Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С.,  18.10.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

         `                                                       СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 351 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.С. в качеството й на пълномощник на Ц.Н.А. ЕГН ********** със съдебен адрес:*** офис № 7 против решение № 245/24.04.2012г. по гр.д. № 7745/2011г.  на Сливенския районен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на въззивницата А. против въззиваемото дружество „Топлофикация – Сливен” ЕАД гр.С. за недължимост на суми от потребление на топлоенергия. Решението е обжалвано в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати деловодни  разноски. Във въззивната жалба е посочено, че решението в тази си част е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Твърди се, че въззивницата не е била потребител на топлинна енергия и това възражение е било направено своевременно и въззиваемото дружество по никакъв начин не е доказал факта на качеството на потребител на въззивницата. Същата не живеела на посочения адрес. Пребивавала през по-голямата част от времето в чужбина. Моли се обжалваното решение в отхвърлителната си част да бъде отменено като незаконосъобразно и предявеният иск да бъде уважен.

         В с.з. въззивницата се представлява от адв.С., която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и моли същата да бъде уважена. Нито във въззивната жалба, нито в съдебно заседание страната не е претендирала разноски.

         Въззиваемото дружество в съдебно заседание се представлява от адв.Г., която оспорва жалбата, като неоснователна. Моли същата да се отхвърли и претендира деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнително доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 26.04.2012 г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 10.05.2012 г. и била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         На първо място съдът намира твърдението на жалбоподателката А., че въззиваемото дружество не е доказало качеството й на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ, поради което не следва да заплаща начислената й сума за неоснователно. По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е такова лице, което е собственик на имота или са му учредени вещни права на ползване върху него. Жалбоподателката никъде не е твърдяла по делото, че не е собственица на имота, за който са начислени сумите за топлинна енергия. Нещо повече по делото са налице данни от извършената експертиза от вещото лице К., който при изследване на документите, касаещи правилното начисляване на топлинна енергия се е запознал с протокол на Общо събрание на етажните собственици от блок № * вх.*, от който е било видно, че всички собственици от този вход, включително и жалбоподателката, през 2000г. са взели решение за избор на фирма и сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство”. От друга страна по делото са представени и карнети, от които е видно, че за процесния имот, находящ се в гр.С., кв.”Д.” бл.№ * вх.* ап.*, партидата се води на името на въззивницата А..

         От данните по делото се установи, че живущите в недвижимия имот, водещ се на името на въззивницата А. са ползвали топлинна енергия. Видно от заключението на вещото лице една част от дължимата сума се формира от задължения за общо отопляеми части и сума мощност, но другата част се формира от задължение за ползване на битова гореща вода и топлинна енергия от лира. Фактът че въззивницата не е живяла на посочения адрес на първо място не е доказан с никакви доказателствени средства. Това е само нейно твърдение. И на второ място дори и действително да не беше живяла лично тя на посочения адрес фактът, че има ползвана топлинна енергия и че тя е титуляр на сметката води до извода, че не се изключва нейната отговорност за заплащане на начислените суми.

         По отношение прилагането на института за давността от първоинстанционния съд във въззивната жалба не са наведени оплаквания, а настоящият съдебен състав намира, че тя е правилно приложена.

Пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемото дружество е направил искане за присъждане на деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са доказани в размер на 250,00 лева адвокатско възнаграждение и следва да бъдат присъдени.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 245 от 24.04.2012 г. по гр.д. № 7745 от  2011 г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

         ОСЪЖДА Ц.Н.А. ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД гр.С. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.