Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 19.09.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети септември през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 356  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 1110/15.03.2012г. по гр.д. № 5159/11г. на СлРС, с което “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, гр. Пловдив е осъдено да заплати на “ЛОТОС” ООД, гр. Сливен, сумата 3 703, 01 лв., представляващи стойността на  допълнително начислена електрическа енергия  в размер на 18 486 kWh за обект в тр. Сливен, бул. “Георги Данчев”, представляващ игрална зала, като платена без правно основание, ведно със законовата лихва от датата на плащането – 10.05.2010г., до окончателното изплащане и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният съд не е извършил пълна и точна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, което прави решението му фактически неправилно и необосновано. Доказателствата били тълкувани превратно, само в полза на ищеца и били пренебрегнати важни обстоятелства. Твърди, че е налице грубо нарушение на процесуалните правила, свързано с непроизнасяне от страна на първоинстанционния съд по направеното възражение за местна подсъдност. Освен това излага и подробни съображения за допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че напълно необоснован и незаконосъобразен е изводът на съда, че не са били налице условия за допълнително начисляване на електроенергия, което е довело до неправилното уважаване на иска. Заявява, че са спазени всички нормативни изисквания и несъмнено и категорично е установено, че е било налице манипулиране на електромера на въззиваемия, неправилното отчитане на потреблението е коригирано надлежно и по предвидените правила, и последният дължи заплащане на разликата за изминал период. Твърди, че неправилно РС е приел, че констативният протокол е съставен в нарушение на ОУ на ЕВН ЕР. Въззивникът  счита, че констативният протокол е съставен по надлежен ред и съответства на изискванията на ОУ. Безспорно била установена нерегламентирана намеса, а дори да не е установен субектът на въздействие, законодателят е въвел необходимост от интензивна защита на съоръженията и обектите, поради което налага да се потърси не санкция, а парично възмездие от бенефициента на отклонението, в противен случай би се стигнало до необосновано понасяне на тежестта от всички абонати, като ценообразуващ фактор. Твърди, че в подобни хипотези превес има общественият интерес, който налага събирането на сумата от абоната. Заложената в ОУ процедура не е административнонаказателна по смисъла на ЗАНН и нарушенията й, твърди въззивникът, не водят до порочност на процедурата, съответно – на коригирането на сметката. Неправилно било становището на РС, че неизпращането на протокола на клиента съгласно чл. 63 ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР е нарушение, опорочаващо действията му (още повече, че това не е административнонаказателна процедура), тъй като целта на изпращането на този протокол била клиентът да бъде уведомен за извършената проверка и констатациите, а в случая това било сторено с уведомителното писмо. С оглед изложеното, въззивникът счита, че сумата е дължимо платена от страна на ищеца и моли атакуваното решение да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, или, евентуално -  вместо това решение въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения осъдителен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор. С него въззиваемата страна оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, заявява, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано, постановено при вярна и обективна фактическа обстановка и кореспондиращо напълно с приложимите материалноправни норми. Моли въззивния съд да го потвърди, претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон. С присмено становище процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена, претендира  разноски.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон. С писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявеният иск намира правното си основание в първия основен състав на неоснователното обогатяване, заложен в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

От наведените в исковата молба обстоятелства е видно, че според ищеца, макар извършеното от него плащане формално да е в изпълнение на негово договорно задължение към ответника, той счита, че по изложените подробно причини, това парично задължение не е съществувало, поради което фактическото изпълнение се е оказало без основание и следва да му бъде върната престацията, с която ответната страна се е обогатила.

Неоснователността на плащането ищецът обосновава с недължимост на сумата, а нея  - с неправомерното начисляване на задължението за електроенергия за минал период – тоест дължимата на договорно основание сума за доставена електроенергия е била заплатена от него, а процесната е начислена неправилно, следователно плащането й е без договорно основание, а оттам – обогатяването на ответника е неоснователно.

Установи се, че сумата, заплатена от ищеца, чието връщане той претендира, е начислена като резултат на извършване на корекция на сметка за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 22.02.2010г. проверка на меренето на електрическата енергия на обекта на ищеца, като му е начислена допълнителна енергия в размер на 18 486 kWh на стойност 3 703, 01 лв.

За да е дължима така калкулираната чрез корекция на сметка за минал период по см. на чл. 28 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на “ЕВН България – Електроснабдяване” /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/ сума, е необходимо да са налице в единна даденост изискванията на тази норма – електроразпределителното дружество да е представило констативен протокол, заедно със справка за начислената енергия. Кумулативно условие е и да е налице, съгласно разпоредбата на чл. 54 от същите ОУ, неправомерно въздействие от страна на потребителя, върху собствените на търговското дружество средства за търговско измерване.

От своя страна констативният протокол, за да бъде годен документ, който да послужи за тази цел, следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 54 ал. 1 и чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/, съответно – преизчисляването на количеството ЕЕ следва да е извършено в съответствие с чл. 54 ал. 2 на същите ОУ.

Така, в случая,  проверката на средството за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

Установено е обаче, че констативният протокол /който, освен това не му е  и изпратен с писмо с обратна разписка, както повелява чл. 63 ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ ЕР/, не е подписан от ищеца /”клиент” по смисъла на ОУ/, макар на мястото за “абонат”да е положен подпис от лицето К. И., без да е посочено в какви отношения се намира то с ищцовото дружество. От представените от него писмени доказатества еднозначно се установява, че към датата на извършване на проверката и на съставянето на констативния протокол, както и на другите два протокола от същата дата, подписани от същото лице -  за оглед на средство за измерване при демонтаж от електрическата мрежа и за подмяна на средство за търговско измерване – К. И. нито е била представител, нито служител на ищцовото дружество. Така проверката не е била извършена в присъствието на клиента или негов представител.

Установено е безспорно,  че представителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, които са и единствените оправомощени, според ОУ и ЗЕ, лица да стрят това, не са потърсили представител на дружеството абонат -  намиралите се през целия ден в обекта служители на ищеца изобщо не са били търсени. При това положение, не е налице нито хипотезата на действително присъствие на клиента или негов представител, нито на  “отсъства”, или “отказва да подпише”, което не би оправдало и евентуално заместване на подписа на представител на ищцовото дружество с подписи на свидетели. Така съставянето на констативния протокол от 22.02.2010г. противоречи на изискването на чл. 63 ал. 1 и ал. 2 от ОУ. При съставяне на протокола за демонтаж и изпращане на средството за търговско измерване за метрологична експертиза  са нарушени и изискванията на чл. 37 ал. 1 от ОУ.

Въпреки, че на констативния протокол е положен подпис на лице за представител на клиента, тъй като то фактически не е било такъв, на ищеца е следвало да бъде връчено (изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка) копие от констативния протокол  за извършване на проверката, както разписва чл. 63 ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР, но това не е сторено. Той е получил само справка за коригиране на сметката за електроенергия и копие от констативен протокол на БИМ, с придружително уведомително писмо от ЕВН ЕР.

Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативния протокол не съответства на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕВН-ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в тях факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна.

Представеният констативен протокол от метрологична експертиза, извършена в БИМ, не следва да се цени, тъй като при нарушаване на процедурата още при извършване на проверката, както и  при демонтирането и изпращането на съответния уред на експертиза, не могат да се приемат и заключенията в този протокол като годни доказателства.

Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза е изготвено по данни, взети от същите констативни протоколи, но  дори изводите да са резултат на пряко и непосредствено изследване, това не може да заздрави порока на процедурата и да замести ненадлежните документи.

Освен всичко изложено по-горе, дори да се приеме, че е налице обективен факт на неточно отчитане на доставената електроенергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо едностранното коригиране на сметката, тъй като това нарушава обективния принцип за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

По никакъв начин ответникът, в чиято тежест е да стори това, не е доказал с допустими и годни доказателства, че има причинна връзка между евентуалното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца като страна по договорите за ползване и продажба на електрическа енергия – тоест, че той е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 54 от ОУ на ДПЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване. Поради това, макар ищецът да е обвързан от действалите през процесния период ОУ, последните не могат да обосноват правото на ответника да коригира post factum потребителската сметка, щом законът не предвижда подобна възможност и не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договорите негови задължения.

Така отсъствието на законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период електрическа енергия мотивира въззивния съд да приеме, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 3 703, 01 лв.,поради което плащането й е било без правно основание. Като я е получил, ответникът се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Така се установява наличието на обективните елементи от сложния фактически състав на единия от трите основни иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД - увеличаването на благата в патримониума на едно лице при липса на основание за това, намаляването им в патримониума на друго лице и произхода от общ или обща група юридически факти на обедняването и обогатяването. Ищецът е обеднял със сумата 3 703, 01 лв., а ответникът се е обогатил със същата сума. Така се е задействала хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и следва да се ангажира гражданската извъндоговорна отговорност на ответника за неоснователно обогатяване, като той дължи да върне всичко, с което се е обогатил в пълен размер, независимо от размера на обедняването. В случая двете суми съвпадат и искът следва да се уважи изцяло -  за сумата 3 703, 01 лв.

Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорната претенция за лихви, която също следва да бъде уважена както е предявена.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение.

Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени,  и заплати тези на въззиваемия за въззивната инстанция в размер на 1000 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1110/15.03.2012г. по гр.д. № 5159/11г.  на СлРС.

 

ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, гр. Пловдив да заплати на “Лотос” ООД, гр. Сливен, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., бул. “Х. Д.” № * направените разноски за въззивното производство в размер на 1000  лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: