Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 183

 

гр. Сливен, 20.09. 2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                                  Мл. с. К. КОНДОВА                       

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  334  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично решение № 478/09.05.2012 г. по гр. д. № 3321/2010 г. на Сливенския районен съд,  м частта му с  която  въззивниците С.М. и Н.М. са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 125.46 лв.

Във въззивната жалба се твърди,че въззивниците-ответници не са доволни от решението на съда единствено в частта му относно присъдените разноски, като са посочели че аргументи за това са изложили още в отговора на исковата молба. В този отговор те са признали изцяло иска по отношение на процесния имот в землището на с. Крушаре. Поведението им не е станало причина за завеждането на делото и поради това изцяло попада в хипотезата на нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се заявява , че подадената жалба е основателна.  Ответниците-въззивници са направили признаване на иска, поради което не са станали причина за завеждане на делото, а и поведението им е било в тази насока.

 

 

В с.з. за въззивниците не се явяват. Явява се представител по пълномощие, който изразява становище, че поддържа подадената жалба.

В с.з.  въззиваемите не се явяват. Процесуалния им представител поддържа становището си в отговора.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение, в неговата атакувана част, е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

        За да осъди ответниците да заплатят направените по делото разноски, районният съд е приел, че  те с поведението си са станали причина за  предявяване на установителния иск за правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като са го били придобили и в резултат на тази сделка са накърнили правото на собственост на ищците. В последствие ответникът М. го е апортирал като непарична вноска в капитала на  търговското дружество, в което той и съпругата му са съдружници, поради това единствения способ за защита на действителните собственици е установителния иск за правото на собственост.

Още с получаването на исковата молба ответниците обаче са подали писмен отговор, в който заявяват, че признават изцяло искът касаещ процесния имот и не са оспорили представените с исковата молба доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай е налице една от предпоставките, а именно признаване на иска от страна на въззивниците. Неправилно обаче районният съд е преценил, че не е налице другата предпоставка на закона. Очевидно е, че въззивниците не са знаели, че техният праводател не е собственик на имота и поради това не е можело да знаят, че при извършване на апортната вноска имотът не е бил придобит от тях. До момента на получаване на исковата молба те са извършвали разпореждания с имота, но именно към този момент са ги преустановили, тъй като преди това не са могли да знаят, че собствеността е спорна. Действали са със съзнанието, че са собственици на този имот. С получаването на исковата молба с претенциите на ищците ответниците са преустановили всякакви действия по отношение на този имот и това им поведение следва да бъде квалифицирано като такова, което не е давало повод за завеждане на делото. Обстоятелството, че са извършвали сделки и вписвания преди узнаването за спорността на имота не може да ги държи отговорни за разноските свързани с необходимостта от привеждането на фактическото и правното положение в хармония.  Ето защо решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната му част.

Страната е претендирала разноски пред тази инстанция, но липсват доказателства, че са направени такива, поради което не следва да се присъждат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 478/09.05.2012 г. по гр. д. № 3321/2010 г. на Сливенския районен съд, в частта  с която С.Х.М. с ЕГН ********** и Н.Г.В. – М. с ЕГН  ********** са осъдени да заплатят на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на М.Д.М. ЕГН ********** ***, С.М.Г. ЕГН ********** ***-В-3-6, Д.М.Д. ЕГН ********** ***, М.С.К. ЕГН ********** ***, Т.Н.П. ЕГН ********** ***, М.Н.М. ЕГН ********** ***, Я.Г.И. ЕГН ********** ***, Й.Г.Д. ЕГН ********** ***, Д.  Г.Д. ***, Н.Г.Д. ***-*, Д.З.Г. ЕГН ********** ***, З.И.К. ЕГН ********** ***, М.Г.К. ЕГН ********** ***, П.К.К. ЕГН ********** ***, З.К.З. ***, Д.К.М. ЕГН ********** ***, В.В.В. ЕГН ********** ***, К.В.Ч. ЕГН ********** *** и Дора К.Г. *** направените от тях разноски по настоящото дело в размер на 125.46 лв./сто двадесет и пет лева 0.46 ст.

                   

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: