Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   206

 

                                                      гр. Сливен, 10.10.2012 г.

 

                                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:   

           

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                            мл. с. С. ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 308 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

   Образувано е въз основа на подадена чрез пълномощника на ответника С.А.Й., въззивна жалба против Решение № 62 от 27.03.2012 г., постановено по гр.д. № 454 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Нова Загора. С Решението изцяло е уважена претенцията на ищеца ТД на НАП – Бургас, ИРМ – гр.Сливен, предявена чрез публичен изпълнител М. Р. срещу С.В.Б., В.Р.Д. и К.Е.Й., като е обявен за недействителен спрямо държавата нотариален акт № 145, том IV, рег. № 7135, дело № 571/02.09.2008 г. на нотариус В.И.. Със същото решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, направените по делото разноски.

    В жалбата си до съда въззивникът - ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд, като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на съда, че С. Б. е знаел, че има публично задължение към АДВ и образувано по този повод изпълнително дело № 8063 от 2008 г.  Поканата за доброволно изпълнение от 18.08.2008 г. не носела неговия подпис, респективно към дата на изповядване на нотариалната сделка – 02.09.2008 г., длъжникът не  е знаел за съществуване на това задължение. Видно от свидетелските показания, съпругата на длъжника В.Р. също не е знаела за съществуване на задължението, тъй като е била в чужбина. Между страните по сделката се доказали възмездни отношения много преди образуване на изпълнителното дело.

    Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените разноски.                

    В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

            В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

На основание чл.265, ал.2 от ГПК, тъй като е налице необходимо другарство на страната на ответника, съдът служебно е конституирал другарите на жалбоподателя – ответниците, които не са подали въззивна жалба, но са участвали при първоинстанционното разглеждане на делото.

 В съдебно заседание въззивниците – С.К.Е., П.К.И., З.К.В., Р.К.Е. и А.К.Е., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.  Въззвивниците С.А.Й., С.В.Б. и В.Р.Д., редовно призовани, се явяват лично. Не изразяват становище по съществото на делото. Въззвивницата С.А.Й. се представлява от адв.С.П., който поддържа въззивната жалба и по същество иска отмяна на решението на първоинстанционния съд.

Въззиваемият ТД на НАП – Бургас, ИРМ – гр.Сливен, редовно призован, представлява се от публичен изпълнител М. Р., съобразно чл.216, ал.2 от ДОПК. Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, няма доказателствени и процесуални искания. Пледира атакуваното решение да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

  С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че решение в обжалваната част е валидно, но недопустимо. Предвид задължителните указания дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК и ТК, недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззвината жалба, както в настоящия случай, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, т.е. произнасянето на контролния съд е по основателността на подадената жалба, поради което актът по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение.

 Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло и при проверката за неговата допустимост настоящата инстанция констатира, че същото е изцяло недопустимо. Съображенията за това са следните:

 Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.

В случая, Новозагорски районен съд е сезиран с предявен от ТД на НАП – Бургас, ИРМ – гр.Сливен иск по чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за обявяване на относителна недействителност на сделка сключена след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, между С.В.Б., В.Р.Д. и К.Е.Й., инкорпорирана в нотариален акт № 145, том IV, рег. № 7135, дело № 571/02.09.2008 г. на нотариус В.И.. Правилно ищецът е предявил своя иск срещу двете страни по сделката, които като ответници имат качеството на необходими другари. Освен това те са от категорията на задължителните необходими другари, т.е. предявяването на иска срещу всички другари е предпоставка за допустимост на процеса. В този смисъл не може да възникне валидно процесуално правоотношение  не само между съда и починалото лице, но и между съда и другите ответници - С.В.Б. и В.Р.Д..

От представените по делото доказателства е видно, че ответникът К.Е.Й. е починал на 05.05.2010 г., т. е. към момента на подаване на исковата молба (26.05.2011 г.) същият не е правен субект. За да възникне процесуално правоотношение, то очертаните от сезиращата съда молба страни следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. В случай, че тя предхожда сезирането на съда е налице липса на субект на процесуалното правоотношение, което по тази причина не може да възникне валидно. Разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК е приложима само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение, т. е. страната е починала след образуване на производството, което обуславя задължение за съда да конституира нейните наследници във вече висящия процес. Неправилно районният съд, след като е констатирал смъртта на ответника, е дал указания на ищеца да представи Удостоверение за наследници на починалото лице и е конституирал същите в производството. При починал ответник преди подаване на исковата молба, съдът няма задължение да конституира наследниците му, тъй като няма място за приемство в процеса по чл. 227 ГПК между лице, което е било надлежна страна при предявяването на иска, починало по време на делото, а следва съдът да прекрати производството по делото. Липсата на процесуално правоотношение, обуславя нередовност на сезирането и поради невъзможността страната да придобие процесуална правоспособност, тя не може да бъде отстранена, което има за правна последица десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното производство, респ. обезсилване на издадени съдебни актове. Нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици. Имуществените задължения на ответника са преминали към неговите наследници по закон и към тях ищецът следва да насочи претенциите си, чрез предявяване на нов иск срещу страни, които разполагат с процесуална правоспособност. Като се е произнесъл по съществото на делото, въпреки наличието на процесуална пречка, районният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция. Това е така, защото правоспособността е процесуална предпоставка – условие за допустимост на търсената правна  защита. Само при наличието на процесуалните предпоставки съдът може да пристъпи към проверяване на основателността на претенцията.

Поради изложените съображения, настоящият състав намира за безпредметно обсъждането на правилността на атакувания съдебен акт, поради което няма да излага мотиви в тази насока.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответниците имат право на разноски и при прекратяване на делото. Доказателства за действително извършени разноски са представени само от трима от ответниците - С.В.Б., В.Р.Д. и С.А.Й. в размер на 650,17 лв. При този изход на делото, въззиваемият - ТД на НАП – Бургас, ИРМ – гр.Сливен следва да бъде осъден да заплати разноски за две инстанции в общ размер на 650,17 лв. на С.В.Б., В.Р.Д. и С.А.Й..

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от ГПК, съдът

 

                                               

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 62 от 27.03.2012 г., постановено по гр.д. № 454 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Нова Загора, като НЕДОПУСТИМО.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас, ИРМ – гр.Сливен с адрес гр.С., ул. „Ген. С.” № *, да заплати на  С.В.Б., ЕГН **********, с адрес:***, В.Р.Д., ЕГН **********, с адрес:*** и С.А.Й. , ЕГН **********, с адрес:***, направените разноски по делото за две инстанции в размер на 650,17 лв. /шестстотин и петдесет лева и седемнадесет стотинки/.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                                             2.