Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 194

 

гр. Сливен, 27.09.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 339   по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 201/22.03.2012 г. по гр.д. № 7298/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена Община – Сливен, бул.”Ц.О.” № *, Булстат 000590654 на основание на чл. 213 от КЗ във връзка с чл. 50 от ЗЗД да заплати на ЗД „Евроинс” АД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Х.К.” № *, ЕИК 121265113, представлявано от изпълнителния директор А.Й.П. сумата от 420 лв., представляващо изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за щета причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП при управление на МПС – пропадането му в необозначена и несигнализирана неравност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, като иска до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение Община – Сливен е осъдена да заплати на застрахователя направените по делото разноски съразмерно на уважения иск.

Въззивната жалба е подадена от Община –Сливен – ответник в първоинстанционното производство. В жалбата се твърди, че решението е неправилно в частта, с която е уважена претенцията. Решението в тази част е постановено при неправилно отчитане на фактическата обстановка и неправилно прилагане на материалния закон. Поради това, се иска отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена претенцията или пък ако се приеме, че иска е основателен да бъде намален, поради съпричиняване.

 

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  за въззивника не се явява представител.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява процесуален представител, постъпило е писмено становище, в което се оспорва основателността на подадената жалба и се моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Жалбата е неоснователна.

        В случая и съгласно разпоредбата на чл. 213 от КЗ, застрахователя след изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахованото лице, което е увредено. Безспорно е установено, че застрахователя е изплатил застрахователното обезщетение свързано с ремонта на автомобила. Предявеният иск е за обезщетяване на вреди произлезли от виновно неизпълнение от страна на длъжностни лица работещи в Община – Сливен на установеното им задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на условия за удобен и безопасен транспорт по път собственост на Общината. Настъпилите в конкретния случай вреди, така както са установени по несъмнен начин в хода на първоинстанционното производство, са оценени и застрахователя е заплатил стойността им. Несъмнено е, че тези  вреди са настъпили в резултат на наличието на неравност – дупка на трошено-каменна настилка на път, който е общинска собственост. Безспорно е установено, че водачът на МПС се е движил със съобразена скорост от 30-40 км. В час, по път, който не е затворен и по който не са били извършвани ремонтни дейности. При тези условия с оглед на съобразената от водача скорост не може да се приеме, че е налице съпричиняване и районния съд правилно е приел, че липсва неправомерно поведение на водача на МПС, което да доведе до намаляване отговорността на ответника. В случая водача не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че по пътното платно ще има наличие на неравност – дупка, която е получена от шахта без капак, поради това като е отхвърлил претенцията за съпричиняване, каквото се съдържа в подадената въззивна жалба, съдът е постановил един напълно законосъобразен съдебен акт.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

       

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/22.03.2012 г. по гр.д. № 7298/2011 г.  на Сливенския районен съд.

        

         Решението не подлежи на  касационно обжалване.

                                       

                                       

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

                                                           ЧЛЕНОВЕ: