Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 170

 

гр. Сливен, 10.07.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на  секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 321 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива съгл. чл. 258 и сл. ГПК.

Инициирано е по жалба на ответниците в първоинстанционното производство Р.С.С., Л.Д.С. и С.Д.С. ***. Атакува се Решение № 45/13.03.2012г., постановено по гр.д. № 714/2011г. на РС-гр.Карнобат.

Производството се разглежда от състав на Сливенски Окръжен съд, съгласно Определение № 144/01.06.2012г. по ч.гр.д. № 154/2012г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас, постановено в производство по реда на чл.23, ал.3 ГПК.

С обжалваното решение Карнобатски районен съд  уважил  предявен иск с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД, като  обявил за относително недействителен по отношение на ищеца В.Щ. ***, сключения между тримата въззивници договор за дарение, по силата на който първия въззивник Р.С.С. дарил на своите родители Л.Д.С. и С.Д.С. /останалите двама въззивници/  собствения си  недвижим имот, подробно описан в диспозитива на атакуваното решение. Присъдени са и деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 727,60 лв.

Недоволни от така постановеното решение останали ответниците в първоинстанционното производство, които го обжалват изцяло, като твърдят, че е постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Съдът в нарушение на чл.164 ГПК не допуснал исканите от въззивниците свидетели за установяване на обстоятелството, че ответниците, настоящи въззивници не  са съзнавали при извършване на дарствената сделка, че увреждат интересите на кредитора. Освен това, съдът не обсъдил писмените доказателства на ответната страна – вносни бележки за погасяване на част от кредита,  приложеното нотариално дело за извършеното дарение, от което било видно, че дарението на имота било уговорено и замислено далеч преди получаване на банковия кредит. Не били обсъдени още доводите, относно недопустимост на иска, както и, че същия е недоказан, тъй като не било налице знание за увреждане на кредитора с извършване на дарението.

От въззивния съд се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което предявеният „Павлов” иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна е постъпил писмен отговор.

С него въззиваемия намира постановеното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че доказателствената тежест е на ищеца да докаже субективната предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на знание за увреждане у прехвърлителя по процесната сделка, но не и у приобретателите, с оглед безвъзмездния й характер. Ответниците не носят доказателствена тежест да установят отрицателния факт на незнанието и исканите от тях гласни доказателствени средства били недопустими. Иска се потвърждаване на постановеното решение.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

С въззивната жалба е направено  доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства във въззивната фаза на процеса, а именно разпит на двама свидетели при режим на довеждане за оборване на законовата презумпция за знание, визирана в чл.135, ал.2 ЗЗД. Първоначално искането е уважено от съда с  Определение от 08.06.2012г., което впоследствие е отменено на основание чл.253 ГПК и доказатественото искане на въззивниците е оставено без уважение.

В съдебно заседание, въззивник пор.№ 1, редовно призован се явява лично, като заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на постановеното от Карнобатски районен съд решение.

Въззивници пор.№№ 2 и 3, редовно призовани, се представляват от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Моли за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на делото или неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявения „Павлов” иск бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Въззиваемият, редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който счита въззивната жалба за неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното от първоинстанционния съд решение.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в законоустановения срок, от надлежно легитимирани субекти, имащи правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

 

 

 

 

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Твърденията на въззивниците за недопустимост на предявения иск, тъй като се касаело за несеквестеруема вещ – единственото жилище на ответника / въззивник/ и главен длъжник Р.С., както и липса на правен интерес за ищеца за защита по този ред, съда намира за неоснователни.

Несеквестируемостта не намира приложение по спора с правно основание чл.135 ЗЗД. Тя е уредена като форма на защита на основно право от социално естество – правото на жилище на длъжника - в изпълнителното производство, но след като самия длъжник прехвърли собствеността върху имота, то и самата защита отпада и не намира приложение в спор по чл.135 ЗЗД / в този см.Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д. № 450/2010г. ІІІ г.о. ВКС – постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика за съдилищата, бидейки акт на казуално тълкуване/. Тъй като в случая с разпоредителната сделка несеквестируемостта е отпаднала, запазването на право на ползване е ирелевантно за тази последица / в този см. Р № 1206/19.12.2008г. по гр.д. № 3864/2007г. ІІІ г.о./.

Ето защо, решението с оглед пълния обхват на обжалването е  допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимирани правни субекти, разполагащи с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е пълна и кореспондира с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Предмет на разглеждане в производството пред КРС и тази съдебна инстанция е предявен от въззиваемия в настоящото производство отменителен иск /Павлов иск/ с правна квалификация  чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо него, в качеството му на кредитор на един от въззивниците, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 192, том ІХ, дело № 1086/2007г. на нотариус Т.В., с рег.№ 323 и район на действие Районен съд-гр.Карнобат, сключен между въззивниците Р.С., действащ чрез пълномощник, като дарител и неговите родители Л.С. и С.С. – като надарени. С посочения договор за дарение въззивникът Р.С. дарил на родителите си – другите двама въззивници Л. и С. С. собствения си недвижим имот, а именно 3300/4300 ид.части от дворно място, находящо се в с.Церковски, общ.Карнобат, обл.Бургас и съставляващо УПИ №ІІІ-26 в квартал 9, при граници: изток- крайна регулация, запад- улица, север- УПИ №І 25 и юг – крайна регулация и реално построените в този имот масивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м., масивна салма със застроена площ 48 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ 12 кв.м., като дарителя е запазил пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.

При този иск  доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване се носи от ищеца /въззиваем в настоящото производство/, който следва да докаже качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сделка чрез, която имуществото на последния се намалява, а оттам се затруднява и удовлетворението на кредитора-ищец. Основателността на отменителния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД е обусловена от съзнанието у длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда кредитора си. Знанието за увреждане интересите на кредитора у третите лица – приобретатели в конкретната правна хипотеза е ирелевантно, тъй като сделката е безвъзмездна и те не са извършили насрещна престация.

Павловият иск се упражнява от кредитора спрямо длъжника и третите лица, с които той е договарял. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжника, които увреждат кредитора.

 В конкретния казус въззиваемият В.Щ. е кредитор на  въззивника –дарител на имота Р.С. по силата на сключен  на 12.06.2007г. между Р.С. и „Банка ДСК” ЕАД – София, чрез Банка ДСК”-Бургас договор за кредит за текущо потребление от една страна, и сключен на същата дата между същата банка и въззиваемия Щ., в качеството му на поръчител – договор за поръчителство за обезпечаване изпълнението на задължението на Р.С.   /кредитополучател/ по договора за кредит. Тъй като на 05.07.2011г. поръчителят, в лицето на въззиваемия Щ. е погасил изцяло главното задължение на въззивника – длъжник по договора за кредит Р.С., то по силата на чл.146, ал.1 ЗЗД  Щ. се суброгирал в правата, които е имал вече удовлетворения кредитор „Банка ДСК” ЕАД. Така заплатилия дълга поръчител може да оспори действията на длъжника, които го увреждат при същите условия, при които е могъл да стори това увредения, но вече удовлетворен кредитор и то от момента на възникването на главния дълг. По силата на суброгацията – чл.146 ЗЗД първата предпоставка за уважаване на иска е налице, тъй като въззиваемия Щ. е кредитор на въззивника Р.С.. Налице е парично вземане, възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска, доколкото вземането е възникнало на 12.06.2007г., а увреждащото кредитора действие е извършено на 20.06.2007г.

Втората предпоставка  за уважаване на предявения отменителен иск е извършване на действие, което уврежда кредитора. Действието е съзнателен волев акт, който може да бъде извършен от длъжника; от длъжника и трето лице; от длъжника, от трето лице и от държавен орган. Може да бъде всякакъв гражданскоправен акт – както сделка / едностранна или двустранна – възмездна или безвъзмездна/, така и юридическа постъпка. Увреждането е налице в случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане има, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява.

В случаят длъжникът Р.С. е дарил на своите родители единственото си жилище и по този начин е увредил интересите на кредитора си, тъй като с договора за дарение се намалява общото обезпечение, за каквото служи цялото имущество на длъжника, съгл.чл.133 ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване на предявената претенция.

Следващото условие за провеждане на „Павловия иск” е субективно и то е спорно в настоящия казус, а именно наличие на знание за увреждане. Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато действието е било безвъзмездно, какъвто е настоящия случай, правото да се иска отмяна възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането – чл.135, ал.1, пр.1 ЗЗД. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитор, и че действието го уврежда. Без значение е субективното психическо отношение на лицето/лицата/, получило престацията от длъжника. Дори и то да не е знаело за увреждането, неговия интерес не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото това лице е получило имущество на длъжника, без да е престирало нищо насреща.

Настоящият съдебен състав намира, че субективната предпоставка за уважаване на „Павловия иск” е налице и длъжникът Р.С. е знаел, че със сключването на договора за дарение уврежда интересите на кредитора.

Твърдението на този въззивник, че с подписването на пълномощното на 08.06.2007г. за сключване на дарствената сделка – към която дата все още не било възникнало задължението му по договора за кредит за него е приключила и самата сделка се приема за голословно и неоснователно.

Упълномощаването е едностранна сделка, с която едно лице учредява представителна власт в полза на друго лице, т.е. овластява го да извършва от негово име правомерни правни действия, последиците от които настъпват директно за упълномощителя., т.е тази сделка урежда отношенията между третите лица и упълномощителя. Принципно положение е, че представителя няма задължение да извършва действия от името на представлявания. Такова задължение може да възникне по друго правоотношение между същите страни, ако представителното отношение е съчетано с него / напр.договор за поръчка- мандат или производни на него/.

В приетото и приложено към  доказателствената маса гр.д. № 305/2007г. по описа на КРС, ведно със съдържащите се в него писмени доказателства е приложено и нотариално дело № 1086/2007г. по описа на нотариус Т. В., с рег.№ 323 на Нотариалната камара и район на действие  РС-Карнобат. В това нотариално дело е приложено и пълномощното, с което въззивника Р.С. упълномощил младши адвокат П.П. – АК-Бургас за извършване на дарствената сделка. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя 08.06.2007г. Налице е пряко представителство, съчетано с договор за правно съдействие и представителство на доверителя пред органи и служби, както и пред физически и юридичски лица /арг. чл.24, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата/, доколкото представителна власт е била учредена на младши адвокат, именно в това му качество. По тази причина следва да се приеме, че пълномощника е поел задължение за осъществяване на правните действия, за които има представителна власт.

Към 08.06.2007г., когато е учредил представителна власт за извършване на дарствената сделка, длъжникът Р.С. все още не е знаел, че има кредитор, но с подписването на договора за кредит на 12.06.2007г. вече е знаел това обстоятелство и тъй като към този момент той не е бил уведомен от представителя, че е извършено правното действие, за което е подписал пълномощно / и не би могъл да бъде уведомен, тъй като действието не е било извършено/ е имал възможност да оттегли даденото пълномощно или да направи отказ от него. Като не е сторил това, длъжникът ясно е съзнавал, че след тази дата – 12.06.2007г. /когато вече е знаел, че има кредитор/ ще бъде извършена сделка, с която той, действащ чрез пълномощник ще дари единственото си жилище на своите родители и по този начин ще увреди интересите на кредитора, тъй като не разполага с друго имущество, от което кредитора би могъл да се удовлетвори.

От друга страна за пълнота на изложението необходимо е да се отбележи, че съдържанието на самото пълномощно не учредява представителна власт за извършване на дарение, а по-скоро за учредяване право на ползване върху въпросния недвижим имот.

Показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел В. Василев сочат по-скоро на налично предварително намерение у длъжника Р.С. за увреждане на кредитора, което намерение не е предмет на изследване в производство по иск с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД. Това намерение е релевантно за иск по чл.135, ал.3 ЗЗД, когато вземането, респ.задължението е възникнало след извършване на увреждащата сделка, какъвто не е настоящия случай. Тези показания обаче съдът кредитира изцяло, тъй като те на първо място са дадени от незаинтересован от изхода на спора свидетел, вътрешно непротиворечиви са и кореспондират със събраните писмени доказателства по делото. Така например от приложената в  гр.д. № 305/2007г. по описа на КРС, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица / л.214 от цитираното дело/, подписана от длъжника е видно, че е неразделна част към молба за кредит № 5577/30.05.2007г., което означава, че към 30.05.2007г. вече е била започната процедурата по подготвяне и събиране на необходимите документи за отпускане на кредит на кредитоискателя Р.С..   От тази дата той разбира се не би могъл да знае със сигурност дали ще му бъде отпуснат кредит, но е имал очаквания и е предполагал, че това ще се случи. След тази дата обаче всичките му обективно извършени действия по търсене и намиране на поръчител, както и подписването на пълномощното на 08.06.2007г. сочат на едно предварително формирано намерение у неговото съзнание да увреди бъдещия все още към нея дата кредитор. Както вече се посочи по-горе това намерение е ирелевантно в настоящата правна хипотеза, но затвърждава с по-голяма сила извода, че щом е съществувало намерение у съзнанието на длъжника, то неизбежно е съществувало и знание за увреждане.

Съдът не кредитира и цени приетото във въззивната инстанция като писмено доказателство – Удостоверение с изх.№ 4/20.06.2012г., от което е видно, че длъжникът е подписал пълномощно с № 4836, вписано в регистъра на нотариус Т. В. с рег.№ 323 и район на действие РС-Карнобат, с което е учредил представителна власт за учредяване от негово име в полза на родителите му право на ползване върху собствения му горепосочен недвижим имот. Съдът на първо място е приел писменото доказателство в нарушение на нормата на чл.266, ал.2 ГПК, тъй като представеното удостоверение не е нововъзникнало или новоузнато обстоятелство и страната би могла да го представи в производството пред първоинстанционния съд. На следващо място посоченото писмено доказателство не е и относимо към спора, предмет на настоящо разглеждане, доколкото касае учредяване на ограничено вещно право – право на ползване, при което за собственика остава правомощието – разпореждане.

Увреждащата кредитора дарствена сделка е сключена на 20.06.2007г., т.е. след възникване на вземането, респ.задължението на главния длъжник Р.С. – момент към който последният е знаел, че има кредитор и че с тази сделка го уврежда, тъй като се лишава от имуществото, което притежава. Обстоятелството, че тази сделка е извършена чрез пълномощник не обуславя незнание у главния длъжник, а правните последици от осъществените правни действия на пълномощника настъпват направо в правната сфера на упълномощителя.

С оглед изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения отменителен иск.

Поради съвпадане  правните изводи на двете инстанции, въззивният съд  приема, че предявения отменителен иск, с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД правилно е бил уважен от районния съд.

Липсва следователно основание за отмяна на постановеното решение.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивниците, които следва да понесат своите както са ги направили и заплатят тези на въззиваемия за тази инстанция, но тъй като такива не са претендирани, то съдът не дължи изричен диспозитив за присъждане на разноски.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 45/13.03.2012г. по гр.д. № 714/2011г. на районен съд – гр.Карнобат.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.