Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  10.07.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на трети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 328 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Агенция „ Пътна инфраструктура” гр. С. пл. „ М. „ № * против Решение № 376/2012г. по гр.д. № 215/2012г. на СлРС, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”със седалище гр. С. ул.”П. сумата от 638,30 лева, представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско”, за щети причинени от трето лице в резултат на настъпило ПТП на 24.03.2011г. Присъдени са и законна лихва върху главницата, както и деловодни разноски в размер на 250 лева.

Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се че въззиваемата страна не е установила по безспорен начин и не е доказала твърдението си в исковата молба, а именно че при настъпило ПТП на 24.03.2011г. на път, който следва да бъде поддържан от въззивната страна, са настъпили щети, които следва да бъдат заплатени от въззивника. Посочено е, че по делото не е представен протокол за ПТП, който е официален документ, издаден от органите на МВР, а единствено писмо, което не било имало характер на официален документ. На второ място е посочено, че не е установено по безспорен и категоричен начин мястото на настъпване на застрахователното събитие и дали същото е настъпило по Републиканската пътна мрежа или на Общински път. И на трето място е отправено твърдение, че съдът не е разследвал въпроса дали не е било налице съпричиняване от страна на водача, тъй като съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП той е следвало да съобразява движението си с всички обстоятелства, които имат значение за безопасната обстановка. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и на въззивника да бъдат присъдени деловодни разноски за първоинстанционния съд и въззивната инстанция.

         По делото не е депозиран отговор на въззивната жалба .

В с.з. въззивникът не се явява . Процесуалният ме представител в писменостановище е поискал обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции на основания идентични с тези изложени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна в с.з. не се представлява. В постъпило писмено становище процесуалният и представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят разноски за въззивната инстанция .

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 27.04.2012 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 10.05.2012 г., е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

         Предявеният иск е с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането, вр. с чл. 50 от ЗЗД.

         Няма спор по делото, че е било налице валидно застрахователно събитие, при което на основание  съществуващите застрахователни правоотношения въззивникът е заплатил на заинтересованото лице сумата от 638.30 лв. по застраховка „БОНУС КАСКО”. Вследствие на това въззивникът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на щетата на основание чл. 213 ал.1 от КЗ. В чл. 50 от ЗЗД е посочено, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Т.е. отговорността по чл. 50 на ЗЗД е безвиновна отговорност. Тя настъпва обективно и не зависи от волята на лицето. Тъй като по силата на чл. 30 ал.1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура” е длъжна да осъществява изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, то тя носи отговорност за щети, причинени от неизправности, които са настъпили при движението на МПС по тях. В настоящия случай се установи , че ПТП е настъпило на път ІІІ-706 между гр. Котел и с. Ябланово . В тази насока са всички събрани по делото доказателства – удостоверение от РПУ – Котел и свидетелски показания. Въззивната страна не е възразила , че път ІІІ-706 е част от републиканската пътна мрежа.

Възражението на въззивника , че предявеният иск е останал недоказан, тъй като по делото не бил представен протокол съставен от служителите на КАТ, който като официален документ да удостовери факта, че на пътното платно е имало дупки е неоснователно. В тази връзка неоснователни са и възраженията на въззивника , че не са били спазени изискванията на чл. 9 от Наредба І – 167 / 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР , застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор.  Действително в разпоредбата на чл. 9 от нея е посочено , че при ПТП , които не са посетени на място , се издава протокол за ПТП в случаите , когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок от 24 часа и е подал писмено заявление в седмодневен срок , като в този случай контролните органи разследват събитието и издават протокол. В по – късно приетата Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд , която по – детайлно урежда същите обществени отношения е предвидено в чл.6 т. 4 , че не се посещават ПТП , при които са причинени материални щети по автомобили ако повредите не са причинени от друго ППС. В настоящия случай сме изправени точно пред такава хипотеза – причинени са щети на МПС , но същите не са причинени от друго ППС , а от пропадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно. Протокол за настъпили материални щети по смисъла на чл.4 от цитираната по – горе наредба ще се състави ако щетите са причинени от друго ППС . Този извод се налага при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 4 и чл. 6 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.

Неоснователни са възраженията на въззивника и относно наличието на съпричиняване от страна на водача. Действително водачът следва да се съобразява с цялата пътна обстановка при управлението на автомобила съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДП, но това не означава , че той носи отговорност за съпричиняване на щети за това , че не е успял да избегне всяка дупка на пътното платно . По принцип платното за движение следва да е без неравности , които да застрашават живота , здравето и имуществото на движещите се по него, а ако има - те следва да са обозначени. Недопустимо е лицата чието служебно задължение е да следят за изправността на пътя да се стремят да черпят права от своето неизправно поведение като прехвърлят отговорността за настъпилите щети върху пострадалите. Би било налице съпричиняване от страна на водача, ако се докаже , че е карал в нетрезво състояние , с несъобразена висока скорост и т.н. По делото обаче такива данни липсват.

Решението на СлРС, с оглед гореизложеното, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.         

С оглед изхода на делото следва да се уважат претенциите на въззиваемата страна за заплащане на деловодни разноски в размер на 240.00лв.за адвокатско възнаграждение.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 376/26.04.2012 г. по гр.д. №215/2012г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА „ гр. С. , бул. „ М. „ , № *, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”със седалище гр. С. ул.”П. „ № * , 240.00 ( двеста и четиридесет) лева разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  2.