Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. С., 03.10.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на трети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 369 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 289/26.04.2012г. по гр.д. № 7444/11г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че “Берко – 90” ЕООД, ЕИК 119539984 със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. “Л.” № *дължи на “Одит консулт – Б” ЕООД, ЕИК 121313841 със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ж.к. “С.”, ул. “П.” № *, сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4217/27.09.2011г. по ч.гр.д. № 5770/2011г. на СлРС за главница в размер на 6 587, 48 лв. с ДДС, съгласно фактура № 368/21.07.2010г., за обща стойност на възнаграждение за извършени одиторски услуги, включващи заверка на годишен финансов отчет и проверка на консолидационен пакет съгласно договор за одит от 01.03.2010г и договор от 06.04.2010г., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху нея, считано от 21.09.2011г., до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 131, 75 лв. и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство заявява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е признал вземане по договор, по който не е страна ответното дружество. Освен това ищцовото дружество не е поискало в определения тридневен срок плащане от дружеството, с което е договаряло възложената услуга, а и е имало задължение да търси вземането си в 6 месечен срок, в който отговарят солидарно прехвърлителят и приобретателят на дружествените дялове на “Берко трейс” ООД. Също така въззивникът заявява, че РС е обосновал решението си с фактура от 21.07.2010г., но тя не е подписана от представител на дружеството и като частен свидетелстващ документ, при липса на подпис за “получател” не представлява годно доказателствено средство за извършени фактически действия, нито доказателство за облигационна връзка. Фактурата е осчетоводена преди промяната на правната форма на дружеството, не е било изпълнено задължението за плащане и неправомерно не е отразена в дневника за покупко-продажби на “Берко трейс” ООД получената услуга, и съгласно ЗСч не е издаден съответния платежен документ. Била е включена в справка-декларация през м. Декември  2010г. а при прехвърляне на дяловете било декларирано, че преобразуващото се дружество няма други поети задължения. Въззивникът се оплаква още, че първоинстанционният съд не е обсъждал възражението му, че изпратената покана не е получена, а в представеното копие от товарителница не са попълнени реквизитите за получаването на пратката. Заявява и, че не са представени доказателства, че е прието решение на ОС на съдружниците на “Берко трейс” ООД за избор на одитор за процесния период и правните изводи не са съобразени с установените факти по делото.  Сключеният договор за одит не е в съответствие  с разпоредбите на дружествения договор, не е обсъдено възражението, че за периода 2006-2010г. обективно дружеството не е развивало дейност и договорената цена на одиторските услуги не съответства  но изискванията на ЗНФО. Съдът не е взел предвид и възражението, че липсва и основание за сключване на договора от 06.04.2010г.

С оглед изложеното въззивникът моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения положителен установителен иск. Претендира разноски по делото.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него оспорва изцяло като неоснователна подадената въззивна жалба и детайлно и последователно излага контрааргументи, с които оборва всяко от наведените от въззивника възражения. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска то да бъде потвърдено от въззивния съд, претендира разноските за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивното производство.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови доказателствени или други процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Аналогични възражения са били направени в производството пред РС чрез отговора на ответника и съдът ясно и изчерпателно ги е анализирал, като е приел, че те са неоснователни. Мотивирал е изводите си въз основа на правилно приложение на относимите към спора материалноправни норми. Настоящият състав споделя съображенията му във връзка със съществуването и характера на правоотношенията между страните, както и тези, относно произхода и размера на задължението на ответното дружество.

Неоснователно е първото възражение във въззивната жалба, че вземането, предмет на установяване, е по договор, по който ответното дружество не е страна. Непререкаемо и извън съмнение е доказано валидното сключване на договора за одит от 01.03.2010г. и договора от 06.04.2010г., по които ищцовото дружество е било “довереник”, а ответното – “доверител”. Категорично е проследена непрекъсваната поредица от последователно настъпили юридически факти, установяващи правоприемството между сключилото договорите ЮЛ -  “Берко Трейс” ООД, Сливен и дружеството-ответник – “Берко-90” ЕООД, гр. С.. Несъмнено е, че при създаването на правоотношенията по повод които е възникнало спорното вземане, праводателят на ответника, като търговско дружество, е бил надлежно представляван от представителя си по закон – управителя Ботьо Желязков, чиято представителна власт не е била стеснена или ограничена. Поради това всички правни действия, извършени от него от името на дружеството, и доколкото са били в унисон с приложимите разпоредби на ЗНФО и МОС, съответно – ТЗ и ЗЗД, са предизвикали като правна последица обвързването на дружеството /респективно – и на правоприемника му/ с предвидените в договорите задължения. Настъпилото в течение на процеса на развитие на договорните отношения прехвърляне на дружествени дялове и промяна на правната форма на юридическото лице – “доверител”, не въздействат върху валидността на договорите и не обезсилват поетите задължения. Липсва и задължение кредиторът да търси солидарно изпълнение от напусналия дружеството съдружник и преобразувалото се дружество, изборът е предоставен в негова дискресия.

Също безспорно и еднозначно следва от събраните доказателствени средства, че ищецът е изпълнил своевременно, пълно и точно основните си задължения, престацията му е била приета и одобрена надлежно от ОС на ответното дружество и за последното се поражда задължение да осъществи главното си насрещно задължение – да заплати уговореното възнаграждение. Като не е сторил това доброволно, се активира механизмът за принудително реализиране на гражданската му договорна отговорност за забавено изпълнение на парично задължение.

Другите инвокирани от въззивника възражения, свързани с неподписването на фактурата от 21.07.2010г. от негов представител и ненадлежното й осчетоводяване, както и декларираната липса на задължения при преобразуването на дружеството, не може да промени горния извод – неспазването на правилата на ЗСч може да се разглежда на друга плоскост и да породи странични на спора последици, но няма касателство с правото на ищеца да търси реално изпълнение на договорното задължение от ответника. Основание за последното е облигационната връзка между страните, обективирана в договорите, а не фактурата, тя може да представлява само основание за плащане от счетоводна гледна точка, но не тя създава самото задължение.

Идентични са и съображенията във връзка с оплакването, че поканата, изпратена до “Берко-90” ЕООД не е получена, а реквизитите на товарителницата не са попълнени – възнаграждението и срока на плащане са изрично уговорени по относително определен, но определяем начин, от страните по договорите и изпращането на поканата има само информативна, а не правопораждаща функция.

Що се отнася до поддържаните доводи от страна на въззивника за липса на прието решение на ОС на съдружниците на “Берко трейс”ООД за избор на одитор, както и че обективно през периода 2006-2010г. дружеството не е развивало дейност, и че не е имало основание за сключване на договора от 06.04.2010г., настоящият състав намира, че те също са несъстоятелни. От една страна е налице потвърждаване от страна на ОС на действията на управителя на дружеството във връзка със сключването на договора за одит, дадено в изискуемата от закона форма, чрез приемане на доклада на независимия одитор относно ГФО за 2009г. с протоколно решение на ОС. От друга страна евентуалните нарушения на дружествения договор рефлектират върху вътрешните отношения, които не са предмет на обсъждане в настоящото производство, но не влияят върху правата на третите добросъвестни лица, каквото се явява ищцовото дружество.

Поради изложеното дотук, въззивният съд счита, че паричното задължение, предмет на оспорената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в размер на 6 587, 48 лв., представляваща обща стойност на извършени услуги по договор за одит от 01.03.2010г. и договор от 06.04.2010г, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението, както и разноските по частното дело, съществува и искът по чл. 422 от ГПК е основателен. Същият следва да бъде уважен като бъде признато между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото така описаните суми.

Като е стигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съдд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна за въззивното производство в размер на  440 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 289/26.04.2012г. по гр.д. № 7444/11г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА “Берко – 90” ЕООД, ЕИК 119539984 със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. “Л.” № * да заплати на “Одит консулт – Б” ЕООД, ЕИК 121313841 със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ж.к. “С.”, ул. “П.” № *направените разноски за тази инстанция в размер на 440 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: