Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 237

гр. Сливен, 23.11.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. САНДУЛОВ

                                                           мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 362 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правното си основание и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ищеца в  първоинстанционното производство „АФФЕКТ” ЕООД- гр.С., чрез  представител по закон въззивна жалба. Атакува се изцяло като неправилно Решение № 171/27.03.2012г., постановено по  гр.д.№ 5089/2011г. на РС-Сливен, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се уважат изцяло първоначално предявените искове.

С обжалвания съдебен акт СлРС е отхвърлил  изцяло, като неоснователни и недоказани предявените  от „АФФЕКТ” ЕООД-  гр.С. в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл.327 ТЗ, вр.чл.200 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 6855,78 лв., представляваща неплатена продажна цена за доставени на ответното дружество „РОТИРА ГРУП” ЕООД гр.С. строителни материали по фактура № 1000000286/11.01.2010г. и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД  - за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на мораторната лихва върху главницата за периода 12.01.2010г. до 18.08.2011г./ датата на подаване на исковата молба/.

В депозираната жалба се твърди, неправилност в извода на съда, че ищцовото дружество „АФФЕКТ” ЕООД гр.С. не представило доказателства за продажбата и доставката на строителни материали на ответното дружество „РОТИРА ГРУП” ЕООД гр.С., подробно изброени по вид, количество и единична цена на стоката във фактура № 1000000286/11.01.20110г. или не бил налице договор за продажба.

Въззивното дружество твърди, че от представеното по делото и прието като писмено доказателство извлечение от  аналитична сметка 411 се установява, че посочената фактура била заведена в счетоводните книги на ищцовото търговско дружество и последното е заплатило и дължимия ДДС. Счита се, че така представените доказателства са достатъчно основание за уважаването на исковете. Освен това, тъй като не бил подаден отговор от дружеството ответник в законовия срок, съдът бил длъжен да приеме за установена фактическата обстановка, изложена в исковата молба.

От въззивния съд се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените претенции. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна не е постъпил писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

В съдебно заседание въззивното търговско дружество, редовно призовано се представлява, както от представител по закон чрез  управителя, така и  от представител по пълномощие по чл.32,т.1 ГПК, които поддържат въззивната жалба и молят за отмяна на първоинстанционното решение.

Въззиваемото търговско дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията, визирани в чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е по допустими искове от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдебен състав.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първата и настоящата съдебни инстанции доказателства, намира от фактическа страна следното:

Въззивното търговско дружество „АФФЕКТ” ЕООД  чрез управителя Р.Д.Д. е издало на 11.01.2010г. в гр.С. първичен счетоводен документ – фактура № 1000000286/11.01.2010г. за продажба и доставка на строителни материали, подробно описани по вид, единична стойност и съответно обща стойност с включен ДДС – 6855,78 лв. За получател на доставените материали е посочено ответното дружество, като подпис за получател не е положен във фактурата.

Представено е от ищцовото дружество извлечение от аналитична сметка 411, от което се установява, че горепосочената фактура за доставка на строителни материали е заведена в счетоводните книги на ищеца.

Във въззивната фаза на производството е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. От последното е видно, че процесната фактура е била осчетоводена и от ответното дружество, чрез включването й в дневника за покупки за месец януари 2010г.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

В случая се касае  за двустранна търговска сделка – продажба на движими вещи / строителни материали/, за която законът не изисква специално сключен писмен договор.  Фактурата е първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция и може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, ако съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв – вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си за получател и предавател, съответното време и място. Липсата на подпис за получател в случая е ирелевантно за съществуващата облигационна обвързаност между двамата търговци, тъй като разпоредбата на чл.7 от Закона за счетоводството в редакция от 01.12.2009г. / приложима към казуса/  не визира като задължителен елемент на фактурата подпис на получател. Това би могло да има значение само, ако ответното дружество е оспорвало  изпълнението по договора от страна на продавача, т.е. доставката, респ. получаването на строителните материали. В случая такова оспорване не е направено, а и само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко- продажби  по ДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.

Предявеният иск по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на дължима продажна цена на доставени от ищцовото дружество на ответното такова строителни материали е основателен и доказан, както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен изцяло.

Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно ,кумулативно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Върху дължимата сума 6855,78 лв. е необходимо да бъде  начислена и лихва за забава. В съответствие с установеното в чл.327, ал.1 ТЗ правило, забавата в случая е настъпила на датата на издаване на фактурата – 11.01.2010г., когато е извършено предаването на стоките. Обезщетението за забава в случая не следва , обаче да бъде присъдено от тази дата, тъй като е претендирано от деня следващ издаването на фактурата – 12.01.2010г. до датата на подаване на исковата молба – 18.08.2011г. За посочения претендиран от ищеца период, вещото лице е изчислило лихва за забава в размер на 1 133,55 лв., която сума следва да бъде присъдена като обезщетение за забавено изпълнение, като искът до пълния предявен размер от 1135,57 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изложеното по-горе и предвид формирания различен краен извод от този на първоинстанционния съд, обжалваното решение бива отменено, като вместо него исковете ще бъдат уважени.

Деловодни разноски следва да бъдат присъдени на страните, с оглед уважената, респ.отхвърлената част от исковете. Така ответното дружество следва да заплати на ищцовото сторените от последното разноски, съобразно уважените искове в размер на 919,43 лв., включващи адвокатски хонорар и платена държавна такса.

Ищцовото дружество следва да заплати на ответното разноски в размер на 0,23 ст., съобразно отхвърлената част от исковете, но доказателства за действително направени разноски не са представени от ответника, поради което съда не дължи произнасяне с изричен диспозитив.

С оглед изхода на процеса във въззивното производство, въззиваемото дружество „РОТИРА ГРУП” ЕООД, следва да заплати на въззивното „АФФЕКТ” ЕООД, разноски в размер на 362,12 лв., от които 162,12 лв. платена държавна такса за въззивно обжалване и 200,00 лв. за изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ  Решение № 171/27.03.2012г., постановено по гр.д. № 5089/2011г. на Сливенски районен съд, като вместо него постановява:

 

ОСЪЖДА  на основание чл.327, ал.1 ТЗ, вр.чл.200 ЗЗД, „РОТИРА ГРУП” ЕООД, ЕИК 119624096, със седалище и адрес на управление гр.С. 1303, област С., община Столична, ул. „С.” № *, ет.*, ап.* да заплати на  „АФФЕКТ” ЕООД, ЕИК 119595552, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.” С.К.”, бл.*, вх.* , представлявано от управителя Р.Д.Д., сума в размер на 6855,78 лв./шест хиляди осемстотин петдесет и пет лева и 0,78 ст./, представляваща неплатена продажна цена за доставени строителни материали по фактура № 1000000286/11.01.2010г., издадена от „АФФЕКТ” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2011г. до  окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, „РОТИРА ГРУП” ЕООД, ЕИК 119624096, със седалище и адрес на управление гр.С. 1303, област С., община Столична, ул. „С.” № *, ет.*, ап.* да заплати на  „АФФЕКТ” ЕООД, ЕИК 119595552, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.” С.К.”, бл.*, вх.*, представлявано от управителя Р.Д.Д., сума в размер на 1133,55лв./хиляда сто тридесет и три лева и 0,55 ст./, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължение по фактура № 1000000286/11.01.2010г., издадена от „АФФЕКТ” ЕООД за периода 12.01.2010г. – 18.08.2011г., като

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан искът до пълния предявен размер от 1135,57 лв./ хиляда сто тридесет и пет лева и 0,57 ст./.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 ГПК,  „РОТИРА ГРУП” ЕООД, ЕИК 119624096, със седалище и адрес на управление гр.С. 1303, област С., община Столична, ул. „С.” № *, ет.*, ап.* да заплати на  „АФФЕКТ” ЕООД, ЕИК 119595552, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.” С.К.”, бл.*, вх.*, представлявано от управителя Р.Д.Д., сума в размер на 1281,55лв.   /хиляда двеста осемдесет и един лева и 0,55 ст./, представляваща сторени деловодни разноски, от които 919,43 лв./ деветстотин и деветнадесет лева и 0,43 ст./ в първоинстанционното производство и 362,12 лв. /триста шестдесет и два лева и 0,12 ст./, деловодни разноски във въззивното производство.

 

 

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.