Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 20.06.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесети юни през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 309  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 80/17.04.2012г. по гр.д. № 1/11г. на НзРС, В ЧАСТТА, с която не е допусната делба между Л.С.Т. и С.Т.Б. при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях по отношениена следните движими вещи: тостер, ел. котлон, килим, юрган, 3 бр. одеала, 2бр. тенджери –средни, 4 комплекта спално бельо, вентилационна ел. печка, ел. печка “Елва”, чайник алпака, професионални слушалки за музика, златен синджир и голям златен кръст.

Въззивницата твърди в жалбата си, че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като изводите на съда не са съобразени със свидетелските показания на водените от нея свидетели Н.М., Д., П. и Н., които в с.з. безспорно установяват, че ищецът при напускане на семейното жилище и установяването в гр. Казанлък, е изнесъл от семейния дом и посочените от нея с допълнителната молба движими вещи: тостер, ел. котлон, килим, юрган, 3 бр. одеала, 2бр. тенджери –средни, 4 комплекта спално бельо, вентилационна ел. печка, ел. печка “Елва”, чайник алпака, професионални слушалки за музика, златен синджир и голям златен кръст. Тези показания съдът не е коментирал и не е посочил защо не им дава вяра. Поради това моли въззивната инстанция да отмени в тази част решението и да допусне делба на посочените движими вещи Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК  насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

 В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваната част от атакуваното решение е и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд,

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Въззивната инстанция напълно споделя правните изводи на РС относно недопусканетона делба на подробно описаните движими вещи, коитовъззивницата е предявила с молба по чл. 341 ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционният съд в действителност е анализирал прецизно свидетелските показания, касаещи тези вещи и е посочил в мотивите си, че с ангажираните доказателствени средства нито са индивидуализирани точно и еднозначно по вид, марка, модел или други белези изброените вещи, нито е доказан категорично произходът и видът на собствеността върху тях – дали попадат или не в режим на съпружеска имуществена общност, както и дали са в наличност, за да може да се уважи искането и те да бъдат допуснати до делба.

Ответницата, в чиято тежест бе да докаже тези положителни факти, от които би извлякла благоприятните за себе си правни последици, не е ангажирала годни, допустими и убедителни доказателства, с които да стори това.

 При това положение, което не е претърпяло промяна в настоящата фаза на производството, искането по чл. 341 ал. 2, направено от въззивницата пред РС, не следва да бъде уважавано за изброените вещи.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваното решение, в частта, засегната от жалбата, е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

В необжалваната си част е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да бъде разпределена при приключване на производството по делбата.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 80/17.04.2012г. по гр.д. № 1/11г. на НзРС, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ..

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: