Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  23.07.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на  двадесет и шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 310 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството намира правното си основание в чл. 240 от ГПК.

Депозирана е молба от адв.Д.Г. в качеството му на процесуален представител на Й.П.Д., ЕГН ********** ***, с която е поискано да бъде отменено постановено от Сливенския районен съд по гр. д. №  6035/2011 г. неприсъствено решение № 1089/21.12.2011 г. В молбата се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 240 ал. 1 т. 2 от ГПК, а именно, че на  молителя не е бил връчен надлежно препис от исковата молба на  ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” – гр. София, по която е било образувано гр.д. № 6035/2011 г. по описа на СлРС. Твърди се, че връчването на исковата молба по делото е станало на адрес гр. С.,  кв.„Д.” *-*-*, на който адрес молителят не живеел от няколко години. Сочи се, че документите са били получени от Е.Ж.М., която е била посочена в съобщението, че е съпруга на молителя Д., но фактически същата е престанала да е такава от 21.01.2010 г. , когато било постановено решение за развод по взаимно съгласие. Ето защо се сочи, че не отговаряло на истината отразеното в призовката обстоятелство, че преписът от исковата молба е връчен на съпругата на ответника и в действителност същият не е бил връчен на лице, което да попада в коя да е от хипотезите на чл. 46 от ГПК. С оглед гореизложеното се твърди, че е налице нередовно връчване на книжата по гражданското дело, поради което молителят Д. е бил лишен от възможност да упражни процесуалните си права и да се запознае с предявената срещу него искова молба, съответно да подаде отговор по нея в законоопределения срок.  Посочено е също така, че след постановяване на неприсъственото решение съдът бил разпоредил да се залепи уведомление по чл. 47 от ГПК на посочения по делото адрес, но към този момент същият адрес не е бил актуален, тъй като  на 12.12.2011 г. на молителя Д. била издадена нова лична карта, в която за постоянен адрес бил посочен С.Б., общ. С., ул. „К.” № *. Молителят твърди, че е узнал за делото, по което е постановено неприсъствено решение едва след като на работодателя му било връчено запорно съобщение на 23.03.2012 г. , поради което моли съдът да приеме, че депозираната молба от 23.04.2012 г. е депозирана в срок. Моли да се отмени неприсъствено решение № 1089/21.12.2011 г. по гр. Д. № 6035/2011 г. на СлРС и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на извършеното редовно такова, а именно от разпореждането на районния съдия за връчване на препис от исковата молба на ответника. Не се претендират деловодни разноски.

По депозираната молба е постъпил отговор от адв.Донев в качеството му на процесуален представител на  ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр. София, в който е посочено, че молбата е неоснователна, тъй като е било налице  редовно връчване на призовка на 17.10.2011 г. на адреса на ответника в гр. С., като лицето получило призовката се е легитимирало като негова съпруга и не е било отбелязано, че ответникът не живее на този адрес, или че не е възможно да се свържат с него, за да му бъде предадена призовката. Моли се молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.  Не се претендират разноски.

В с.з. молителят не се явява. Представлява се от адв. Г., който поддържа молбата на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена.  В съдебните си прения сочи, че невярното отбелязване качеството на лицето, което е получило документите, пряко е повлияло върху крайния резултат от делото, а именно неподаване на отговор на исковата молба и постановяване на присъствено решение. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че лицето получило първоначално призовката по делото с исковата молба действително живее на адреса, на който се е водел адресно регистриран молителят. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна в с.з. се представлява от адв. Данчева, която оспорва молбата. Сочи че същата е неоснователна. Излага становище за това, че лицето което е получило преписа от исковата молба и приложенията към нея, макар и формално да не се водело съпруга на молителя, попада в хипотезата на „пълнолетно лице или който живее на адреса”. Сочи, че никъде в съобщението не е посочено, че лицето получило съобщението няма възможност или не поема задължението да предаде съобщението на ответника по иска. Моли съда да приеме, че съобщенията по делото са били редовно връчени и че няма основание за възобновяването на производството. Не се претендират деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

На 06.10.1011 г. в РС – Сливен  била депозирана искова молба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София против молителя Й.П.Д. с правна квалификация чл. 213 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба бил посочен постоянен адрес на Д. ***. На ответника по иска било изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложенията към нея за образуваното гр.д. № 6035/2011 г. Длъжностното лице Върбанов връчил съобщението на посочения в исковата молба адрес гр. С., кв.„Д.” бл. * вх. * ап. *. като направил отбелязване, че същото е получено от Е.Ж. Д. в качеството й на съпруга.  В разписката не е посочено възражение на получилия документите да предаде същите на ответника по иска. На ответника била изпратена призовка за страна на адреса , на който  било връчено първото съобщение, а именно гр. С., кв. „Д.” бл. * вх. * ап.*. Призовкарят отбелязал в разписката, че лицето не живее на адреса, а живее в гр.Нова Загора като тамошният адрес е неизвестен. Длъжностното лице е отбелязало, че горната информация е по сведение на живущата на адреса Я.Д.. С разпореждане от 28.11.2011 г. съдът приел, че е налице редовно връчване на документите на основание чл. 41 ал. 2 във вр. ал. 1 от ГПК. В законния срок за депозиране на отговор по исковата молба ответникът по иска не депозирал такъв. Същият не се явил и в с.з. проведено на 15.12.2011 г. Съдът определил, че ще постанови неприсъствено решение и постановил такова под № 1089/21.12.2011 г.  С постановеното неприсъствено решение бил уважен предявеният от ищеца против ответника иск изцяло. На ответника Д. било указано, че може да иска отмяна на неприсъственото решение от СлОС в едномесечен срок от връчване на преписа му при условията на чл. 240 от ГПК.  Съобщението до Д. за постановеното неприсъствено решение не му било връчено лично. Връчителят отбелязал в разписката , че същият не живее на този адрес от 4 г. като новият му адрес по сведения на собственицата на апартамента Е.Ж. е неизвестен. Съдът приел на основание чл. 41 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК, че съобщението е редовно връчено и следва да бъде приложено към делото.  

На 28.02.2012 г. била депозирана молба пред ЧСИ П.Г. от  ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” за образуване на изпълнително дело против молителя Д. във връзка с издаден изпълнителен лист на основание постановеното неприсъствено решение. По изпълнителното дело няма данни в кой момент на длъжника била отправена покана за доброволно изпълнение, във връзка с която да му стане известно за постановеното неприсъствено решение. По делото е представено запорно съобщение до работодателя на молителя  „ТРЕЙД ТРАНС” ООД изходящо от 06.03.2012 г., но няма данни кога същото е получено от работодателя на молителя.

С решение № 12/21.01.2010 г. по гр. д. № 5246 по описа за 2009 г. на СлРС бил прекратен с развод по взаимно съгласие сключеният между  Й.П.Д. и Е.Ж. Д. граждански брак. В съдебното решение е посочено, че постоянният адрес на Й.Д. и на Е. Д. е един и същ, а именно - гр. С., кв. „Д.” бл. * вх. * ап.*. Посочено било също така, че семейното жилище, находящо се на същия адрес се предоставя за ползване на съпругата Е.Ж. Д., която след прекратяване на брака ще носи фамилното име М..

На 12.12.2011 г. била издадена лична карта № 643418360 на Й.П.Д., на която за постоянен адрес било  отразено с.Б., общ. С., ул. „К.” № *.

По делото са представени удостоверения за настоящ и постоянен адрес на Й.П.Д.. От същите е видно, че от 06.11.2001 г. и към момента постоянният адрес на молителя Д. ***.

На 08.12.2011 г. бил променен настоящият адрес на Д., който до този момент бил гр. С., кв. „Д.” бл. * вх. * ап.*. След промяната неговият настоящ адрес е С.Б., общ.Сливен, ул.„К.”№8.

С оглед установената фактическа обстановка съдът направи следните 

правни изводи:

Депозираната молба по чл. 240 от ГПК е процесуално допустима. По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че молителят не е спазил преклузивния  едномесечен срок по чл. 240 ал. 1 от ГПК. Няма и спор от ответника по молбата, че  срокът е бил спазен. От друга страна молителят е лице с правен интерес да обжалва процесния акт.

Разгледана по същество молбата е неоснователна. В разпоредбата на чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК е предвидена възможността в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение на страната срещу която то е постановено, тя да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да вземе участие в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовката за съдебното заседание. В настоящият случай съдът намира, че не е било налице нередовно връчване на исковата молба и на последващите призовки. В исковата молба е бил посочен адрес на ответника, който към момента на депозирането й и към момента на връчване на съобщението за депозирана искова молба и приложенията с нея, е било както постоянен така и настоящ адрес на ответника по иска. Съобщението е било връчено от компетентно длъжностно лице към съда – призовкар, с надлежно оформяне на разписната част. Длъжностното лице е посочило, че връчило исковата молба и преписите приложени към нея  на Е.Ж. Д., която видно от представеното по делото решение за развод  е пълнолетно лице и бивша съпруга на ответника по иска Й.Д.. Действително  тя се легитимирала като съпруга на ответника и това обстоятелство по такъв начин е било отразено в разписката на съобщението, но това не означава, че тя не е поела ангажимент да връчи исковата молба и приложенията към нея на ответника. От представеното  решение по бракоразводното дело, както и от отбелязването направено при връчване на неприсъственото решение на 06.01.2012 г. Е.Ж. е с постоянен адрес идентичен с този на ответника посочен в исковата молба -гр. С., кв. „Д.” бл. * вх. * ап.* и се легитимирала като собственица на апартамента находящ се на този адрес. Тези сведения кореспондират с отразеното в бракоразводното решение, а именно, че семейното жилище находящо се на същия адрес се предоставя за ползване на съпругата Е.Ж..

В разпоредбата на чл. 46 ал. 1 и 2 от ГПК е посочено, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или работник, служител, или съответно работодател на адресата, като лицето чрез което става връчването се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.  Настоящият случай първоначалното съобщение е било връчено на пълнолетно лице, което живее на постоянния адрес на ответника, като не представлява съществено нарушение обстоятелството, че същото се  легитимирало пред длъжностното лице като съпруга на ответника, а в действителност е негова бивша съпруга. Е.Ж. Д. се е подписала на разписката на съобщението със задължението да предаде исковата молба и приложенията към нея на ответника по иска Д..  Разписката по съобщението за връчване на исковата молба представлява официален документ, който е надлежно оформен от длъжностното лице и до доказване на противното се ползва с доказателствената сила на официалните документи, т.е. той удостоверява , че  действително е връчен препис от исковата молба и документите към нея на посочения адрес и лицето, което ги е получило е пълнолетно и е поело ангажимента да ги  връчи на ответника по иска.

С оглед гореизложеното депозираната молба за отмяна на постановеното неприсъствено решение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По делото са претендирани деловодни разноски от молителя, но с оглед изхода му такива не следва да бъдат присъдени.

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  депозираната от Й.П.Д., ЕГН ********** *** молба за отмяна на постановено от Сливенския районен съд по гр. д. №  6035/2011 г. неприсъствено решение № 1089/21.12.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.