Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 03.10.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на трети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора …........……….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 379 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на две въззивни жалби от страните в първоинстанционното производство.

Атакувано е първоинстанционно решение № 208/09.05.2012г. по гр.д. № 6410/2011г. на СлРС, с което  е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на П.А.Г. обезщетение в размер на 6000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на държавата, изразяващи се в незаконното й  обвинение за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК по водените срещу нея НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, за което е оправдана с влязла в сила присъда, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен над тази сума до пълната претендирана от 9000лв., като неоснователен, осъдена е Прокуратура на Република България да заплати на П.А.Г. обезщетение в размер на 174 лв. за претърпени имуществени вреди за направените транспортни разходи по повод на процесуалните действия по ДП № 77/2008г. на РПУ-Елхово, НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, като над този размер до пълния претендиран от 780 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и са присъдени на ищцата разноски по делото общо в размер на 421, 35 лв. за държавна такса и адвокатски хонорар.

Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство - ПРБ, против осъдителните части на решението относно присъдените обезщетения – 6 000.лв. за неимуществени и 174 лв. за имуществени вреди. Въззивникът счита, че в тези части решението е незаконосъобразно, като по отношение на неимуществените вреди заявява, че неправилно РС  е отказал да приложи разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, без да коментира доводите на прокуратурата. Развива съображения, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, която заедно със сестра си и вуйчо си са взели от Г. Бонева 2100 лв. за да й прехвърлят недвижим имот, а след придобиването му с обстоятелствена проверка, не са върнали сумата, а са продали имота на друго лице, и с тези си действия ищцата е станала причина срещу нея да бъде повдигнато обвинение за измама по чл. 209 ал. 1 от НК. Въззивникът твърди, че с описаните действия, доказани по наказателното дело, ищцата най-малкото е допринесла, ако не е и основната причина за образуването и воденето на наказателно преследване срещу нея и тя не може да черпи позитиви от виновното си поведение. По отношение на имуществените вреди твърди, че РС е допуснал доказателства, които не установяват твърдяната вреда, а на обезщетяване подлежи само действително претърпяна и доказана такава, освен това приетата справка не следва да се цени като доказателство, тъй като е преклудирана възможността за представянето й. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени в обжалваните части първоинстанционното решение и вместо това или отхвърли изцяло като неоснователен иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, или, евентуално намали присъдения размер под 1000 лв., и отхвърли като неоснователен и недоказан иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди и за присъдения размер от 174 лв., заедно с лихвите за забава по двата иска, както и отхвърли искането за разноски в общ размер 421, 35 лв. Моли въззиваемата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, насрещната по тази въззивна жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна. Развива съображения за правилност на решението в обжалваните части. Моли въззивната жалба на ПРБ да бъде отхвърлена.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

Втората въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство и с нея се атакува отхвърлителната част на решението на РС, само по отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 6 000лв.. Въззивницата счита, че в тази част решенето е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е отчел правилно степента и интензитета на претърпените психически страдания, отражението на обвинението сред роднините и познатите на ищцата. Счита и, че не е анализирал достатъчно задълбочено деликатното състояние на ищцата по време на наказатнелното преследване и не е съобразил, че по време на бременността тя се е нуждаела от уют, физическо и психическо спокойствие, а вместо това е била разтърсена от цялата тежест на воденото срещу нея наказателно производство. Поради това счита, че справедливото обезщетение за страданията й е сумата 9000 лв., и иска въззивния съд да отмени в отхвърлителната част решението по този иск и вместо това постанови ново, с което го уважи изцяло и за сумата над присъдените 6000 лв. до претендираните 9000 лв. Няма претенция за разноски.

Няма направени нови доказателствени искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, насрещната по тази въззивна жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна на тази въззивна жалба.

В с.з., редовно  призован, първият въззивник, представляван от прокурор в ОП-Сливен, поддържа своята и оспорва въззивната жалба на ищцата. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и отхвърли изцяло исковете, респективно – уважи претенцията за неимуществени вреди в размер под 1000лв.

В с.з., редовно  призована, втората въззивница не се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК заявява, че оспорва въззивната жалба на ПРБ, поддържа отговора и своята въззивна жалба на изложените съображения. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част по иска за обезщетение за неимуществени вреди и го уважи изцяло.Претендира разноски.

Представител на ОП-Сливен в с.з. не се явява, за да изрази становище.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са представени писмени защити от страните.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

Този състав, при проверката по реда на инстанционния контрол, констатира, че фактологията на СлРС е безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими писмени и гласни доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло е кредитирал.

Те не се променят по никакъв начин във въззивната фаза, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивният съд ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е ЧАСТИЧНО неправилно.

Ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от специфична форма на непозволено увреждане – такова причинено от, най-общо казано, държавни органи. Съществуването на специална норма изключва приложението на общата разпоредба за деликт, закрепена в чл. 45 от ЗЗД.

За да възникне отговорност за ответника в случая, е необходимо да е налице сложният фактически състав, визиран в чл. 2 от ЗОДОВ и някое от условията на буквите на този текст, а именно – дейност /действие или бездействие/, авторство на правозащитен орган, противоправност, изведена от някоя от конкретните хипотези, вреда и причинна връзка. Специалният, предвиден в този закон ред, не  изисква установяване виновно поведение на длъжностни лица от състава на  отговорното лице, ответникът отговаря обективно за причинените вреди от незаконните им действия. Обективно съединените искове са предявени срещу пасивно легитимирано лице, попадащо в изчерпателно и лимитативно очертания  в закона кръг.

Ищцата е насочила претенциите си към Прокуратурата на РБ, опирайки се на т.2 от чл. 2 ал. 1 на ЗОДОВ. Така избраният ответник отговаря за вреди само в контекста на някоя от хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ.  Видът действия, от извършването на които произтеклите вреди могат да се релевират към този вид отговорност на държавата, също са  конкретно и ограничително изброени, групирани в 7 точки.

Основанието на ищцата – тоест обстоятелството, на което се позовава, за да обоснове състоятелността на претенците си, е незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана.

Установи се, че е налице поредица от действия на ответника, попадащи в хипотезата на т. 2 на чл. 2 от ЗОДОВ, с наличието на които се свързва възникването на задължение за обезвреда, а механизмът за осъществяване на отговорността на този правозащитен орган се задейства чрез наличието и на другата кумулативно необходима материална предпоставка – ищцата, ползваща се с правото на иск, е оправдана с влязла в сила присъда. 

В хода на първоинстанционното производство тези факти са установени и това безусловно  поражда отговорност на държавата за незаконни действия на нейни правозащитни органи, щом те са причинили вреди.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:

Ключовите  аргументи, както във въззивната жалба на ищцата, така и във въззивната жалба на ПРБ, по отношение на претенцията за възмездяване на неимуществените вреди, са свързани с това, че според всяка от страните  първоинстанционният съд не е присъдил адекватно по размер обезщетение за тях, като според първата въззивница необосновано го е занижил, а според втория – такова въобще не се дължи, или, евентуално размерът му следва да е под 1 000лв..

Ищцата счита, че не са отчетени в напълно степента, продължителността и интензитета на нейните душевни страдания, в светлината и на подсилващия фактор на бременността й, по време на която са търпени неправомерните действия на ответния правозащитен орган.

От своя страна последният заявява, че с действията си ищцата е основната причина, или – най-малко – е допринесла, за образуването и воденето на наказателно преследване срещу нея, а съдът необосновано не е приел довода за наличие на предпоставки по чл. 5 от ЗОДОВ за отпадане или намаляване отговорността на държавата. Евентуално счита, че претърпените неимуществени вреди са значително надценени от РС.

Въззивният съд намира, че не са налице условията на чл. 5 ал. 1 или ал. 2 от ЗОДОВ, които предполагат принос или изключителна вина на пострадалия за увреждането. Аргументът в тази посока на ПРБ се изразява в това, че според нея ищцата “е дала повод за образуването и воденето на наказателно преследване срещу нея”. Този довод по начало няма касателство с идеята за “съ-причиняване” на вредоносния резултат. Правната норма визира такова виновно поведение на пострадалия, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – тоест – когато с недобросъвестното си поведение и действията си  по време на наказателното преследване пострадалият е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение – въвеждане на органите в заблуждение, неистински признания, прикриване на обстоятелства, забавяне на производството и други подобни, целящи да се опорочи разследването.

Тоест, в случая, е необходимо самата вреда да е възникнала или да е  настъпила в по-голям размер, поради виновни действия на ищцата. В настоящия случай по никакъв начин ответникът, върху когото лежи тежестта да стори това, не е доказал, че ищцата със собствените си действия е причинила или увеличила увреждането си. Обстоятелствата, че тя е водила преговори във връзка с продажба на имот, че е уговорила бъдещо прехвърляне правото на собственост на едно лице, но след като е получила по-изгодно предложение, е сключила договор с друго, както и, че е забавила обещаното връщане на получената сума, по никакъв начин не са допринесли прокуратурата фактически да третира действията й като престъпление и да внесе обвинителен акт за деяние, което представлява единствено неоснователно обогатяване, или, евентуално – договорно неизпълнение, санкционирано от гражданския закон, но не и престъпление по смисъла на НК. Фактът, че прокурорът неправилно е привел казуса към наказателния състав на чл. 209 ал. 1 от НК не се дължи на виновни действия от страна на ищцата, тъй като не тя е извършвала квалификация на своите действия. Задача на прокуратурата е да прецени дали обективираното поведение на ищцата съставлява престъпление, и щом е повдигнала и поддържала обвинение в такова, а тя е оправдана, като съдът е приел, че липсва осъществено от обективна и субективна страна престъпление, то тези действия на ответника са били незаконни, което поражда за него задължение да обезщети причинените вреди, за които ищцата не е допринесла.

Поради това настоящият състав намира, че липсват основания за прилагане на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ и редуциране отговорността на ответника. Тя следва да се понесе напълно, тоест той дължи пълно обезщетяване на всички преки и непосредствени вреди.

Тъй като неимуществената вреда сама по себе си е без паричен или друг имуществен еквивалент, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието.

Така в случая, предвид продължителността и вида на търпените от ищцата душевни болки и терзания, съдът намира, че сумата 3 000 лв. представлява максимално справедливият паричен еквивалент за нейното обезщетяване. Над тази сума, до пълния размер от 9 000 лв., претенцията е неоснователна.

Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 6 000 лв., поради  което в тази част решението, като неправилно, следва да се отмени и вместо него бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен за сумата над 3 000 лв. до 6000 лв., а в частта, с която той е отхвърлен за сумата над 6 000 лв. решението следва да се потвърди.

Въззивният съд намира за несъстоятелни оплакванията на въззивницата-ищца, че присъденото обезщетение е в неоправдано занижен размер. Както се посочи вече, на обезщетяване подлежат само доказаните вреди, които са в пряка и непосредствена причинна и функционална връзка с действията на правозащитния орган. В случая ищцата носи тежестта на доказване на тези положителни факти, от които извлича изгодните за себе си правни последици, но от ангажираните от нея доказателствени средства не може еднозначно и непререкаемо да се направи извод, че душевното и физическото й състояние, което описват свидетелите, се дължи точно и единствено на воденето на наказателното производство срещу нея. Също недоказано остава и твърдението й, че това се е отразило негативно и върху протичането на бременността й, както и, че семейните неразбирателства имат същия генезис. Недостатъчната плътност и убедителност на свидетелските показания в тази посока не дават основание да се определи по-голямо обезщетение от посоченото по-горе, чийто размер, съдът счита, че кореспондира адекватно на доказаните по вид, продължителност и тежест страдания на ищцата.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:

В тази част въззивна жалба има само от ответника в първоинстанционното производство, който атакува осъдителната част на решението за сумата 174 лв., ищцата не е засегнала в своята жалба отхвърлителната част до пълния размер на претенцията, поради което в нея актът на РС е влязъл в сила.

Въззивната инстанция намира въззивната жалба на ПРБ касаеща този иск, за основателна. Действително, на обезщетяване подлежат и имуществените вреди, претърпени от ищцата, които са пряка и непосредствена пследица от незаконните действия на ответника, но тяхното настъпване, вида и стойността им подлежат на доказване от страна на увреденото лице. Ищцата е претендирала вреди, изразяващи се в направени от нея пътни разходи между гр. Ямбол и гр. Елхово за явяването й по време на процесуалните действия във връзка с незаконното наказателно преследване. Твърденията й са голословни и неподкрепени с годни, допустими и относими доказателствени средства. Тя не е доказала нито броя на личните си явявания, нито начина на придвижване, който би обосновал вреда под формата на разход за нея. Що се отнася до размера, който тя свързва с цената на билета – твърденията в исковата молба се разминават с представеното ксерокопие от “справка” от СД “Колхида, Колев и с-ие”, гр. Елхово, а последното представлява частен свидетелстващ документ, който е несвоевременно представен и не обвързва съда с материална доказателствена сила. Поради това тази претенция се явява изцяло неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена и в уважения от първоинстанционния съд размер.

Поради това, с оглед отхвърлянето на иска за имуществени и частичното отхвърляне на иска за неимуществени вреди, присъдените разноски на ищцата за производството пред РС следва да се намалят, съразмерно на отхвърлените части, до сумата общо за д.т. и адвокатски хонорар 198, 20 лв. Така по отношение на разноските обжалваното решение следва да се отмени над тази сума.

С оглед изхода на процеса – отхвърляне на жалбата на втората въззивница и частично уважаване на жалбата на първия въззивник, отговорността за разноски за тази инстанция следва да се възложи на втората въззивница, която следва да понесе своите както са направени  и заплати по см. на СлОС д.т. в размер на 5.00 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                      

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 208/09.05.2012г. по гр.д. № 6410/2011г. на СлРС  В ЧАСТИТЕ, с които:

-  е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на П.А.Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на държавата, изразяващи се в незаконното й  обвинение за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК по водените срещу нея НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, за което е оправдана с влязла в сила присъда, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, за сумата НАД  3000 лв. ДО присъдените 6 000 лв. и

-  е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на П.А.Г. обезщетение в размер на 174 лв. за претърпени имуществени вреди за направените транспортни разходи по повод на процесуалните действия по ДП № 77/2008г. на РПУ-Елхово, НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Г. ЕГН ********** ***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на душевни страдания и неудобства от незаконни действия на държавата, изразяващи се в незаконното й  обвинение за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК по водените срещу нея НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, за което е оправдана с влязла в сила присъда, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, за сумата НАД  3000 лв. ДО  6 000 лв., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Г. ЕГН ********** ***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск за заплащане на обезщетение в размер на 174 лв. за претърпени имуществени вреди за направените транспортни разходи по повод на процесуалните действия по ДП № 77/2008г. на РПУ-Елхово, НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 208/09.05.2012г. по гр.д. № 6410/2011г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на П.А.Г. направените разноски по делото общо за сумата над 198, 20 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 208/09.05.2012г. по гр.д. № 6410/2011г. на СлРС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 6 000 лв. до пълния претендиран размер от 9 000 лв..

 

 

ОСЪЖДА П.А.Г. да заплати по сметка на СлОС д.т. в размер на 5.00 лв. 

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване през ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                       

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

         ЧЛЕНОВЕ: