Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 212

гр. Сливен, 04.10.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:         МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с.         КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N376 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство ”ВиК-Сливен” ООД , с която се атакува в отхвърлителната исковете част Решение № 423/11.05.2012г., постановено по гр.д. № 7699/2011г. на СлРС.

С обжалваното решение СлРС  уважил частично предявените искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД, като признал за установено, че ответника С.Д. *** дължи на ищеца „ВиК-Сливен” ООД сума в размер на 254,69 лв., представляваща начислена консумирана и неплатена питейна вода за периода 01.09.2008г. до 31.07.2011г.  за обект в гр.Сливен, бул.”Х.Димитър” 33-А-24, сумата в размер на 108,25 лв. – представляваща обезщетение за забава, ведно с  със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване  на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6100/2011г. на СлРС до окончателното плащане и разноски в размер на 25,00 лв.

Исковете до пълния им предявен размер, съдът е отхвърлил като погасени по давност. С решението са присъдени и разноски, съобразно уважената и отхвърлената част.

С депозираната въззивна жалба ищецът в първоинстанционното производство, счита постановеното решение за незаконосъобразно в отхвърлителната исковете му части. Твърди, че исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства била връчена на ответника и в законоустановения срок постъпил отговор. В него не било формулирано ясно и точно възражение за изтичане в полза на ответника предвидената в чл.111 ЗЗД давност. В отговора се говорело за недопустимост на исковата молба в тази част, но не и конкретно и ясно възражение за изтекла давност. Счита се , че след като такова възражение не е направено с отговора, то от този момент нататък е преклудирана възможността за каквито и да било възражения от страна на ответника. Твърди се още, че в първото по делото съдебно заседание ответника се представлявал от адвокат, като отново не направил никакви възражения по делото и уточнения по отговора или в цялото производство ответника чрез процесуалния си представител не направил точно и конкретно формулирано възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Независимо от това, първоинстанционния съд приел, че за дължимите суми за периода преди 30.06.2008г. е изтекла предвидената в закона давност и исковете в тази им част е отхвърлил като неоснователни. Така съдът приложил института на давността, което било недопустимо, тъй като нарушава принципа на диспозитивното начало.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на атакуваното решение  в неговите отхвърлителни части и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

 В срока по чл.263 ГПК ответната по жалбата страна депозирала чрез процесуалния си представител по пълномощие писмен отговор. С него изразява несъгласието си  с постъпилата въззивна жалба, като я намира за неоснователна. Сочи, че в отговора на исковата молба ясно и категорично посочил, че по смисъла на чл.111, б. „Б” и „В” ЗЗД  били представени несъотносими доказателства, както и, че липсвали доказателства за периода от 31.01.2006г. – 31.05.2008г. В проведеното първо съдебно заседание пред първоинстанционния съд ясно и конкретно бил определен периода, за който ищцовото дружество може да претендира, а това бил периода три години назад от момента на заявяване на претенцията. Невярно било заключението, че съда приложил института на давността служебно, тъй като, както от отговора на исковата молба, така и от събраните по делото писмени доказателства било видно, че ответника С.Д.  направил възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за част от  вземанията. Претендират се разноски за въззивното производство.

Насрещна въззивна жалба не е постъпила.

С въззивната жалба и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса

В съдебно заседание, въззивното дружество, редовно призовано се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като исковете бъдат уважени изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед  обхвата на обжалването и допустимо. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд изцяло споделя и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Ищцовото дружество- въззивник в настоящото производство е предявило положителен установителен иск по чл.422 ГПК /след надлежно проведено заповедно производство в ч.гр.д. № 6100/2011г. по описа на СлРС, приложено към исковото производство/ за установяване  на вземане в полза на ищцовото дружество, произтичащо от доставена и консумирана от ответника питейна вода и други ВиК услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/ и иск по чл.86 ЗЗД.

По делото е установено, че ответника, доколкото е съсобственик на обекта- жилище, находящо се в гр.Сливен, бул.”Х.Димитър” 33-А-24 е потребител и ползва В и К услуги, предоставяни от оператора „В И К”-Сливен по смисъла на чл.2,ал.1 т.1 и т.2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „В и К”-Сливен /ОУ ВиК Сливен/, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, както и по силата на чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, изд.от министъра на регионалното развитие и благоустройство / обн. ДВ бр.88/08.10.2004г./.

Спорен е въпросът, досежно наличието на възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност за част от претендирания период и обективирано ли е такова възражение в отговора на исковата молба или първоинстанционния съд служебно е приложил този институт, като уважил частично претенцията на ищцовото дружество.

Позоваването на погасителна давност е средство за защита на длъжника под формата на възражение по предявен от кредитора иск. В резултат на извършеното възражение за изтекла погасителна давност се погасява само правото на кредитора да търси правата си чрез намесата на държавата, съда, съдебния изпълнител, а не и правото му да получи изпълнение на задължението, поради което ако длъжникът все пак изпълни задължението, той не може да иска обратно връщане на това, което е изпълнил, въпреки, че погасителната давност в негова полза е изтекла.

Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно от съда, тъй като тя е право на длъжника и той решава дали да се възползва от нея. За да отблъсне претенцията на кредитора, длъжникът следва да направи волеизявление, с което да се позове на изтекла в негова полза давност и това става чрез иск за недължимост на вземането или чрез възражение срещу иск за плащане, предявен от кредитора срещу длъжника.

В отговора на исковата молба ответникът следва да посочи становището си по допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата на иска, т.е. по релевираното от ищеца основание на иска, възраженията си срещу иска и обстоятелствата, от които произтичат тези възражения, т.е. тези, на които ответника основава защитата си по съществото на спора, както материално-правни, така и процесуално-правни.

С отговора на исковата молба се преклудират възраженията, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от съда. Това са въпросите, по които съдът не се произнася, ако не е сезиран с изрично възражение на страната, между които е и това за изтекла давност.

В настоящата правна хипотеза, съдът е бил сезиран с надлежно отправено възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност за част от вземането на ищцовото дружество, обективирано в подадения писмен отговор на исковата молба. Законът не предвижда точно формулиране на волеизявлението на ответника,относно позоваването на изтекла погасителна давност, но е достатъчно да има налично твърдение в този смисъл.

Видно от отговора на исковата молба, ответникът чрез процесуалния си представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК е счел предявените искове за допустими, но неоснователни. В т.5 от отговора подробно е посочено, че исковата претенция може да обхваща периода от 07.12.2008г. – 07.12.2011г., а не както било посочено в исковата молба 29.01.1999г.- 31.07.2011г. Цитирана е и разпоредбата, уреждаща кратката погасителна давност за вземанията, респ.задълженията за периодичните плащания, каквито представляват и предявените претенции и вземанията за лихви и обезщетения – чл.11, букви „б” и „в” ЗЗД. Ответникът посочил още, че евентуалното частично уважаване на предявените искове на ищцовото дружество следва да бъде за периода 07.12.2008г. – 07.12.2011г., ведно с произтичащите от това законови последици за размера на претенциите по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД.

В проведеното открито съдебно заседание, първоинстанционният съд направил доклад по делото съгл.чл.146 ГПК, като  приел, респ.докладвал направеното възражение за изтичане на погасителна давност за вземането за период от 29.01.1999г. до 07.12.2008г.. В тази насока съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, като  изрично е указал на ищцовото дружество, че за този период от време не е посочило доказателства  за неизтичане на давността, в случай, че е спирала или прекъсвала.

Процесуалният представител по пълномощие на ищцовото дружество не е възразил по така изложения доклад, въпреки, че е счел, че в отговора на исковата молба не се съдържа изрично възражение за давността.

Ето защо, възражението на въззивното дружество, че съда приложил служебно института на давността е неоснователно и не се подкрепя от данните по делото.

Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то решението на СлРС се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Сторените разноски във въззивното производство следва да бъдат възложени в тежест на въззивното дружество, което следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 100.00 лв. – платен адвокатски хонорар.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА   решение № 423/11.05.2012г., постановено по гр.д. № 7699/2011г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване  и канализация-Сливен” ООД, ЕИК 175491500 с адрес на управление гр.Сливен, ул.”6-ти септември” № 27 ДА ЗАПЛАТИ на  С.Н.Д., ЕГН: ********** *** *, сума в размер на 100.00 лв./сто лева/, деловодни разноски за въззивното производство.

 

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.