Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  264

 

                                                 гр.Сливен, дата 06.12.2012 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                         

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:СВЕТОСЛАВА КОСТОВА                                                                                                                                                    

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 350 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивни жалби на двете страни в първоинстанционното производство, против Решение № 374 от 09.05.2012 г. постановено по гр.д. № 2814 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд. С решението, съдът допуснал съдебна делба, която да се извърши между съделителите П.С.Г. и И.Г.И. по отношение на следния недвижим имот: жилищна сграда на два етажа със застроена площ по проект 105 кв.м., ведно с прилежащите тавански помещения, разгърната застроена площ на сградата 284 кв.м., еднофамилна конструкция – масивна с железобетонни плочи, построена в поземлен имот № III – 350 в квартал 39 по плана на с.Сборище, общ.Твърдица, обл.Сливен, при следните квоти от правото на собственост 91/163 ид.части от правото на собственост на за И.Г.И. и 72/163 ид.части от правото на собственост за П.С.Г.. Със същото решение съдът отхвърлил предявения иск и не допуснал делба по отношение на сграда – навес, с оградни стени на един етаж, построен в поземлен имот № III – 350 в квартал 39 по плана на с.Сборище, общ.Твърдица, обл.Сливен.     

          В жалбата си до съда въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва горецитираното решение на Сливенски районен съд в частта, с която са определени квотите от правото на собственост на жилищната сграда и в частта, с която съдът отхвърлил и не допуснал делба по отношение на сградата – навес. Жалбоподателят изтъква, че съдът неправилно приел, че ответникът вложил в строежа на къщата свои лични средства в размер на 18 713 лв., защото сградата била построена с общи средства и с общи усилия. Възразява, че с представените от ответника фактури, неговата майка е закупувала материали за дейността по производство на дървени палети, а не за строежа на къщата, в какъвто смисъл били и показанията на свидетелката И.. Закупеният до 28.02.1990 г. /когато бил одобрен архитектурният проект на жилищната сграда/цимент бил използван не за строежа на къщата, а за изливането на отули /циментни пръстени/ за кладенеца в същия имот. В тази посока били показанията на свидетелите В., С., Д., И.. Изводът на съда, че ответникът имал лични средства в размер на около 20 000 лв. към момента на сключване на брака бил необоснован, защото на страница втора от отговора на исковата молба самият той заявил, че притежавал спестени 10 800 лв., които изтеглил постепенно по – късно. Излага довод, че неоснователно съдът приел, че преди сключване на брака ответникът притежавал паричен влог на стойност 8464 лева. Видно от представената спестовна книжка сумата била внесена на 25.09.1990 г., т.е. два след сключването на брака и представлявала дар за семейството получен от сватбеното им тържество. Жалбоподателката възразява, че съдът неправилно поставил в съотношение различни величини, като определил размера на притежаваното лично имущество от ответника чрез отношението, в което се намира стойността на закупените материали в размер на 18 713 лв. към пазарната стойност на сградата към 1993 г. в размер на 163 485 лв. Сочи се, че пазарната стойност на сградата не се образувала от сбора от стойността на вложените в нея материали.

     По отношение на частта на решението, в която съдът отхвърлил иска за делба, жалбоподателят прави оплакване за неправилност, тъй като действително навесът бил постройка на допълващо застрояване по ЗУТ, но представлявала самостоятелна сграда, респ. била обект на правото на собственост. Същата била построена по време на брака между страните, с общи средства и общи усилия, поради което намира, че тя също следва да се допусне до делба между бившите съпрузи.

     Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в обжалваните части, като уважи предявения иск и допусне делба на двете сгради, подробно описани в исковата молба при равни идеални части от правото на собственост за двамата съделители. Претендира за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

     В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд, с който оспорва жалбата изцяло. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Намира, че районният съд не е определил правилно квотите от правото на собственост, но не поради изложените от жалбоподателката съображения, а защото се касаело за изцяло лично имущество на ответника. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

     В срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение е постъпила и втора жалба от ответника в производството – И.Г.И.. В жалбата си до съда въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва горецитираното решение на Сливенски районен съд в частта, с която са определени квотите от правото на собственост на жилищната сграда. Прави оплакване за игнориране от страна на СлРС на данните, съдържащи се в гр.д. № 1896 по описа за 1999 г. на същия съд, приложено към настоящото дело, както и на свидетелските показания, събрани по негова инициатива. Твърди, че сградата, която е допусната до делба между страните  негова лична собственост, тъй като грубият строеж бил завършен преди сключването на брака с лични средства на ответника. Съдът направил само една опростена сметка, в която никъде не били коментиран факта, че циментът бил взет назаем, след което бил върнат с лични средства на жалбоподателя  и неговата майка. Възразява, че съдът не отчел обстоятелството, че за завършване на сградата до покрив са необходими и много други материали, като пясък, вар, камъни. Не било обсъдено закупуването на керемиди за покрива, техния вид и начин на придобиване. Сочи се, че представените фактури за закупуване на материали след брака не били за изграждане на грубия строеж, а за довършването на сградата. Оспорва се изводът на съда, относно датата на която е завършен грубият строеж на сградата, както и размера и стойността на личните средства, вложени от ответника за изграждане на сградата. Съдът не отчел, че основите на сградата са каменни и за тях са необходими парични средства, също така и за труда на хората, участвали в строежа на сградата, от където въззивникът прави извод, че съдът не взел предвид индивидуалния характер на вложените от ответника средства, материали и суми, които са давани за възнаграждения на майстори. Твърденията на въззивника са, че сумите за изграждането на къщата не са били само тези, които е приел РС, тъй като голяма част от фактурите не са били запазени или материалите са били закупувани без фактури. В решението имало противоречия, от които ясно проличавало пристрастно отношение на съда, целящо допускане на делба без задълбочено изследване и анализ на доказателствата.

     Въззивникът прави оплакване и в частта, с която съдът е признал частична трансформация на негово лично имущество. Решението противоречало на трайната практика на съдилищата, на правните и човешки норми, с него съдът обезсмислил труда на родителите на въззивника, на неговите баба и дядо. В диспозитива на решението съдът допуснал до делба жилищната сграда, ведно с прилежащите тавански помещения. Въззивникът възразява, че таванското помещение е само едно и изписването в диспозитива на множествено число би рефлектирало върху бъдещото развитие на процеса. Изразява несъгласие с отхвърлянето от съда на възражението за придобиване на имота по давност, тъй като след приключване на делото за делба на движими вещи между същите страни през 1998 г. до образуване на настоящото дело, имотът се владеел само от И.Г.И.. Неговата бивша съпруга не показвали с действия, намерението си да свои имота. От друга страна той твърди, че неговото владение е постоянно, тъй като именно той се грижел за къщата през този период и я поддържал непрекъснато. Сочи, че владението му било спокойно и несъмнено, в какъвто смисъл били ищцовите и тези на ответната страна, доказателства.

       Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в обжалваните части, като уважи претенциите заявени в отговора на исковата молба.

        В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд по втората жалба, с който я оспорва изцяло. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Взето е становище по всяко едно от оплакванията на въззивника. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

          В съдебно заседание, въззивницата Г., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК, който поддържа депозираната жалба по съображенията изложени в нея. В хода на производството пред въззивна инстанция страната не е направила нови доказателствени или процесуални искания. Не възразява по доклада на жалбите и отговорите. По същество се иска отмяна на атакуваното решение по съображенията изложени във въззивната жалба и присъждане на направените разноски. Процесуалният представител моли за определяне на срок за депозиране на писмени бележки и представя такива по делото.

          В съдебно заседание, въззиваемият И. /въззивник по втората жалба/, не се явява лично, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Процесуалният представител оспорва въззивната жалба на Г., считайки я за неоснователна и поддържа жалбата, подадена от И.. Няма възражения по доклада. Няма доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза на производството. Процесуалният представител моли за определяне на срок за депозиране на писмени бележки по делото и представя такива.

          Въззивният съд приема жалбите за редовни и допустими – отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване акт.

                   С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивните жалби, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано в една част и поради това следва да бъде отменено в нея, а в останалата част потвърдено.

                   Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея, макар и да не споделя изцяло крайните правни изводи.

                   Предявен е иск за делба, а производството е във фазата по допускането й. Производството за делба е особено исково производство, което се развива по специални правила. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя - а чл. 344 ал. 1 от ГПК. Това са въпросите, по които се формира сила на пресъдено нещо, поради което всички спорове, които са от значение за определяне квотите на съсобственост, се разрешават в първата фаза на делбата. За това точното приложение на нормата на чл. 343 ГПК, има предвид изчерпване на всички възможни възражения на съделителите досежно съсобствеността, лицата и съответните им права върху имотите, с които те разполагат към момента, в който е възможно тези възражения да бъдат направени по предвидения законов ред. След като събере всички допустими и относими доказателства и изслуша съделителите, съдът въз основа на установените факти по делото относно легитимацията на страните, формирането на делбената маса и определяне частите на всеки от съделителите съобразно правата им по закон постановява решение по допускане на делбата.

                   В настоящия случай безспорно по делото е, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 23.09.1990 г. и е прекратен с развод с влязло в сила Решение № 345 от 12.08.199 г., по гр.д. № 1306 по описа за 1998 г. на Сливенски районен съд.

                   С нотариален акт № 171, т.I, дело № 437/1989 г., вх.рег. № 352/21.03.1989 г. на РС Сливен, въззиваемият И.И. е придобил еднолично собствеността чрез покупко - продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет на дворното място, в което са изградени сградите, чиято делба се иска.

                   В отговора на исковата молба ответникът И. поддържа, че е придобил собствеността върху сградите, преди сключването на брак с П.С.Г., поради което намира, че те представляват негова лична собственост. Сочи, че сградата е изградена в груб вид преди сключването на брак, поради което тя не ставала съпружеска имуществена общност/СИО/, а действала презумпцията на чл.92 от ЗС. Ако съдът не приемел това негово възражение, твърди че е налице пълна трансформация на извънсемейни средства в придобиването на сградата. На последно място прави възражение, че е придобил имота и по давност, тъй като го владеел постоянно, непрекъснато и спокойно повече от десет години.

                   Спорният между страните момент е кога е изграден грубият строеж на жилищната сграда на два етажа със застроена площ по проект 105 кв.м. В отговора на исковата молба ответникът И. твърди, че строежът на къщата е започнал през месец февруари 1990 г. /обстоятелство, което също не е спорно между страните/и приключил в края на месец август същата година, т.е преди брака с ищцата Г.. От своя страна и предвид направеното от ответника възражение, ищцата сочи, че сградата е изградена в груб строеж едва през есента на 1991 г.

                   Според указанията на ВС, дадени в т.IV от ППВС № 5/1972 г. от 31.10.1972 г., изграждането на сграда през време на брака върху терен – лична собственост на единия съпруг води до възникване на СИО върху постройката, а съпругът – несобственик на терена придобива съответната част от правото на строеж върху него. Според ВС този извод се основава на разпоредбата на чл.55 от ЗС, според която ограничени вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват не само чрез сделка или по давност, но и чрез други способи определени в закона – в случая изграждането на сграда от двама съпрузи през време на брака върху имот – лична собственост на единия, което препятства действието на приращението по чл.92 от ЗС. СИО възниква в момента на изграждането й в груб строеж, стига постройката да има вещноправна самостоятелност и обособеност, т.е. да представлява самостоятелен обект. Според легалната дефиниция на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ "Груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. В тежест на съпруга претендиращ, че построената върху земя лична собственост на единия съпруг сграда е станала СИО е да докаже, че сградата е довършена в груб строеж именно през време на брака. В този смисъл е Решение № 957 от 29.03.2005 г. по гр. д. № 63/2004, II г. о. на ВКС.

               Събраните гласни доказателства са противоречиви относно момента кога е изграден грубият строеж на жилищната сграда на два етажа със застроена площ по проект 105 кв.м. Една група свидетели /ангажирани по инициатива на ответника / установяват, че сградата е завършена в груб строеж за няколко месеца след започването й, т.е. за периода от февруари до началото на септември 1990 г. Друга група свидетели /разпитани по инициатива на ищцата/Димова и С. установяват, че строителството е завършено през есента на 1991 г. Районният съд правилно за установяването на това обстоятелство е ценил гласни доказателствени средства, след съпоставката им с останалия събран по делото писмен доказателствен материал. От приложените по делото фактури от ответника се установява, за периода преди сключването на брак между страните, са закупувани строителни материали от него и майка му, които съдът приема, че са вложени за построяването на къщата както следва: 11 592 бр. тухли, цимент – 10 500 кг., както и желязо, капаци и гвоздеи на обща стойност 18 713,58 лв. В същото време се установява, че след сключването на брак между страните са закупени още 4 790 бр. тухли, 29740 кг. цимент, пясък, варов разтвор, мозайка за сумата от 17 272,35 лв. Това обстоятелство навежда на извод, че къщата не е била покрита преди сключването на брак между страните, тъй като и след този момент са закупувани строителни материали като тухли например, които очевидно са били използвани за довършване на грубия строеж. От друга страна съдът не цени свидетелските показания на С., Д., П., И., И. и Рашков в частта, относно момента на завършване грубия строеж, тъй като те самите са в противоречие с твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че къщата е била покрита в края на месец август 1990 г. В своите показания тези свидетели сочат като дата на поставяне на покрива на къщата началото на месец септември 1990 г. Съмнение в обективността и безпристрастността им поставя и факта на посочването на точна дата на поставянето на покрива на сградата, при условие, че се касае за събитие осъществило се преди повече от двадесет години.

                Районният съд като е обсъдил поотделно и в съвкупност всички обстоятелства по делото обосновано е приел, че правно релевантният момент, определящ правото на собственост е завършването на грубия строеж (карабина) на сградата. В този смисъл е изградил изводите си след цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и правилно е определил, че юридическият момент на придобиване собствеността върху процесния имот е станал по време на брака между страните през есента на 1991 г. От изложеното и съгласно приетото с ТР 1 /04.05.2011 г. на ВКС, ОСГК следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния обект е възникнало от момента на изграждането на грубия строеж на сградата, което е станало по време на брака. Т.к. придобиването е възмездно, приложима е разпоредбата на чл.19 СК от 1985 г. (отм.), вкл. и презумпцията на нейната ал.3. Поради това е неоснователно възражението на ответника И., че сградата представлява негова лична собственост, тъй като е придобита преди брака.

                  От друга страна въззивният съд изцяло споделя изводите на районния съд, че е налице частична трансформация на парични средства на ответника вложени в построяването на сградата в размер на 18 713 лв. Няма пречка разглеждането на възражението за трансформация на лично имущество да стане заедно с делбата, доколкото установява липсата или наличието на едно преюдициално право, което е във връзка с основния спор - допустима ли е делбата и между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Наличието или не на трансформация се преценява само към момента на придобиване на вещното право на собственост върху имота, т.е. при изграждането й в груб строеж. За доказване на възражението за трансформация са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. В настоящия случай са налице както писмени доказателства /фактури за закупуване на материали от преди брака/, така и свидетелски показания за наличие на лично имущество на ответника Г. на стойност 18 713 лв., вложено за закупуване на материали за изграждането на жилищната сграда. В случая съдът приема, че е налице частична трансформация на извънсемейни средства, изключващи съвместния принос на съпрузите в посочения размер. В този случай при частична трансформация, когато част от стойността на имота е резултат от влагането на семейни средства, а друга част от влагането на лични средства, имотът става отчасти личен /за преобразувана част/ и отчасти съпружеска общност. Неоснователно е оплакването на въззивника И., че районният съд неправилно приел, че не е налице пълна трансформация на извънсемейни средства при изграждане на жилищната сграда. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК /отм./вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Установената в чл. 19, ал. 3 от СК /отм./ презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства по правилата на чл. 154 от ГПК е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като насрещното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко. В случая ответникът не е установил, че се касае за имот, изцяло негова индивидуална собственост, в резултат на пълна трансформация на извънсемейни парични средства, поради което и предявеният иск за допускането му до делба се явява основателен за този имот. Неоснователни са оплакванията на въззиввника И., че съдът не отчел обстоятелството, че за завършване на сградата до покрив са необходими и много други материали, като пясък, вар, камъни. Твърди, че съдът не взел предвид, че основите на сградата са каменни и за тях са необходими парични средства, също така и за труда на хората, участвали в строежа на сградата, от където въззивникът прави извод, че съдът не е отчел индивидуалния характер на вложените от ответника средства, материали и суми, които са давани за възнаграждения на майстори. Твърденията на въззивника са, че сумите за изграждането на къщата не са били само тези, които е приел РС, тъй като голяма част от фактурите не са били запазени или материалите са били закупувани без фактури. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че в тежест на ответника е задължението да докаже  самата трансформация на лични средства и точния й размер. В случая липсват доказателства в полза на тези твърдения и районният съд е направил правилен и обоснован извод за наличие на частична трансформация в посочения размер. Поради недоказаност на възражението е неоснователно и оплакването на въззивницата Г., че тя също имала лично имущество вложено в придобиването на сградата, чиято трансформация съдът не отчел. Данни подкрепящи нейните твърдения се съдържат само в свидетелските показания на свидетелките Х. /нейна баба/ и С. /нейна майка/. Техните показания в тази част съдът не кредитира, тъй като съгласно чл.172 от ГПК същите следва да се ценят с оглед на всички данни по делото, като се имат предвид възможната им заинтересованост. В случая липсват други доказателства, на които съдът да се позове във връзка с преценка на тяхната достоверност, поради което не ги кредитира в тази част.

                  Частично са основателни оплакванията на въззивницата Г., че съдът при определяне на делбените квоти неправилно е поставил в съотношение различни величини, като определил размера на притежаваното лично имущество от ответника чрез отношението, в което се намира стойността на закупените материали в размер на 18 713 лв. към пазарната стойност на сградата към 1993 г. в размер на 163 485 лв. Трансформацията на лично имущество на ответника следва да бъде определена въз основа на придобивната стойност на жилищната сграда в груб вид (карабина). Извършването на довършителните и други строителни работи по време и след прекратяването на брака няма отношение към собствеността. Ако такива работи са извършени от ищцата, за тях тя може да претендира съответно обезщетение в делбеното производство. Суперфицираният собственик придобива правото на собственост върху постройката, когато същата бъде материализирана в определен минимален вид за самостоятелност (чл. 63, ал. 1 ЗС). Евентуалната недовършеност на жилището, водеща понякога дори и до невъзможност за обитаване, не е пречка за придобиване правото на собственост, а само за въвеждането на обекта в експлоатация. Стойността на сградата /в груб строеж/ според приетата експертиза към момента на изграждането й е 80 220 неденоминирани лв., а лични средства на ответника са 18 713 лв. Поради това неправилно в числителя на дробта като стойност е поставена стойността на сградата към момента на завършването й във вид за нормално ползване, а не стойността на сградата към момента на изграждането й в груб строеж. Правото на собственост върху сградата се придобива в момента, в който се обособи като самостоятелна вещ, т.е. при изглаждането й в груб строеж. Правото на собственост на съделителите възниква в този момент и именно към него следва да бъдат определени идеалните им части. Предвид общата стойност на вещта към този момент – 80 220 деноминирани лева и трансформацията на лични средства на ответника в размер на 18 713 лв., то общия дял, придобит в условията на СИО, който следва да бъде поделен между двамата съделители възлиза на 61 507 лв. Поради това дела на съделителя И. е на обща стойност 49 466,50/80 220 ид.ч., а на съделителката Г. 30753,50/80 220 ид.ч. Поради изложеното решението на районния съд в тази част следва да бъде отменено, като въззивният съд определи нови квоти, при които да се извърши делбата.

           По отношение на въззивната жалба на Г. в частта, относно недопускането да делба на сграда – навес, с оградни стени на един етаж, построен в поземлен имот № III – 350 в квартал 39 по плана на с.Сборище, общ.Твърдица, обл.Сливен, настоящият състав намира жалбата в тази част за неоснователна. Постройките, които нямат самостоятелен характер, а представляват подобрения се делят винаги заедно с дворното място, което в настоящия случай не е предмет на делбата, тъй като е лична собственост на И.. Тази постройка не отговаря на нормативните критерии за обособеност на един обект по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ  и не може да бъде прехвърляна отделно: "Обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. С оглед на нейния характер и предназначение да обслужва терена, върху който е построена, важи разпоредбата на чл. 92 ЗС и те следват собствеността на мястото. Съпругът - несобственик на мястото, може да търси правата си във връзка с изграждането на такива постройки по общия ред.

                    По оплакването на И., че в диспозитива на решението съдът неправилно допуснал до делба жилищната сграда, ведно с прилежащите тавански помещения, съдът намира същото за основателно. Въззивникът възразява, че таванското помещение е само едно и изписването в диспозитива на множествено число би рефлектирало върху бъдещото развитие на процеса. Жалбата на въззивника Г. в тази част е основателна по следните съображения. Видно от Удостоверение изх. № 116 от 26.04.2009 г., в ПИ III – 350 кв. 39 по регулационния план на селото, има построена жилищна сграда с одобрен архитектурен проект на 28.02.1990 г. със застроена площ по проект 105 кв.м. и разгърната застроена площ 284 кв.м., ведно с прилежащи тавански помещения. Видно от архитектурния проект е предвидено жилищната сграда да бъде построена на един етаж със сутерен и тавански етаж с тавански помещения. От заключението на вещото лице извършило оглед на имота при изготвяна на експертизата се установява, че макар по архитектурен проект да е предвидено изграждане на тавански етаж, с тавански помещения е налице подпокривно пространство с една тераса на юг. Всички тези обстоятелства са от значение за следващия етап при извършване на делбата на сградата, поради което макар да не са основание за отмяна на решението в тази част, следва да бъдат отчетени от районния съд във втората фаза.

                   Във връзка с възражението за придобиване на имота по давност от И., въззивният съд изцяло споделя изводите на първа инстанция за неговата неоснователност поради изложените съображения, поради което намира за безпредметно да ги преповтаря.

                   В първата фаза на делбеното производство страните не си дължат  разноски, а присъждането им следва да се направи с решението по извършване на делбата, поради което не се дължи произнасяне от настоящата инстанция по въпроса за разноските.

                  Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                       Р      Е     Ш     И  :

 

 

        ОТМЕНЯ Решение № 374 от 09.05.2012 г. постановено по гр.д. № 2814 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд В ЧАСТТА, с която са определени квотите на съделителите И.Г.И. и П.С.Г. от правото на собственост върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот: жилищна сграда на два етажа със застроена площ по проект 105 кв.м., ведно с прилежащите тавански помещения, разгърната застроена площ на сградата 284 кв.м., еднофамилна конструкция – масивна с железобетонни плочи, построена в поземлен имот № III – 350 в квартал 39 по плана на с.Сборище, общ.Твърдица, обл.Сливен, при следните квоти от правото на собственост 91/163 ид.части от правото на собственост на за И.Г.И. и 72/163 ид.части от правото на собственост за П.С.Г., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

        ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите И.Г.И. и П.С.Г. от правото на собственост върху допуснатия до делба недвижим имот: жилищна сграда на два етажа със застроена площ по проект 105 кв.м., ведно с прилежащите тавански помещения, разгърната застроена площ на сградата 284 кв.м., еднофамилна конструкция – масивна с железобетонни плочи, построена в поземлен имот № III – 350 в квартал 39 по плана на с.Сборище, общ.Твърдица, обл.Сливен, както следва:

 

-         49 466,50/80 220 ид.части от правото на собственост за И.Г.И.;

 

  -          30 753,50/80 220 ид.части от правото на собственост за П.С.Г.;

 

                ПОТВЪРЖДАВА Решение № 374 от 09.05.2012 г. постановено по гр.д. № 2814 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд, в останалите обжалвани части.

 

                Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страната, при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                   

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                           

                                                                                                                     2.