Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 161

 

гр. Сливен, 21.06.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  311  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 368/25.04.2012 г. по гр. д. № 174/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х.Г.Д.” № *, ЕИК 123526430, че М.Ж.М. ЕГН ********** *** * не дължи сумата от 503 лв., начислена по фактура № 1068287221 и е осъдено дружеството да заплати  на ищеца направените по делото разноски като искът в останалата му част до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, „ЕВН България Електроснабдяване” АД, се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до неправилно решение. Основания за извършване на корекцията, освен посочените в отговора на исковата молба, е и съблюдаването на принципа на добросъвестността. В случая превес следва да вземе обществения интерес и той е свързан със защитата срещу създаването на възможности за неотчитане на ел.енергия. Затова е предвидена защита с максимален интензитет -  търсене на наказателна отговорност от виновното лице. Когато обаче не е установен субектът на изпълнителното деяние, какъвто е конкретният случай, законодателят е насочил санкцията към лицето, което лично или чрез друг създава условие за отклоняване от отчитане на електроенергия. Ако те не носят отговорност свързана със заплащането й, то тогава незаплатената електроенергия следва да бъде заплатена от всички абонати. Безспорно е установено, че е била извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на което електромерът е отчел по-малко от реално консумираната електрическа енергия.  Заложената в ОУ процедура по коригиране на сметките не представлява административно наказателна процедура по смисъла на ЗАНН и нарушението на някое от предвидените условия не води до порочност на процедурата. След като е налице манипулация, чрез която се отчита с грешка електрическата енергия, то ищецът следва да заплати тази коригирана по сметката му. Така претендираната от дружеството сума е реално дължима от ищеца, поради което се иска отмяна на постановеното решение и произнасяне с ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствен искания.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпила е молба, в която се заявава, че се поддържа подадената жалба.

В с.з.  въззиваемата страна не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

       Жалбата е неоснователна.

        Законосъобразно районният съд е направил извода, че не е установено по категоричен начин правилното начисляване на сумите по корекционната фактура, както и че нарушението е извършено, а освен това са допуснати нарушения при спазване на процедурата, залегнала в общите условия. Недоказано от страна на дружеството е  констатираното неправомерно въздействие, връчването на констативните протоколи, издаването на констативния протокол с извършените корекции. На  абоната единствено е била връчена фактурата за коригираната сума. Така на практика енергийният доставчик не е изпълнил задълженията си предвидени в  общите условия.

Установено е, че на проверката не е присъствал ищеца – купувач по смисъла на ОУ, нито негов упълномощен представител. Поради липсата на присъствие на купувача /клиента/ на проверката служителите на ищцовото дружество е следвало да приложат разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ, като протоколът се подпише от двама свидетели, което в случая не е сторено. Протоколът е подписан  от свидетели, които са служители на дружество, което осъществява дейност, възложена от ответното дружество. Следователно не е спазен реда на чл.63 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия при съставянето на констативен протокол за техническа проверка на електромера. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на купувач, клиент на ответното дружество, да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативния протокол не съответства на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието му от страната, чийто подпис документът не носи, не е доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/25.04.2012 г. по гр. д. № 174/2012 г. на Сливенския районен съд.

         

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: