Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 190

 

гр. Сливен, 24.09. 2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                       

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  377  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 147/29.05.2012 г. по гр. д. № 176/2012 г. на Новозагорския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищцата против Община – Нова Загора, представлявана от Кмета Н.Г. искове за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на същото, за възстановяването й на предишната работа „старши специалист” в отдел „Бюджет ТРЗ и УЧР” за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ за времето, през което е останала без работа.

Във въззивната жалба, подадена от ищцата  в първоинстанционното производство се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Съдът е следвало да изложи мотиви, в които да обсъди становището на страната относно незаконосъобразността на проведения подбор, да разгледа възраженията й и да изложи мотиви защо не ги възприема. В случая липсвали мотиви в тази насока. В заповедта, с която са били определени критериите за подбор е включен и такъв, свързан с наложени дисциплинарни наказания, който обаче  не е визиран в разпоредбата на чл. 329 ал. 1 от КТ. Комисията за извършване на подбора се е позовала и на закрилата по чл. 333 от КТ, което обаче също е в противоречие с разпоредбата на чл.329 ал. 1 от КТ. Тази закрила се прилага към момента на връчване на заповедта и не е в компетенцията на комисията за извършване на подбор да преценява наличието й.  Определянето и прилагането на критерии за подбор различни от визираните в чл. 329 ал. 1 от КТ прави подбора незаконосъобразен, а от там и съдебния акт.  Освен това проведеният подбор е в пълен разрез с тълкувателно решение № 3 /16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС. Проверката на съда не следва да бъде формална и в конкретния случай работодателят не е извършил оценяване по всеки един от приетите от него критерии. Комисията се е задоволила с посочването на общи фрази, липсват и доказателства какво образование и квалификация притежавали сравняваните служители, а от друга страна комисията се е доверила и на субективната преценка на прекия ръководител. Неправилно са били сравнени двете служителки и поради това съдът е постановил незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на съдебното решене и постановяване на ново, с което да бъдат уважени претенциите.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното отхвърляне на иска.

        Съкращаването в щата е измежду най-често прилаганите в практиката безвиновни основания за уволнение на работниците и служителите. Щатът представлява разписанието, таблицата, списъкът на наетата работна сила и тяхното разпределение съобразно вътрешното разделение на труда. Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите. При съкращаването винаги се посочва наименованието и броят на съкратените длъжности и в конкретния случай е безспорно, че с решението на Общинския съвет е съкратена една щатна длъжност в администрацията – отдел „Бюджет, ТРЗ и УЧР” като щатните бройки за длъжността „старши специалист” са намалени от две на една бройка. Следователно действително е налице съкращаване в щата и то е извършено по установения ред от компетентния орган - в случая от Общинския съвет, който има правото да извършва такива промени в щатното разписание. В случая работодателят е имал задължението да извърши подбор съобразно изискванията на чл.329 от КТ. В жалбата се твърди, че работодателят не е извършил оценяване по всеки един от приетите от него критерии. Комисията се е задоволила с посочването на общи фрази, липсват и доказателства какво образование и квалификация притежавали сравняваните служители, а от друга страна комисията се е доверила и на субективната преценка на прекия ръководител. Неправилно са били сравнени двете служителки и поради това съдът е постановил незаконосъобразен акт.

        Това оплакване е основателно. В изготвения от комисията протокол липсват конкретни данни относно професионалната квалификация на сравняваните служители, не са приложени и доказателства, че предпочетената пред ищцата служителка не е била наказвана. По останалите критерии комисията е посочила единствено, че служителката Станимира Георгиева в по-голяма степен притежава качества и умения за изпълнение на работата, работела по-добре и била по отговорна в сравнение с ищцата. Тези изводи обаче не се основават на конкретни критерии и оценки. В този смисъл ВКС изрично приема, че точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. Безспорно е, че десет дни преди изготвянето на протокола на комисията по подбора, на ищцата е била поставена оценка за индивидуалното изпълнение на длъжността, а именно „изпълнението е над изискванията”. Известно е, че другата служителка, участваща в подбора, е била в отпуск и следователно най-малкото през последните месеци преди извършването му не е изпълнявала трудовите си задължения. Тези обстоятелства и липсата на конкретно оценяване на служителите по определените критерии, сочат на незаконосъобразност на извършения подбор. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. В конкретния случай това не е било сторено, което прави извършения подбор напълно формален. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Именно това е сторил обаче районният съд при постановяването на своя акт. Ето защо решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което претенциите да бъдат уважени.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 147/29.05.2012 г. по гр. д. № 176/2012 г. на Новозагорския районен съд изцяло като вместо това постановява:

 

ПРИЗНАВА уволнението на М.Д.В. ЕГН ********** *** за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 928/22.12.2011г. на кмета на Община Нова Загора, с която на основание на чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА М.Д.В. ЕГН ********* *** на заем  аната преди незаконното уволнение длъжност „старши специалист” в отдел „Бюджет, ТРЗ и УЧР” при Община Нова Загора.

 

ОСЪЖДА Община Нова Загора, гр. Нова Загора, ул. „24 май” №1 Булстат 000597590, представлявана от Н.Г. – кмет на община Нова Загора да заплати на М.Д.В. ЕГН ********** *** сумата от 5453,70 лева / пет хиляди четиристотин петдесет и три лева и 70 ст./ представляваща обезщетени по чл.225 от КТ за времето през което е останала без работа считано от 01.01.2012г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2012г. до окончателното й изплащане.

        

         ОСЪЖДА Община Нова Загора, гр. Нова Загора, ул. „24 май” №1 Булстат 000597590, представлявана от Н.Г. – кмет на община Нова Загора да заплати на М.Д.В. ЕГН ********** *** сумата от 1400 / хиляда и четиристотин/ лева, представляваща направени разноски пред двете инстанции.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

 

                                                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: