РЕШЕНИЕ № ______________

гр. С., 20.11.2012г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. МАРЕВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 315 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

С решение № *1/11.08.2011г. по в.гр.д. № 168/11г. по описа на Апелативен съд – Бургас е обезсилено решение № 32/28.04.2011г. по гр.д. № 600/10г. на ОС – Сливен в частта, в която е обжалвано, а именно – относно прогласената нищожност на договор за дарение и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда по предявения от Н.П. Г. против Х. Т. Ц. иск за нищожност на договора за дарение с правно основание по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, както и по евентуално предявения иск за унищожаемост на същия договор на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

Решение № *1/11.08.2011г. по в.гр.д. № 168/11г. по описа на Апелативен съд – Бургас е обжалвано пред ВКС, който с определение № 606/21.05.2012г. по к.гр.д. № 1564/11г. на ІV ГО не е допуснал касационно обжалване на посоченото основание по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК относно правната квалификация при съзнателна липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД) и несъзнателната, при която се прилагат правилата за унищожаемост по чл. 31 от ЗЗД

В исковата си молба Н.П.Г. посочва, че е налице правен интерес предвид предявения от ответницата Х.Т.Ц. иск за делба, по който е образувано гр.д. № 2537/1-г. по описа на РС – Сливен относно имот с ид. № 67338.527.153 и постройки в имота, находящ се в гр. С., ул. Т.Д.” № * – подробно индивидуализиран в исковата молба

Н.П.Г. твърди, че притежава имота по наследство от своя баща. Ползва и владее имота от 1989г., както и нейната майка приживе. Относно съсобствеността ответницата се позовала на придобито от нея право на собственост върху ¾ ид.ч. от имота с договор за дарение, сключен с н.а. № 157, т. І, рег. № 1223, д. № 68/2007г. на Нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК

С ответницата се запознали след като на 22.02.2007г. майката на ищцата – Т.Б. Г. е изчезнала, за което на 12.03.2007г. ищцата подала сигнал до РПУ – Сливен. Повече от месец по-късно майката на ищцата е била открита в дома на ответницата, като последната е знаела за психичното заболяване на Т. Б. Г. – многократно последната се е обръщала към ответницата с друго име, считайки я за своя сестра. Възползвайки се от тази заблуда ответницата, съзнателно е прибрала и държала в дома си майката на ищцата.

По-късно след редовен прием на лекарства майка й, възстановена здравословно, е разказала за задържането й в дома на ответницата с увещания, че ще се грижи по- добре за нея. Увещавала я е и да подпише документи, което Т. Б. Г. е твърдяла, че не е сторила и е отричала да е прехвърлила правото на собственост върху имота.

Посочва, че здравословното психическо състояние на майка й е било свързано с това, че на моменти е била добре, разбирала е всичко и е говорила нормално, но на момента, ако се преустанови приема на лекарства, е преставала да говори, затваряла се е в себе си, ставала раздразнителна, забравяла и не разпознавала близките си.

До смъртта си, майка й е твърдяла, че не е прехвърляла имот и не е ходила при нотариус, поради което ищцата счита и твърди, че подписа – положен в н.а. № 157, т. І, рег. № 1223, д. № 68/2007г. на Нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК от името на майка й не е неин;  поради заболяването на Т. Б. Г., не е било възможно да набави документите – описани в нотариалния акт, явяването й пред нотариус, така както е посочено и не е давала съгласие за сключване на договора.

Евентуално поддържа, че ако е дала съгласие, то към момента на сключване на договора, не е можела да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

Предвид изложеното се иска съдът да обяви нищожността на договор за дарение, сключен с н.а. № 157, т. І, рег. № 1223, д. № 68/2007г. на Нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК и поради това, че към момента на сключване на договора за дарение дарителката Т. Б. Г. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си.

В законоустановения срок ответницата Х.Т.Ц. е подала отговор на исковата молба, с който възразява по основателността на предявените искове. Поддържа, че договорът за дарение е действителен и е сключен от майката на ищцата с ясното съзнание за постъпките си предвид съществувалото приятелство между Т. Б. Г. и ответницата и същевременно осъществен от роднините на дарителката тормоз и малтретиране; от 21.02.2007г. – 02.03.2007г. Т. Б. Г. е била в ПВО на Окръжна болница (Д-р „Ив. Селимински”) – Слевен, през който период никой от близките й не я е потърсил и ответницата е прибрала Т. Б. Г. в дома си по нейна изрична молба.; Т.Б.Г. е била доволна от положените за нея грижи от ответницата, поради което и е извършила дарението (с н.а. № 157, т. І, рег. № 1223, д. № 68/2007г. на Нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК), запазвайки правото на ползване. Към момента на изповядване на сделката Т. Б. Г. е била в добро здравословно състояние, сделката и изразената в нея воля на дарителката са валидни и са спазени всички изисквания на закона относно сключването й като в знак на благодарност за направеното дарение ответницата дарила от своя страна сумата от 5000лв. съгласно нотариално заверено от Нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК споразумение от 23.0.2007г.

В с.з. пред настоящата инстанция ищцата се явява лично и с адв. Благоева, която от името на доверителката си поддържа предявения иск на евентуално посоченото основание за унищожаване на договора за дарение по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

Оветницата – редовно призована, се явява лично и ас адв. Попова, която поддържа възраженията за неоснователност на предявените искове. Поддържа искане за отхвърлянето им поради липсата на категорични доказателства за това, че към момента на сключване на договора за дарение не е могла да разбира действията си и да ги ръководи.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към подлежащите на доказване от страните обстоятелства, на които е основан предявения иск и възраженията на ответницата по него се установява от фактическа страна следното:

Ищцата Н.П.Г. е законен наследник на баща си П.Д.Г. починал на 25.12.1989 г. и на своята майка Т.Б. Г. починала на 13.02.2010 г., която също е била наследник на П.Д.Г.. Приживе наследодателите на ищцата придобили с нотариален акт № 123, т.І дело № 406/63 год. правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ парцел Х-2050 в кв. 166 по плана на града, състоящ се от 418 кв. м, от които застроено 56 кв. м и незастроено 362 кв. м при граници: К.Т.С., парцел ІХ-ГНС и парцел ХІ-7933 за сумата 787 лева. Безспорно е по делото и следва от представените доказателства в това число нот. акт № 157, т. І, рег. № 1223, дело № 68/2007 г. на нотариус Р.С. с район на действие РС – Сливен, вписана под № 524 в Регистъра на нотариалната камера, вх.рег.№ 2439 от 22.03.2007 г. акт № 106, т. VIII дело № 1758/2007 г. на Служба по вписванията гр. С., извадка от Кадастралния регистър на недвижми имоти, скица № 2189/29.04.2010 г. от СГКК – Сливен, че същият имот към настоящия момент е идентичен с недвижим имот представляващ поземлен имот ид.№ 67338.527.135 находящ се в гр. С. ул. „Т.Д.” № * ЕКАТТЕ 67338 по кадастралната карта на гр. С. одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на АК с трайно предназначение: урбанизиране, начин на трайно ползване: ниско застрояване с площ по кадастрална скица по 518 кв. м ведно с пострените в имота сгради: жилищна сграда еднофамилна с ид. № 67338.527.135.1 със застроена площ от 34 кв. м на един етаж с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, конструкция: паянтова, състояща се от: кухня, коридор, която представлява обособен жилищен обект; жилищна сграда – еднофамилна, с ид. № 67338.527.135.2 със застроена площ от 73 кв. м на един етаж, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, конструкция: полумасивна, състояща се от: хол, спалня, кухня, баня – тоалетна и коридор и обособена като самостоятелен жилищен обект; сградата с ид. № 67338.527.135.3 със застроена площ от 20 кв. м на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, представляваща гара построен със строителни документи – строително разрешение № 399/1981 г. на Община Сливен; сграда с ид. № 67338.527.135.4 със застроена площ от 12 кв. м  на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, конструкция: паянтова, представляваща стопанска сграда; сграда с ид. № 67338.527.135.5 със застроена площ от 9 кв. м на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, конструкция – паянтова, представляваща тоалетна като сгради с ид. №№ 67338.527.135.1; № 67338.527.135.2; № 67338.527.135.4; № 67338.527.135.5 представляват търпим строеж на основание ПЗР на ЗУТ съгласно удостоверение изх. № 9400-7421/22.03.2007 г. на Община Сливен при граници и съседи на поземления имот: имоти с ид. № 67338.527.133, ид. № 67338.527.8, ид. № 67338.527.138, ид. № 67338.527.137, ид. № 67338.527.136, ид. № 67338.527.134.

Приживе Т.Б. Г. прехвърлила на ответницата Х.Т.Ц. правото на собственост върху ¾ ид. ч. от описания по-горе недвижим имот с договор за дарение сключен с нот. акт № 157, т. І, рег. № 1223, дело № 68/2007 г. на нотариус Р.С. с район на действие РС – Сливен, вписана под № 524 в Регистъра на нотариалната камера, вх.рег.№ 2439 от 22.03.2007 г. акт № 106, т. VIII дело № 1758/2007 г. на Служба по вписванията гр. С..

В същия ден, на който е изповядана сделката за дарение с нот. акт № 157, Т.Б. Г. и Х.Т.Ц. подписали помежду си споразумение, в което се посочва, че ответницата Х.Т.Ц. в знак на благодарност за извършеното дарение предоставя, а Т.Б. Г. получила изцяло и в брой сумата 5 000 лева.

Месец преди сключването на договора за дарение Т.Б. Г. изчезнала от дома си – на адреса на дарения имот, където е живеела с ищцата, за което ищцата е заявила Т.Б. Г. за издирване на 12.03.2007 г. По повод на това Т.Б. Г. е била обявена за общодържавно издирване.  От данните по делото се установява, че в същия период Т. Б. Г. е била приета по спешност по данни само от нея самата съгласно представената епикриза и.з. № 3570/213 като е отчетена напреднала мозъчна атеросклероза. По време на лечението във ПВО при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в периода 21.02.2007г. – 02.03.2007г. за нея се е грижила ответницата, при която Т. Г. е прибивавала до 23.04.2007 г., когато се е прибрала у дома си. От показанията на разпитаните свидетели Р. и Н. - доведени за разпит от ответницата Х.Т., в показанията си установяват, че приживе Т. Г. е била близка с ответницата и се е оплаквала както на свидетелите, така и на ответницата, от лошите условия при които живее с ищцата, от упражняван спрямо нея тормоз от страна на дъщеря й – ищцата Н.Г. и живеещия с нея на съпружески начала мъж, и упражнявано спрямо нея физическо насилие. Според свидетелите Т. Г. сама е пожелала да живее при ответницата, където са се отнасяли добре с нея и където е била обгрижвана. По време на престоя си Т. Г. се оплаквала, че я бият и че искат парите й, като прехвърлила имота на ответницата Х.Т. за благодарност за положените грижи. Обстоятелството, че имота е прехвърлен по време на престоя при ответницата следва от датата на сключване на сделката 22.03.2007 г., през което време за сключване на сделката и за подготовка на необходимите документи е бил ангажиран адв. Юри Янков разпитан по делото като свидетел. От показанията му се установява, че ответницата е идвала при него заедно с дарителката Т. Г., която и пред него е изложила оплакванията си и мотива си да прехвърли имота на ответницата, заради положените от нея грижи.  След подготовката на всички документи, същите, видно от приложената по делото нотариална преписка, са били представени пред нотариуса, която е изповядала сделката приемайки поведението на дарителката за адекватно и съобразено с изложения от нея мотив за извършване на дарението. Според показанията на нотариус Р.С. разпитана като свидетел по делото, Т. Г. се явила с нея заедно с надарената ответница, бил им прочетен нотариалният акт, заявили са, че разбират прочетеното, отговорили са , че нямат роднинска връзка по повод на което нотариуса пояснила, че размерът на данъкът е по-голям, а дарителката пояснила мотива за извършване на дарението с това, че надарената се грижи за нея.

От заключението на вещото лице инж. М. се установява, че подписите в нот. акт № 157 т. І рег. № 1223, дело № 68 от 2007 г. от 22.03.2007 г. на нотариус Р.С. и в споразумение от 22.03.2007 г.  заверено по нотариален ред, положени от името на Т. Г. са изпълнени от нея самата.

Пред първоинстанционния съд е била назначена еднолично съдебно-психиатрична експертиза, към която са поставени задачи да се отговори дали лицето Т.Б. Г. се е водила на учет в Психодиспансер в град Сливен и ако да, то с каква диагноза и провеждано ли е лечение; кога са извършени последните психиатрични прегледи, с какви медикаменти е провеждано лечението и възможно ли е същите да бъдат закупувани свободно от аптечната мрежа; в случай Т. Г. не е приемала предписаните лекарства би ли се отразило това на нейното възприятие до степен да не разбира свойството и значението на извършените от нея действия. В заключителната част вещото лице д-р А. – психиатър, посочва, че Т. Г. не се водила на учет в Психиатрично отделение към МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – Сливен, но е регистрирана в Амбулаторна практика на д-р Н. Н. с диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство”. Вещото лице посочва, че Т. Г. е посещавала амбулаторния кабинет на д-р Н.като е отбелязан само един преглед на 4.05.2007 г. с последно предписано лечение със „Сермион” и „Гинкобилоба”, които могат да бъдат закупени свободно от аптечната мрежа. Посочва, че няма данни за това какви лекарства е приемала преди 04.05.2007 г. и предписаната терапия от Първо вътрешно отделение към МБАЛ „Д-р Иван Селимински” не би могла да има съществено отношение към протичането на психичното разстройство на освидетелстваната. В обстоятелствената част на заключението експертът е анализирал свидетелските показания, като посочва, че данните от ищцата Г. описват точно редица аспекти в клиничната картина и протичането на „мултиинфаркта деменция”, каквито данни не се съдържат в обясненията на ответницата Х.Ц., което влиза в противоречие с единствено регистрираната при хоспитализацията на Т. Г. „напреднала мозъчна атеросклероза”. В обстоятелствената част на заключението вещото лице  въз основа на всички данни по делото, приема че Т. Г. е страдала от „мулти инфаркта деменция”, но липсват категорични данни за тежестта на това заболяване км 22.03.2007 г. относно възможността й да ръководи и да разбира постъпките си пак в обстоятелствената част на заключението вещото лице е отговорило условно в зависимост от това чии показания   ще се кредитират по делото.

По-подробно в съдебно заседание вещото лице е изразило становището си, след като му е била предявена изготвена от него експертиза за целите на ДП № 218 „ИП”/2007 г. водено срещу ответницата Х.Т.Ц. за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Поради недопустимост на експертизата – изготвена за целите на наказателното производство по обвинението на ответницата за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК – приключило с постановление за прекратяване, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани обясненията на в.л. във връзка с нея.

С оглед на всички обстоятелства по делото и съгласно необходимостта от специални знания при извършване на преценката на поведението на дарителката Т. Г. във връзка с установените заболявания по в.гр.д. № 168/2011 г. по описа на Апелативен съд - Бургас е назначена повторна тройна съдебно-психиатрична експертиза с определение от 30.06.2011 г. към която са били поставени задачи да се изясни дали дарителката Т. П.Г. към момента на сключване на процесния договор е разбирала свойството и значението на извършеното и била ли е в състояние сама да ръководи постъпките си, като е било възложено експертизата да се изготви въз основа на цялата писмена документация приобщена вкл. с ДП №218/2007 г., всички протоколи за разпити и съобразни други доказателства по искане на страните. Заключението по тройната експертиза е изготвено от д-р Ж. Д. С. – психиатър във Второ психиатрично отделение при ЦПЗ „Проф. д-р Иван Тенков”, д-р А.Л. Г. психиатър в дневен стационар и д-р Н. К. Ж. психиатър – началник дневен стационар гр. Бургас, категорично в това заключение експертите посочват, че Т.Б. Г. е боледувала от Хипертонична болест. Мозъчно съдова болест и Мултиинфарктна деменция” и поставените диагнози при прегледа на 04.05.2007 г. „деменция и рецидивиращо депресивно разстройство” са правилни. Изясняват, че ако близките на пациентите не желаят воденето на учет към съответното психиатрично заведение не е задължително. За лечение на деменция се предписват лекарства от групата на „антисклеротика”, „хипотензива”, „транквилизатори” и общо укрепващи медикаменти. Посочват, че становището е базирано на мненията на лекуващият д-.р Н. Н. ид-р А.от град Сливен и изготвеното психологично изследване, което изключително достоверно е показало интелектуално-амнетисния упадък при освидетелстваната, като са взети предвид и свидетелските показания при обсъждането на заключението. Предвид изразената деменция довела до тежък интелектуално амнестичен упадък експертите са категорични, че км датата на сделката 22.03.2007 г. за Т.Б. Г. не е било възможно да оцени и да ръководи постъпките си сама, да се грижи да защитава интересите си пред обществото, да дава свободен и критичен израз на волята си при уреждане на лични въпроси от материално естество и извършване на действия на разпореждане. В обясненията си по повод на установените от свидетелите данни сочещи на адекватно поведение от страна на Т. Г. към момента на изповядване на сделката вещите лица изясняват, че данни за заболяване са от 2004 г., като установената деменция е хроничен и необратим процес. Симптомите се проявяват с различен интензитет в различни периоди от живота на пациента, но е невъзможно възстановяване на нарушените интелектуални и волеви способности. Обосновават се с така наречена „скала на лъжата” според която ако пациентът е повлиян по повод на психологичното изследване ще е налице недостоверен резултат, а такъв вещите лица не са установили. Посочват, че ако лицето е овладяно и кротко неговото поведение първоначално изглежда адекватно за околните, но ако му бъдат зададени конкретни въпроси проличават при задълбочен анализ признаците на деменция.

 С оглед обясненията на вещите лица, дадени по повод на установеното от тях заболяване и начинът по който то е повлияло на интелектуалните и волеви способности на Т. Г. от една страна и от друга направеното от тях обсъждане по повод на данните от показанията на свидетелите, съдът намира, за несъмнено установен факта, че към 22.03.2007 г. дарителката Т.Б. Г. не е могла да ръководи постъпките си. Въпреки достоверността на показанията на разпитаните свидетели – нотариус Р. С. и адв. Ю. Я. относно нейното поведение към момента на изповядване на сделката, съдът следва да се ръководи от заключението на вещите лица. Експертите при обсъждането да нтализирали включително тези показания във връзка с останалите данни по делото. С оглед на пълния анализ на данните относно заболяванията на Т. Г. адекватността на поведението й се явява изолирана и не се изключва от негативните последици, които заболяванията са оказали върху нейните интелектуални способности и възможността й да извършва правилна преценка на смисъла и на значението на постъпките си и да ги ръководи.

 Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни извод:

Предявеният иск е с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – за нищожност на договор за дарение, сключен с н.а. № 157, т. І, рег. № 1223, д. № 68/2007г. на Нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК поради липса на съгласие е неоснователен и следва да се отхвърли.

По дефиниция всеки договор представлява двустранна сделка, иманентното съдържание на която включва насрещни и функционално съвпадащи волеизявления на две страни – правоспособни и дееспособни субекти, с които се постига съгласие за възникването на конкретно определени и взаимно обусловени права и задължения за всяка от тях. От това произтича и изискването на закона установено по аргумент от противното в разпоредбата на ч. 26, ал. 2 от ЗЗД за действителност, а именно съгласие за сключване на договора при спазване на изискванията за установената от закона форма за действителност.

Договорът за дарение на недвижим имот е формален, предвид изискването на разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД относно сделките на разпореждане с правото на собственост върху недвижими имоти. Изискването на чл. 18 от ЗЗД за действителност на договора.

От заключението на в.л. М.по назначената по делото почеркова експертиза се установи, че както подписа в договор за дарение, сключен с н.а. № 157, т. І, рег. № 1223, д. № 68/2007г. на Нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК, така и този – в споразумение от същата дата – 22.03.2007г. принадлежат на и са положени от прехвърлителката Т. Б. Г.. Въз основа на това следва да се приеме, че сделката на дарение не страда от този порок. С полагането на подписа си Т. Б. Г. като правоспособно лице, чиято дееспособност няма данни да е била ограничавана е изразила валидно своето съгласие. От това, наред с безспорно установеното право на собственост на Т. Б. Г. върху ¾ из.ч.от поземлен имот № 67338.527.135  в гр. С. и построените в него сгради следва извода, че сделката е породила целените с нея правни последици.

С оглед валидността на изразеното от Т. Б. Г. съгласие, предявеният иск за нищожност на договора на това основание следва да бъде отхвърлен с настоящото решение.

Неоснователността на предявения иск за нищожност на договора за дарение поставя на следващо място по делото като спорен въпроса относно наличието на предпоставки за унищожаване на договора, поради невъзможност на дарителката да разбира значението на действията си. Съобразно това съдът следва да разгледа евентуално предявения иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, по който с оглед установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Предявения иск за унищожаване на договора е основателен.

Предявеният иск се квалифицира като такъв по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД предвид наличието на валидно съгласие, от което се пораждат последиците на сделката, по повод на която е изразено и същевременно наличието на състояние у прехвърлителката, което не позволява тя да разбира значението и последиците на действията си.

