Р Е Ш Е Н И Е     N

гр. С., 27.06.2012 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и седми юни през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  въз.гр.д.  N 281 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 276/09.04.2012г. по гр.д. № 155/12г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищцата Ц.П.Д. не дължи на ответника – “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив, сумата 421,  05 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода 27.09.2010г. – 08.12.2010г. за абонат с ИТН 2272720, в гр. С., кв. “С.К.” *-*-* и са присъдени разноски по делото на ищцата против ЕВН “Електроснабдяване” АД.

Във въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство заявява, че решението е недопустимо, тъй като дружеството никога не е претендирало процесната сума от ищцата и не притежава пасивна процесуална  легитимация да отговаря по този иск. Заявява, че ЕВН “България Електроразпределение”АД извършва единствено дейност за разпределение на електрическата енергия, за което притежава лицензия. Нормата н ачл. 44 ал. 3 от ЗЕ му забранява да има лицензия за друга дейност, подлежаща на лицензиране, каквато е “общественото снабдяване с електрическа енергия”, тоест – не може да продава електрическа енергия. Поради изложеното счита, че ищцата няма правен интерес да предяви срещу него установителния си иск и като се произнесъл по него, съдът е постановил недопустимо решение. Моли въззивната инстанция да го обезсили и прекрати производството. Претендира разноски за двете инстенции. Евентуално, ако потвърди обжалваното решение, иска намаляване на разноските на насрещната страна като прекомерни.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, с писмена молба, подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но, с оглед пълния обхват на  обжалването – недопустимо.

Въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство, е предявила установителен иск за недължимост на парична сума против “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив, чрез КЕЦ-Сливен. Ответникът с отговора си е направил възражение, че не притежава пасивна легитимация да отговаря по този иск, тъй като сумите, за чиято дължимост или недължимост е спора, са претендирани от ЕВН “България Електроснабдяване” АД, което е и доставчикът на електрическата енергия в дома на ищцата. Самият ответник бил лицето, което разпределя, а не доставя енергия и по отношение на него ищецът няма правен интерес от предявяването на установителния иск.

СлРС не е приел възражението за основателно и е провел исковото производство с участието на този ответник, като е постановил крайния си акт и спрямо него.

В мотивите си напълно е пренебрегнал въпроса за процесуалната легитимация на ответника и е развил материалноправни съображения, касаещи отношения на ищцата с ЕВН България Електроснабдяване АД по повод претендираната сума, но е счел, че тя не се дължи на ЕВН България Електроразпределение АД.

Настоящият състав намира аргументите на въззивника за основателни.

Искът е установителен и предметът му е признаване недължимост на сума, представляваща коригирана стойност на доставена електрическа енергия.  Снабдяването на ищцата с електрическа енергия се осъществява от друг търговец – “ЕВН България Електроснабдяване” АД, София и той е този, който продава енергията и претендира заплащане на цената й. След като искът е установителен, правният интерес от предявяването му е задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. От своя страна той се обуславя от материалното правоотношение, което, спрямо активната и пасивна легитимация означава, че само страните по него могат да бъдат и страни в процеса. Тъй като се касае за съществуването на вземане, то пасивно легитимиран е този субект, който твърди или отрича правото, което ищецът от своя страна оспорва или заявява – за него не съществува правен интерес искът му да бъде уважен против лице, което не е изразявало извънсъдебно отношение към този факт.

Ето защо предявеният иск против избрания ответник е недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по него – да се прекрати като недопустимо.

Като се е произнесъл по недопустим иск първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено изцяло, включително по отношениена разноските. Първоинстанционният съд е присъдил на ищцата разноски, но осъденото лице е “ЕВН България Електроснабдяване” АД, което не е страна и не е участвало в това производство, поради което и в тази част решението е недопустимо.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззиваемата-ищца, която следва да понесе своите и заплати тези на въззивника ответник за двете инстанции в размер общо на 625 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло първоинстанционно решение № 276/09.04.2012г. по гр.д. № 155/12г. на СлРС, като НЕДОПУСТИМО и вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Ц.П.Д. против “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив, отрицателен установителен иск за признаване за установено, че първата не дължи на второто сумата 421, 05 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода 27.09.2010г. – 08.12.2010г. за абонат с ИТН 2272720, в гр. С., кв. “С.К.” *-*-*, като НЕДОПУСТИМ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 155/12Г. на СлРС като НЕДОПУСТИМО.

 

 

ОСЪЖДА Ц.П.Д. да заплати на “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив направените разноски по делото за двете инстанции в размер общо на 625 лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: