търговско измерване има конкретен измерител, корекцията се изчислява като функция на отчетената грешка, като се отчита класа на точност на средствата за търговско измерване.

Следователно, първото необходимо условие, за да възникване право на ответното електроснабдително дружество да коригира за минал период сметката за ел. енергия на абоната, в случая ищците, в качеството им на наследници на починалия абонат, е да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие на средството за търговско измерване. Според чл.35 ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, последното се установява със съставен констативен протокол, а според чл.63 от същите ОУ на ЕВН ЕР в случаите, в които се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише протокола, то ЕВН ЕР има право да го състави в присъствието на свидетели, в който случай констативният протокол се изпраща след това на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и тогава се счита връчен в деня на неговото получаване. В конкретния случай ответното дружество, носещо доказателствената тежест не е установило абонатите - ищците да са били търсени и поканени да присъстват при извършване на проверката и съставяне на констативния протокол. Не е налице и отказ от страна на абоната, респ. находящи са на адреса лица, за да се приложи  разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР. Следователно не е спазен реда на чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР при съставянето на представеният от ответника констативен протокол №1156/29.12.2010г. за техническа проверка на електромерно стопанство. По този начин са нарушени правата на ищците, в качеството им на клиенти на ответното дружество да присъстват при извършване на проверката и да подпишат съставения констативен протокол. Констативния протокол е подписан от двама свидетели – охранителите от фирма “Кремък”, които ходят на проверките със служителите на ЕВН, което според съда е нарушение на приетите от самото дружество Общи условия и целта при проверките за избягване на всякакви съмнения е да присъстват клиентите, респ. независими свидетели, а не лица, които се намират в служебни отношения с проверяващите. По този начин не може да се избегне съмнението в обективността на извършената проверка и истинността на отразените в съставения протокол обстоятелства. Служителите на ответното дружество е следвало да поканят да присъстват на проверката и да подпишат протокола живущите на адреса, в случая пребиваващите там лица, което не е направено.

Следва да се отбележи, че присъствалите на проверката двама служители на охранителната фирма “Кремък” ЕООД са подписали протокола като свидетели на отказа на абоната да присъства, респ. да подпише протокола, без да е посочено точно кое от двете обстоятелства е налице, но не са подписали протокола като свидетели, присъствали на проверката /няма подписи в долния десен край на протокола/. По този начин, според съда е налице още един порок при съставянето и подписването на протокола, като не са спазени изискванията на цитираната разпоредба на Общите условия на дружеството.

Освен това по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.63, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР – да изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели.

Предвид изложеното не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване на ОУ на ЕВН ЕР. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая ищците, защото представлява само неподписан от тях частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Съдът не приема становището на въззивното дружество, че констатациите в протоколите са доказани от експертизата, тъй като заключението по нея е изготвено изцяло въз основа на данните, съдържащи се в констативния протокол, който е непротивопоставим на ищците и не може да служи като доказателство за верността на констатациите. С оглед характера на констатациите и изискванията на чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, единственото средство, чрез което се установяват неизправности на СТИ е съставения по надлежния ред констативен протокол, а в случая този ред не е спазен, което опорочава самия протокол и установеното с него, като го прави непротивопоставимо на ищците.

Освен това, с оглед периода, за който е корегирана сметка – 90 дни, следва да се отбележи, че по делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.54 ал.2 т.1 от ОУ на ЕВН ЕР. Недобросъвестното поведение на ответното дружество не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. Дори и да е налице хипотезата на липса на проверка на СТИ, то ответното дружество поне следваше да направи твърдение за липса на такава проверка, оправдаваща прилагането на максималния 90-дневен срок. Такова твърдение няма направено.

Следва да се отбележи, че съгласно задължителната практика на ВКС ответното дружество следва да установи по безспорен начин периода на грешно измерване, дължащо се на неправомерно действие от страна на потребителя. В противен случай  без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия /Решение №189/11.04.2011г. на ВКС по т.д.№39/2010г./. Такова установяване в случая не е налице, както не е установено и че отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищците, в качеството си на наследници на починалия абонат, не дължат исковата сума, като предявеният от тях отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищците в пълен размер направените от всеки от тях разноски в първоинстанционното производство.

Във връзка с направеното с въззивната жалба възражение за прекомерност на заплатеното от всеки един от ищците адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че същото е неоснователно. Видно от договорите за правна защита и съдействие, сключени от всеки един от тримата ищци и пълномощника адв.К., заплатеното от всеки един от ищците на адвоката възнаграждение е в размер на 300лв. Съгласно разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите на  чл.78, ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени Наредбата. В случая, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължимо от всеки един от ищците на пълномощника адв.К., с оглед материалния интерес е 100лв., като трикратния размер е 300лв. Следователно със заплащането на възнаграждение в размер на 300лв. от всеки един от ищците на адв.К. не е налице прекомерност на същото и не следва да се присъжда такова в по-нисък размер. Останалата част от присъдените на всеки един от ищците разноски /16,17лв./ е съответна част от заплатената от тях държавна такса, дължима им по силата на чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от по 200лв. за всеки, който размер отговаря на този по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е завишен по смисъла на пар.2 от ДР на Наредбата.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №369/25.04.2012г., постановено по гр.д.№284/2012г. на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на М.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на Г.К.И. с ЕГН ********** *** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на Н.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.