По несъмнен начин с оглед заключението на тройната психиатрична експертиза в състав: д-р С., д-р Г.и д-р Ж., се налага извода, че Т. Б. Г. е страдала от заболяване – Мултиинфарктна деменция, която като силно изразена е довела  Т. Б. Г. до тежък интелектуално-мнестичен упадък, поради което за нея е било невъзможно към датата на изповядване на сделката - договор за дарение, сключен с н.а. № 157, т. І, рег. № 1223, д. № 68/2007г. на Нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК, да оценя и ръководи постъпките си и сама да се грижи и защитава интересите си. Предвид установеното заболяване и степента на увреждане на интелектуалните и волеви способности, независимо от установените данни за положени от страна на ответницата грижи за дарителката, за последната не може да се приеме, че е била в състояние да извърши адекватна преценка с оглед на всички значими за интересите й обстоятелства, от която да е обусловено и волеизразяването за разпореждане.

Аргументите от страна на ответницата, изразени чрез нейния процесуален представител, основани на липсата на предприети от страна на близките, в. т.ч. ищцата мерки по повод влошеното здравословно състояние на Т. Г.; на показанията на разпитаните свидетели – нотариус Р. С. и адв. Ю. Я. относно нейната адекватност с оглед положените от ответницата грижи и наличието на евентуален „светъл момент” не могат да бъдат споделени. Установените обективни данни във връзка с отношенията на всяка от страните с дарителката следва да бъдат преценявани с оглед наличието на установеното по делото умствено заболяване на последната. Заболяването – мултиинфарктна деменция, която при Т. Г. е била изразена е довело до тежък интелектуално-мнестичен упадък, който обективно не е позволявал същата да се грижи сама за себе си и за делата си. Преценката на конкретните обстоятелства извън това и тяхното съответствие с морала като мотив за извършването на фактическите и правни действия с оглед на техните последици може и следва да изхожда от гледна точка на волята на лицето, което ги извършва и при наличието на доказано умствено и/или психично заболяване, които нарушават неговата способност да разбира и да ръководи действията си, е налице съществен порок в изразената воля за разпореждане с имуществени права, който не може да бъде отстраняван посредством преценката и решаващата воля на съда.

Предвид гореизложеното предявеният от Н.Г. иск за унищожаване на договора за дарение поради невъзможност на дарителката Т. Г. да разбира значението и последствията от действията си и да ги ръководи, следва да се уважи.

С оглед изхода на делото съгласно чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 2 и чл. 71, ал. 2 и чл. 69 т. 4 и т. 2 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на ОС – Сливен в размер на 283.40лв. Същевременно ответницата също е освободена от заплащането на разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което държавната такса е за сметка на бюджета.

Съобразно изхода на делото от насрещните претенции за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважена тази на ищцата, като ответницата следва да бъде осъдена да й заплати сумата 1130 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски за вещи лица по гр.д. № 600/10г. на ОС – Сливен и настоящото дело. Разноските за вещи лица в производството по в.гр.д. № 168/11г. на Апелативен съд – Бургас са за сметка на бюджета, а въпросът с разноските пред касационната инстанция е разрешен с определението по к.гр.д. № 1564/11г. на ВКС.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.Г. с ЕГН ********** *** против Х.Т.Ц. *** иск за прогласяване, че сключения на 22.03.2007 г. между Т.Б. Г. - бивш жител ***, починала на 13.02.2010 г.  като дарител и  Х. Т.Ц. като надарен на ¾ ид. части от недвижим имот представляващ поземлен имот ид.№ 67338.527.135 находящ се в гр. С. ул. „Т.Д.” № * ЕКАТТЕ 67338 по кадастралната карта на гр. С. одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на АК с трайно предназначение: урбанизиране, начин на трайно ползване: ниско застрояване с площ по кадастрална скица по 518 кв. м ведно с пострените в имота сгради: жилищна сграда еднофамилна с ид. № 67338.527.135.1 със застроена площ от 34 кв. м на един етаж с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, конструкция: паянтова, състояща се от: кухня, коридор, която представлява обособен жилищен обект; жилищна сграда – еднофамилна, с ид. № 67338.527.135.2 със застроена площ от 73 кв. м на един етаж, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, конструкция: полумасивна, състояща се от: хол, спалня, кухня, баня – тоалетна и коридор и обособена като самостоятелен жилищен обект; сградата с ид. № 67338.527.135.3 със застроена площ от 20 кв. м на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, представляваща гара построен със строителни документи – строително разрешение № 399/1981 г. на Община Сливен; сграда с ид. № 67338.527.135.4 със застроена площ от 12 кв. м  на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, конструкция: паянтова, представляваща стопанска сграда; сграда с ид. № 67338.527.135.5 със застроена площ от 9 кв. м на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, конструкция – паянтова, представляваща тоалетна като сгради с ид. №№ 67338.527.135.1; № 67338.527.135.2; № 67338.527.135.4; № 67338.527.135.5 представляват търпим строеж на основание ПЗР на ЗУТ съгласно удостоверение изх. № 9400-7421/22.03.2007 г. на Община Сливен при граници и съседи на поземления имот: имоти с ид. № 67338.527.133, ид. № 67338.527.8, ид. № 67338.527.138, ид. № 67338.527.137, ид. № 67338.527.136, ид. № 67338.527.134, който договор е сключен с нот. акт № 157, т. І, рег. № 1223, дело № 68/2007 г. на нотариус Р.С. с район на действие РС – Сливен, вписана под № 524 в Регистъра на нотариалната камера, вх.рег.№ 2439 от 22.03.2007 г. акт № 106, т. VIII дело № 1758/2007 г. на Служба по вписванията гр. С., е нижощен поради липса на съгласие от страна на дарителката Т.Б. Г., като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

УНИЩОЖАВА сключения на 22.03.2007 г. между Т.Б. Г. – бивш жител *** починала на 13.02.2007 г., чийто  като дарител, чийто законен наследник е ищцата Н.П.Г. с ЕГН от една страна и от друга като надарена ответницата Х.Т.Ц. с ЕГН ********** договор за дарение на ¾ ид. части от правото на собственост върху недвижим имот представляващ поземлен имот ид.№ 67338.527.135 находящ се в гр. С. ул. „Т.Д.” № * ЕКАТТЕ 67338 по кадастралната карта на гр. С. одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на АК с трайно предназначение: урбанизиране, начин на трайно ползване: ниско застрояване с площ по кадастрална скица по 518 кв. м ведно с пострените в имота сгради: жилищна сграда еднофамилна с ид. № 67338.527.135.1 със застроена площ от 34 кв. м на един етаж с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, конструкция: паянтова, състояща се от: кухня, коридор, която представлява обособен жилищен обект; жилищна сграда – еднофамилна, с ид. № 67338.527.135.2 със застроена площ от 73 кв. м на един етаж, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, конструкция: полумасивна, състояща се от: хол, спалня, кухня, баня – тоалетна и коридор и обособена като самостоятелен жилищен обект; сградата с ид. № 67338.527.135.3 със застроена площ от 20 кв. м на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, представляваща гара построен със строителни документи – строително разрешение № 399/1981 г. на Община Сливен; сграда с ид. № 67338.527.135.4 със застроена площ от 12 кв. м  на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, конструкция: паянтова, представляваща стопанска сграда; сграда с ид. № 67338.527.135.5 със застроена площ от 9 кв. м на един етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, конструкция – паянтова, представляваща тоалетна като сгради с ид. №№ 67338.527.135.1; № 67338.527.135.2; № 67338.527.135.4; № 67338.527.135.5 представляват търпим строеж на основание ПЗР на ЗУТ съгласно удостоверение изх. № 9400-7421/22.03.2007 г. на Община Сливен при граници и съседи на поземления имот: имоти с ид. № 67338.527.133, ид. № 67338.527.8, ид. № 67338.527.138, ид. № 67338.527.137, ид. № 67338.527.136, ид. № 67338.527.134 сключен с нот. акт № 157, т. І, рег. № 1223, дело № 68/2007 г. на нотариус Р.С. с район на действие РС – Сливен, вписана под № 524 в Регистъра на нотариалната камера, вх.рег.№ 2439 от 22.03.2007 г. акт № 106, т. VIII дело № 1758/2007 г. на Служба по вписванията гр. С. поради невъзможност на дарителката Т.Б. Г. към момента на сключване на договора да разбира и да ръководи действията си.

 

ОСЪЖДА Х.Т.Ц. да заплати на Н.П.Г. сумата 1130 (хиляда сто и тридесет лева) представляваща заплатените от нея деловодни разноски по гр.д. № 600/10г. и №315/12г. на ОС- Сливен.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Х.Т.Ц. спрямо ищцата за заплащане на деловодни разноски.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: