Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 182

 

гр. Сливен, 25.09. 2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                       

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  366  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 416/26.04.2012 г. по гр. д. № 10/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е признато уволнението на Б.Р.Р. за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповед № 133/17.10.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по Рибарство и аквакултури гр. София, с която на основание на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Със същото решение ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в сектор „Рибарство и контрол” – Сливен и е осъдена ИАРА гр. София да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуалния представител на ответната страна и в нея се твърди, че решението е  неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, поради което се иска постантовяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника  се явява представител по пълномощие, който поддържа жалбата.

В с.з.  въззиваемият  не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, свързани с  уважаване на иска.

       За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, районният съд е приел, че имало валидно трудово правоотношение, като по силата на предходно съдебно решение ищецът е бил възстановен на работа. Въпреки това след възстановяването му на работа не е било увеличено щатното разписание с една щатна бройка на длъжността „Главен специалист”, а два дни след това е започнала процедура по подбор и оценка без да са били налице основанията посочени в чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ, а именно закриване на част от предприятието или съкращаването на щата. Сочи се също, че работодателят след възстановяването на ищеца на работа не е утвърдил ново щатно разписание и едва след това да предприеме съкращаването в щата. Освен това се сочи, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отбелязано единствено законовия текст без да е посочено коя от хипотезите на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е приложима в случая. Не посочването на словесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение правело заповедна неоснователна и незаконосъобразна, което водело и до отмяната й.

                                                                                                             

С оглед спецификата на конкретното основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – на работодателя се е наложило да извърши избор кои от своите работници да уволни.

Тъй като в тази част няма жалба, въззивният съд няма да обсъжда аргументите, въведени от ищеца, свързани с порок на заповедта за уволнение, изразяващ се в непосочване на конкретното основание, предвид наличието на две алтернативи в текста на цитираната правна норма – “закриване на част от предприятието” и “съкращаване в щата”. Доколкото, обаче, оплакванията на въззивника, във връзка с изводите на съда относно извършения от работодателя подбор, имат касателство с този въпрос, настоящият състав счита, че с оглед събраните многобройни доказателства, в действителност са налице двете  хипотези, като съкращаването на щата обективно се е наложило поради закриването на част от предприятието на работодателя. Независимо от това, и при всеки вариант самостоятелно, за последния съществува законово задължение да извърши подбор.

Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите. При него се посочва наименованието и броят на съкратените длъжности и в конкретния случай е безспорно, че с оглед предвиденото редуциране на числеността на служителите в ответната агенция, със заповед на изпълнителния директор на ИАРА е утвърдено ново щатно разписание, в което са предвидени 2 щатни бройки за  длъжността, заемана от ищеца - „главен специалист” в сектор “Рибарство и контрол”, гр. Сливен, и общият им брой е намалял от 3 на 2. Така действително е налице съкращаване в щата и то е извършено по установения ред от компетентния орган, разполагащ с дискресионната власт да стори това. Освен това, спазвайки вменените му от КТ задължения, работодателят е направил подбор, за да приведе в съответствие действителната работна сила с новосъздаденото вътрешно разделение на труда, като прекрати трудовото правоотношение с надвишаващия го брой работници и служители.

Първоинстанционният съд е приел обаче, че макар и извършен, подборът не е законосъобразен, поради което е счел уволнението за незаконно, отменил е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и е уважил акцесорната претенция на ищеца за възстановяване на заеманата преди това длъжност.

Въззивният съд намира тези изводи за незаконосъобразни, некореспондиращи със събраните доказателства и противоречащи на материалноправните норми, регулиращи тези отношения, което е довело до постановяване на неправилно решение.

Устойчивата съдебна практика, касаеща съдебния контрол за законосъобразност при осъществяване на задължението за подбор от работодателя, изрично приема, че точното прилагане на закона, към което е насочен този контрол, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим.

В настоящия случай несъмнено се установява, че комисията, натоварена да оцени служителите, между които ще се извърши подборът, е била надлежно формирана, в състава й са влизали лица, познаващи тяхната работа и в кръга на оценяваните са били включени всички, заемащи съответната длъжност. Критериите, въз основа на които по начало се осъществява подборът, заложени в правната норма, са относително определени, но определяеми според спецификата на съответната длъжност и в случая съдът намира, че конкретно въведените от работодателя такива са били обективни, изчерпателни и прецизни. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата.

Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре.

В обобщение, този въззивен състав намира, че в настоящия случай подборът, като цялостен акт на сравнение и степенуване на качествата на работниците и служителите, попадащи в обсега му, е извършен съобразно общите правила на КТ и работодателят надлежно е спазил реда и начина на извършването му, като се е придържал към собствените си критерии, като ги е приложил еднакво към всички конкуриращи се лица. При подбора основната цел на работодателя е на работа да останат тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Поради това  правилно и законосъобразно е бил извършен подбор на служителите по показатели, критерии и начин, посочен в заповедта на работодателя, с която е разпоредил да се пристъпи към процедурата по подбор.  Тези критерии залегнали при оценката на всеки от служителите включва образователната степен, общият трудов стаж, професионалния опит в агенцията, последната годишна оценка на служителите за изпълнение на длъжността, уменията за работа в екип, получените награди и отличия и взаимоотношенията му с граждани, колеги и организации. Съобразно тези критерии ищецът е получил по-ниска оценка в сравнение с другите двама служители на тази длъжност. Решението на комисията, назначена от работодателя, е взето единодушно и той се е съобразил с него, като е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, получил най-ниска оценка от комисията.

Поради това въззивната инстанция намира, че са били налице в кумулативна даденост всички изискуеми от закона условия и са спазени съответните изисквания /включително снабдяване с необходимите становища и предварителни разрешения във връзка с предвидената закрила по чл. 333 ал. 2 от КТ/ за издаване на атакуваната заповед. Уволнението е законосъобразно и няма основания за неговата отмяна. Главният иск следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на обуславящата претенция – за отмяна на уволнението като незаконно, предпоставя неоснователността, а оттам – и отхвърлянето на акцесорния иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Така, след като правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивната жалба е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в атакуваните части, включително  относно таксите и разноските, и вместо това бъде постановено ново, с което исковете по чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 от КТ бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за двете инстанции следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите, както са направени и тъй като въззивната страна не е претендирала заплащане на направените по делото разноски то такива не следва да й бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

                                         

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 416/26.04. 2012 г. по гр. д. № 10/2012 г. на Сливенския районен съд, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Р.Р. ЕГН ********** *** против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ  със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. “Х. Б.* искове по чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 от КТ за е признаване за незаконно уволнението на Б.Р.Р. , отмяна на заповед № 133/17.10.2011г. на изпълнителния директор на ИАРА – София, с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с него, като незаконосъобразна, и за възстановяване на Б.Р.Р. на заеманата преди уволнението длъжност - “главен специалист” в сектор “Рибарство и контрол” – гр. Сливен, Регионален център “Рибарство и контрол – Югоизточна България”, в главна дирекция “Рибарство и контрол” при ИАРА – гр. София, като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: