Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 199

гр. Сливен, 27.09.2012г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с.  К. КОНДОВА

 

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  младши съдия К. Кондова въз.гр.  д.  N 354 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие,съгл. чл.32, т.3 ГПК. Атакува се изцяло като неправилно и необосновано Решение № 812/29.05.2012г. по гр.д.№ 1739/2011г. по описа на РС-Сливен, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск.

С цитираното решение състав на СлРС е уважил изцяло предявеният от ищците Р.Г., Г. А. и К.Г. ***, като наследници на М. Г. – починал на 13.11.2007г. отрицателен  установителен иск срещу ЕВН „България Електроснабдяване-Пловдив” ЕАД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сума в размер на 737,70 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел.енергия 4140 квтч  за периода 10.11.2010г. до 08.02.2011г. на обект с административен адрес гр.С.,ул.” Д-р И.Ж.” № *.

С решението дружеството ответник е осъдено да заплати на ищците и деловодни разноски в размер на 50,00 лв., платена държавна такса.

С въззивната жалба се атакува изцяло постановеното решение, като се счита за неправилно.  Твърди се, че съда не е извършил комплексна преценка на събраните по делото доказателства, едностранчиво и непрецизно  тълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда доказателства, подкрепящи единствено тезата на ищеца. Игнорирани били решаващи за изхода на правния спор факти и доказателства, установени и приети в производството. От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск. Претендират се разноски за настоящото производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите, чрез своя процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК  депозирали писмен отговор. С него въззиваемите намират жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Подробно се преповтаря приетата от съда фактическа обстановка и се анализират събраните по делото доказателства. Твърди се, че ответното дружество не е доказало, твърдяната интервенция върху електромера да е  извършена от ищеца. В заключение се иска потвърждаване на постановения от СлРС съд съдебен акт. Претендират се разноски.

Насрещна въззивна жалба не е постъпила.

С въззивната жалба, както и с отговора страните не са сочили и искали допускане и събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

         В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Въззиваемите, редовно призовани не се явяват лично, а се представляват от пълномощник, съгл.чл.32,т.1 ГПК, който счита въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на решението на СлРС.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимирани правни субекти, разполагащи с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предмет на производството пред СлРС е предявен от ищците Р. Г., Г. А. и К.Г.-*** – въззиваеми  в настоящото производство отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи. Спазването на описаната процедура също е предмет на изследване от съда. В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да  основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, бидейки актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия /когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане.

Конкретно по казуса, настоящият съдебен състав напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд, досежно неспазена процедура при извършване на проверката на СТИ на ел. енергията, потребена от ищцовото домакинство.  Тази проверка  е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката. 

При извършената проверка на ищцовото средство за търговско измерване на 08.02.2011г. бил съставен констативен протокол №  001695 от същата дата. Протоколът бил съставен без присъствието на абоната- клиент или негови представители и бил подписан от двама свидетели – служители на фирма „Кремък”, осъществяваща охраната на служители на ЕВН ЕР КЕЦ-Сливен. Така съставения  протокол не съдържа всички изискуеми реквизити. На първо място в протокола не са вписани пълните имена и други необходими данни, както на извършилите проверката служители, така и на подписалите  протокола свидетели. Освен това  подписаните като свидетели на проверката лица са положили подписите си без да е отбелязано в документа кое от двете обстоятелства верифицират с подписа си – отказ на абоната да присъства на проверката или отказ да подпише съставения протокол. В графата „присъствали на проверката” изобщо липсват подписи. Следователно двамата свидетели от охранителна фирма „Кремък” са удостоверили с подписите си факт от обективната действителност, на който не са присъствали/ не са възприели лично/, т.е. че абоната отказал да присъства на проверката или отказал да подпише протокола /не е ясно/, без изобщо те самите да са присъствали на тази проверка. За тези свидетели също така не би могло да се приеме, че са незаинтересовани и безпристрастни, относно осъществената проверка и резултатите от нея, доколкото съществува служебна обвързаност с лицата, които я извършват. Използването на тези  служители  /охраняващи проверяващите/ за свидетели при  извършването на проверките  противоречи на нормата на чл.63, ал.2 ОУ ЕВН ЕР, чийто смисъл е при извършване на проверка на СТИ на потребителите на ел.енергия да свидетелстват незаинтересовани лица / съседи, домоуправител и т.н./,гарантирайки по този начин  обективност и коректност на резултатите от самата проверка.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно техническа експертиза, от заключението на която действително се установява констатирана манипулация върху СТИ на ищците. По отношение на метода на коригиране на сметката се установява неточност, тъй като ответното дружество е извършило преизчисляването на сметката при всекидневно осемчасово ползване на ел.енергия  на база половината от пропускателната способност на линията,т.е. съгл.чл.54, ал.2, т.3 ОУ ЕВН ЕР, а не както е следвало на база една трета от максималния базов ток на СТИ при всекидневно осемчасово ползване на ел.енергия при коефициент 0,7 – т.е. методиката по чл.54, ал.2, т.2 ОУ ЕВН ЕР.

С оглед посоченото доказателствено средство – съдебно –техническата експертиза, както и констатациите изложени в нея, обаче не може да се направи категоричен извод, че обективно констатираната намеса в работата на измервателния уред е последица от действието на ищците – въззиваеми нарушаващо въведените в чл.53 ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху СТИ. В качеството им на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия въззиваемите са обвързани от действалите през процесния период Общи условия, но те не могат да обосноват право за въззивното дружество да коригира потребителската сметка, щом като законът не предвижда подобна възможност и не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните им задължения.

Липсата на законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползвана през процесния период ел.енергия, както и пороците, допуснати в процедурата по съставяне на констативния протокол при извършване на проверката, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че въззиваемите не дължат на въззивното дружество сумата в размер на 737,70лв., предмет на предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

Предвид съвпадането в правните изводи, като краен резултат на двете съдебни инстанции, следва обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна за въззивната съдебна инстанция. Въззиваемите в лицето на процесуалния им представител са претендирали разноски за въззивното производство, но тъй като не са представени доказателства за действително направени  разноски, то съдът не следва да присъжда такива.

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 812/29.05.2012г. по гр.д. № 1739/2011г. по описа на Сливенски районен съд.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.