Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 195

гр. Сливен, 03.10.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                                           мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на  секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 352 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Постъпили са две въззивни жалби от ответници в  първоинстанционното производство. Първата жалба изхожда от И.Г.Д. ***, депозирана чрез пълномощник, а втората от Х.А.Й. *** и са насочени срещу Решение № 96/07.05.2012г. постановено по гр.д. № 136/09г. на НЗРС.

С обжалваното решение състав на НЗРС допуснал до делба между Д.П.Б., К.П.Б.,***, И.Г.Д., М.Т.Д., К.И.Г. *** и Х.А.Й. *** недвижим имот в гр.Нова Загора, обл.Сливен, а именно: дворно място с площ 535 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ІХ-2613, 2612  по ПУП Нова Загора, ведно с жилищните и стопански сгради в него – едноетажна жилищна сграда с площ 145 кв.м., стопанска сграда / санитарен възел/ с площ 9,60 кв.м., гараж с площ 35,50 кв.м., стопанска сграда / навес/ с площ 29,20 кв.м. и стопанска сграда с площ 18,30 кв.м., при граници на целия имот – от две страни улица, УПИ VІІІ-2611 и УПИ ХХ-2614 и подробно описание по скици на Служба по геодезия, картография и кадастър- гр.Сливен и при определени квоти за всички страни, както за терена, така и за сградите в него.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори на двете въззивни жалби от въззиваемите Д.Б. и К.Б., чрез процесуалния им представител по пълномощие.

Насрещна въззивна жалба не е постъпила.

Въззивникът по първата въззивна жалба счита, че постановеното решение е неправилно. Ищците по делото се легитимирали като собственици въз основа на постановление № 04586/23.07.2008г. за възлагане на недвижим имот на ЧСИ в нарушение на закона, което не е породило правни последици, тъй като било насочено срещу единственото жилище на длъжника. Съдът не обсъдил експертното заключение на

 

вещото лице, от което било видно, че процесното жилище не надхвърля жилищните нужди при условията на чл.39, ал.2 ЗС. На следващо място първоинстанционният съд пренебрегнал факта, че трето лице притежавало ½ ид.част от 144/550 ид.части от дворното място, ведно с дюкян застроен в югоизточния ъгъл на същото дворно място, който представлява полумасивна жилищна сграда и самостоятелен обект на правото на собственост, принадлежащо само на това трето лице. Съдът неправилно констатирал, че на приложената по делото скица нямало означена сграда, която да отговаря на стар дюкян, като същевременно приел, че на въпросното място се намирала полумасивна жилищна сграда, а не стопанска сграда. По делото бил представен нотариален акт № 17/25.02.1963г., том І, дело № 62/1963г. и скица, от които било видно, че това трето лице Х.Й. притежава посочените по-горе идеални части, ведно с въпросния дюкян, който към момента представлявал полумасивна жилищна сграда и самостоятелен обект на правото на собственост по отношение на Х.Й.. При това положение в претендирания за делба парцел имало изградени повече от две самостоятелни сгради, които представляват самостоятелен обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, при което искът за делба на 478/550 ид.части от дворно място, съставляващо УПИ- ІХ-2613, 2612 по ПУП на гр.Нова Загора се явявал недопустим. След като са построени сгради, собственост на отделни съсобственици на терена, характера на парцела като като обща част, съсобствеността върху който е неразделно свързана с отделните сгради не се променя. По силата на закона е създадено положение, сходно с етажната собственост, а съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗС делбата на общите части е недопустима. Като не е обсъдил обстойно тези обстоятелства, съдът е постановил решение противоречащо на фактите от обективната истина. От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения  иск за делба. Претендират се деловодни разноски.

В писмения отговор на тази въззивна жалба въззиваемите считат, че първоинстанционния съд не е допуснал нарушенията, за които се твърди в жалбата. По оплакването, че постановлението на ЧСИ не породило правни последици, тъй като касаело несеквестеруем имот имало произнасяне на СлОС, който върнал делото за ново разглеждане на НЗРС. Въззивникът не твърдял нищо различно или ново в сравнение с твърденията при предходното обжалване на първото решение на НЗРС. Освен това се излагат подробни съображения по въпроса за несеквестеруемост на жилището, като се сочи и съдебна практика. По отношение твърденията за недопустимост на делбата на съсобственото дворно място, въззиваемите смятат, че дори тези твърдения да са основателни за терена, то те са неоснователни за сградите, тъй като съсобствения терен не е пречка да се допусне делба на съсобствените сгради, а да се отхвърли евентуално искът по отношение на терена. От настоящата съдебна инстанция се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивникът по втората въззивна жалба намира решението за неправилно и моли за неговата отмяна. Твърди, че в конкретния казус са налице сгради, собственост на отделните съсобственици на терена, при което характера на парцела като обща част, съсобствеността върху който е неразделно свързана с отделните части на сградите не се променя. По силата на закона било създадено положение сходно с етажната собственост, а съгл. чл.38, ал.3 ЗС делбата на общите части не е  допустима. Сочи се Постановление № 2/04.05.1982г. б.”д” на Пленума на ВС , в което е посочено, че е недопустима делба на съсобствен парцел, когато в него има, които са изключени от съсобствеността. Претендират се разноски.

В отговор на тази въззивна жалба въззиваемите  Д.Б. и К.Б.  смятат, че дори оплакванията да са основателни, това не е основание да се отхвърли иска за делба на процесните сгради, доколкото съсобствеността на парцел не е пречка за делба на съсобствените в него сгради.

С въззивните жалби, както и с отговорите, страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В съдебно заседание, въззивник пор.№ 1, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, съгл.чл.32, т.1 ГПК, като заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на постановеното от Новозагорски районен съд решение, респ. за отхвърляне на иска за делба.

Въззивник пор.№ 2, редовно призован, се явява лично, като поддържа въззивната си жалба.

Въззиваеми пор.№№ 3 и 4, редовно призовани се явяват лично и с упълномощен процесуален представител, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който оспорва въззивните жалби и моли да се потвърди обжалваното решение. Изразява становище, че евентуално жалбите биха могли да се приемат за основателни по отношение на дворното място, доколкото имало съществуваща сграда, собственост на трето лице и изключена от съсобствеността.

Въззиваеми пор.№№ 5 и 6, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Настоящият съдебен състав намира въззивните жалби за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, подадени са в законоустановения срок, от надлежно легитимирани субекти, имащи правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и  допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимирани правни субекти, разполагащи с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е пълна и кореспондира с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Разгледани по същество въззивните жалби са частично основателни.

Предявеният иск за делба, касае дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот ІХ-2613, 2612  по ПУП гр. Нова Загора, ведно с жилищните и стопански сгради в него, а именно едноетажна жилищна сграда с площ 145 кв.м., стопанска сграда  с площ 9,60 кв.м., гараж с площ 35,50 кв.м., стопанска сграда  с площ 29,20 кв.м. и стопанска сграда с площ 18,30 кв.м., при граници на целия имот – от две страни улица, УПИ VІІІ-2611 и УПИ ХХ-2614.

По делото в хода на производството пред първоинстанционния съд е установено, че трето лице – въззивник пор.№ 2, неучаствало до него момент в съдебната делба е собственик на ½ ид.част от 144/550 ид.части от имота, предявен за делба, както и на постройка в този  имот / парцел/, представляваща самостоятелен обект на правото на собственост.

С протоколно определение от 28.09.2011г. на НЗРС, държано в открито съдебно заседание, третото неучастващо в делбата лице – Х.Й. е конституирано като ответник по делото, като препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са му били връчени  на 19.10.2012г. / арг. от съобщение, приложено на л.209 от делото/.

 В нотариален акт  № 17, том І, дело № 62/1963г., с който това трето лице Х.  А.Й. се легитимира като собственик е посочено, че последния е придобил собствеността върху ½  ид.част  от 144/550 ид.части  на дворното място, заедно с дюкян, застроен в югоизточния ъгъл на това дворно място.

Между страните не е спорно, че понастоящем Х.А.Й. *** е собственик на полумасивна жилищна сграда, която се намира в съсобственото  на страните в делбата дворно място. При това положение, съгласно постановката, дадена в  Постановление на Пленума на ВС № 2/04.05.1982г. – т.1, б.”д”, което в тази си част не е изгубило значение, делбата на дворното място се явява недопустима, а искът за делба на терена неоснователен. Парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела. По силата на закона е създадено положение, сходно с етажната собственост, а делбата на общи части е недопустима.

Ето защо решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е допуснато до делба дворното място, следва да бъде отменено, а предявеният иск в тази част отхвърлен, като неоснователен.

Инвокираните в първата въззивна жалба оплаквания, касаещи несеквестеруемост на имота, тъй като бил единствено жилище на въззивник пор.№ 1 – И.Д., съдът намира за неоснователни.

Несеквестируемостта не би могла да намери  приложение в производството по делба. Тя е уредена като форма на защита на основно право от социално естество – правото на жилище на длъжника в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с право да атакува действията на съдебен изпълнител по реда на глава тридесет и девета ГПК и не би могъл да се позовава на нищожност на възлагателното постановление, от което черпят права ищците в настоящото производство.

Впрочем, видно от  доказателствата по делото действията на съдебния изпълнител са били атакувани, именно на основание, че принудителното изпълнение е било насочено срещу несеквестируем имот на длъжника и неговото семейство, като с Решения № 284/09.07.2008г. по ч.гр.д. № 3/2008г. и № 396/21.10.2008г. по ч.гр.д. №676/2008г. и двете на  СлОС, жалбите  са отхвърлени, тъй като е прието, че имота не е несеквестируем. Освен това, несеквестируемостта отпада след като длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище, каквито доказателства са събрани по делото / арг. от Решение № 251/21.07.2004г. на НЗРС, постановено по предявен иск с правна квалификация чл.135 ЗЗД – приложено на л.101 от делото, оставено в сила с Решение № 366/20.01.2005г. на СлОС – л.103, потвърдено с Решение № 1053/21.12.2006г. на ВКС РБ – л.105 /. За да бъде жилището несеквестеруемо, то следва да служи за живеене на длъжника и неговото семейство, от каквато възможност той сам се е лишил, прехвърляйки го на синовете си и предоставяйки го за задоволяване на техните жилищни нужди. С разпореждането, което длъжникът е извършил с една несеквестируема вещ, отпадат облагите  на несеквестируемостта.

С оглед изложеното искът за делба на съсобствените жилищни и стопански сгради в дворното място, а именно едноетажна жилищна сграда с площ 145 кв.м., стопанска сграда с площ 9,60 кв.м., гараж с площ 35,50 кв.м., стопанска сграда с площ 29,20 кв.м. и стопанска сграда с площ 18,30 кв.м. се явява допустим и основателен. Страните не спорят по определените от първоинстанционния съд квоти за съсобствените сгради, поради което решението в частта, с която е допусната между страните делба на сградите, при посочените в съдебното решение квоти, следва да бъде потвърдено.

 

Ръководен от гореизложените съображения съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 96/07.05.2012г., постановено по гр.д. № 136/2009г. по описа на Новозагорски районен съд  В ЧАСТТА, с която е допусната делба между Д.П.Б., ЕГН: **********, К.П.Б., ЕГН: ********** ***, И.Г.Д., ЕГН: **********, М.Т.Д., ЕГН:**********, К.И.Г., ЕГН:********** – тримата от гр.Н. З., С. О., ул.”А. Д.” № * и Х.А.Й., ЕГН:********** *** на дворно място с площ 535 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-2613,2612 по ПУП на гр.Нова Загора, както и В ЧАСТТА, с която са определени квоти на страните за терена, а именно 72/550 ид.части за Х.А.Й., 90/550 ид.части за Д.П.Б., 90/550 ид.части за К.П.Б., 119/550 ид.части за К.И.Г., 179/550 ид.части за И.Г.Д. и М.Т.Д. в СИО.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен  искът за делба на дворно място с площ 535 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-2613,2612 по ПУП на гр.Нова Загора, при граници: от две страни улица, УПИ VІІІ-2611 и УПИ ХХ-2614, с описание по скици на СГКК гр.Сливен:

- поземлен имот с идентификатор 51809.504.2613 с административен адрес гр.Н. З., ул.”А. Д.” № *, с площ 391 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, без стар идентификатор, номер по предходен план 2613, квартал 112, парцел 9, със съседи: идентификатор 51809.504.2615, идентификатор 51809.504.2614, идентификатор 51809.504.5343, идентификатор 51809.504.2612 и идентификатор 51809.504.2611;

- поземлен имот с идентификатор 51809.504.2612, с административен адрес гр.Н.З., ул.”К. П. В.” № *, с площ 156 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, без стар идентификатор, номер по предходен план планоснимачен 2612 в квартал 112, парцел 9 със съседи: идентификатор 51809.504.2613, идентификатор 51809.504.5343, идентификатор 51809.504.5309, идентификатор  51809.504.2611.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    1.

                                                                                     2.