Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 172

 

                                                   гр.Сливен, дата 01.08.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на  трети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА                                                                                                                                                      

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 323 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е първоинстанционно Решение № 274 от 17.04.2012 г. постановено по гр.д. № 4179 по описа за 2011 г на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът уважил искова претенция с правно основание чл.208 от Кодекс за застраховането, като осъдил ЗАД „Армеец” да заплати на Р.В.Т., сума в размер на 4 200 лв., представляваща причинени имуществени вреди, в резултата на кражба на радио-навигационна система в гр.Варна на 01.04.2011 г. от л.а. „Шкода”, модел „Суперб”, с рег.№ СН 0440 КК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1218 лв.

          Недоволен от постановеното решение останал ответникът по делото. В жалбата въззивникът обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр.Сливен. Твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Безспорно било установено от фактическа страна, че ищцата при сключване на имуществената застраховка не е пожелала в застрахователната покритие да бъде включена навигационната система. Сочи, че навигационната система, макар и налична, се явява допълнително оборудване за процесния автомобил, а не фабрично, което застрахованият е следвало да обяви пред застрахователя в предложението – декларация. Дори и да се приеме, че процесната система е застрахована, застрахователят възразява, че обезщетение не се дължи поради обстоятелството, че е налице изключение от застрахователното покритие, изрично уговорено между страните в т.15.28.2 от Общите условия към застрахователния договор, тъй като в случая не се покриват щети на липсващи отделни части, оборудване, принадлежности, горива и масла. Съдът в противоречие с разпоредбите на чл.17, ал.1 и чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, вместо да спре производството по делото, приел, че е налице кражба на техниката, без да е налице наказателна присъда, относно факта на престъплението.

          Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Прави искане за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

         В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

         С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.          

        В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище чрез неговия процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.3 от ГПК. В него заявява, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания. Иска жалбата да бъде уважена на посочените в нея основания, а решението на първоинстанционния съд отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове. Иска присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.          

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на СлОС намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на обективно кумулативно съединените искове по чл.208, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от страна на районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до извод за доказаност на предявения иск.

          Исковата претенция, с която е сезиран съдът е с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ – иск на застрахования срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата 4 200 лв., претендирано по договор за имуществена застраховка пълно каско на лек автомобил "Шкода", модел „Суперб”, с рег. № СН 0440 КК, за причинени на автомобила вреди при настъпило на 01.04.2011 г. застрахователно събитие. Съгласно чл.208, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. От анализа на цитираната разпоредба се налага извод, че за възникване на правото на застрахования срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е необходимо да се докаже наличието на следните предпоставки: съществуване на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, настъпване на застрахователното събитие и на трето място – размера на претърпените вреди. Всички тези предпоставки са доказани от ищеца по делото.

                  Не се спори по делото, че Р.В.Т. е собственик на лек автомобил марка "Шкода", модел „Суперб”, с рег. № СН 0440 КК. В качеството си на собственик на 10.05.2010 г. година същата е сключила с ЗАД „Армеец”  договор за застраховка "Пълно автокаско", който е бил оформен със застрахователна полица № 10-0303А-488038 от същата дата. В полицата е посочено, че застрахователната сума е 20 000 лева, като застрахователната премия съответно е в размер на 1 224 лева и е платима на четири равни вноски от по 1 224  лева, като първата е била с падеж 10.05.2010 година и е платена при подписване на застрахователната полица. Срокът на застрахователния договор е бил дванадесет месеца, считано от 10.05.2010 година. От представените от ЗАД „Армеец” Общи условия на застраховка "Каско на МПС" е видно, че застраховката покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове по клаузите „М”, „Ч” и „К” – противозаконно отнемане на МПС.

                 С уведомление от 01.04.2011 година Р.В.Т. е уведомил застрахователя, че на 01.04.2011 г. е установила, че е разбита ключалката на предната лява врата с липсваща навигационна система на застрахования автомобил. Въз основа на това уведомление е била образувана щета № 13011030101081/2011 г. С писмо изх. № 13625/09.05.2011 година ЗАД „Армеец” е уведомило Р.В.Т., че отказва да заплати застрахователното обезщетение, тъй като относно установената липса на навигационна система са налице обстоятелства, които освобождават застрахователя от задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като вредите са в резултата от изрично изключен по застрахователния договор риск.

                     Неоснователно е първото оплакване на жалбоподателя за недължимост на застрахователното обезщетение, поради това, че същият не  е носил покритие за навигационната система на автомобила. Твърди, че навигационната система, макар и налична, се явява допълнително оборудване за процесния автомобил, а не фабрично, което застрахованият е следвало да обяви пред застрахователя в предложението – декларация. Това твърдение се опровергава от приетата по делото експертиза, от която е видно, че процесният автомобил е произведен с навигационна система, респективно към момента на подписване на застрахователния договор, същият е бил оборудван с такава. Експертизата е изготвена след справка в „Еуратек” – официален представител на „Шкода” в България. От нея става ясно, че този автомобил с посоченото шаси и описание на модел и година, е оборудвано с навигационна система. В същото време каталогът „Шваке”, на който жалбоподателят се позовава, е комбиниран литературен източник, който дава обща класификация на автомобилите с тяхното оборудване за масово производство, което не изключва възможността автомобилите да се пускат от производителя с оборудване, което реално съществува към по – ранен момент на пазара.

          От друга страна, жалбоподателят възразява, че дори и да се приеме, че навигационната техника е застрахована, обезщетение не се дължи, поради факта, че е налице изключение от застрахователното покритие, изрично уговорено между страните в т.15.28.2 от Общите условия към застрахователния договор, тъй като в случая не се покриват щети на липсващи отделни части, оборудване, принадлежности, горива и масла. В случая не е налице това изключение предвидено в Общите условия на застрахователя, с които ответникът е изразил съгласие във формата, предвидена в чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, чл. 186, ал. 1 от КЗ и чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ/. След приемането им тези условия са станали неразделна част от договора и обвързват страните със силата на закон /чл. 20а ал. 1 от ЗЗД/. По силата на тези Общи условия ответникът се е задължил при настъпване на застрахователното събитие "кражба" в рамките на срока на действие на договора да обезщети ищеца за претърпените от него вреди при условията и в сроковете, определени в застрахователната полица и ОУ. Безспорно установено по делото е, че преди изтичането на срока на застраховката е възникнало застрахователното събитие, предвидено в договора - на 01.04.2011 г. от застрахования автомобил е била противозаконно отнета  фабрично вградената радио–навигационна система. При тези обстоятелства за застрахователя възниква задължението да обезщети застрахования за причинените му от събитието вреди до размера на застрахователната сума, уговорена в договора. Това е изрично уговорено между страните в т.15.28.2 от Общите условия към застрахователния договор – Нанесените повреди по МПС в резултат на кражбата се обезщетяват.

         Воден от тези съображения, въззивният съд приема, че искът по чл.208, ал.1 от КЗ е доказан както по своето основание, така и по размер. С оглед на изложеното не са налице твърдените от ЗАД „Армеец” основания за отказ да бъде платено застрахователното обезщетение и същото се дължи. По силата на чл. 208, ал. 3 от КЗ размерът на застрахователното обезщетение не следва да превишава стойността на автомобила към момента на настъпването на застрахователното събитие 01.04.2011 година, която видно от заключението на изслушаната по делото експертиза за оценка на имуществените щети е в размер на 4384 лева. Предвид акцесорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД спрямо главното вземане, този иск също се явява основателен. С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 650 лв. за адвокатски хонорар.

                Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                    Р      Е     Ш     И  :

 

      ПОТВЪРЖДАВА Решение № 274 от 17.04.2012 г. постановено по гр.д. № 4179 по описа за 2011 г на Районен съд – гр.Сливен.

       ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С. К.” № *, да заплати на Р.В.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 650 лв. / шестстотин и петдесет  лева /.

       Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                     

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                         2.