Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 243

гр. Сливен, 18.10.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

            Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                 

при участието на прокурор Ваня Белева и при секретаря И.К. като разгледа докладваното от младши съдия  Красимира Кондова въззивно гр.  д.  N 381  по описа за 2012   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правното си основание и се движи по реда на чл.258 и сл.  ГПК.

С Решение № 209/10.05.2012г. постановено по гр.д.№ 6409/2011г. на СлРС, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищцата Х.А.С. *** обезщетения, както следва:

- в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, по което ищцата била оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 7 000 лв. съда отхвърлил, като неоснователен и недоказан.

- в размер на 174,00 лв. за имуществени вреди за направени транспортни разходи по повод на процесуални действия по ДП № 77/2008г. РУП-Елхово, НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД №385/2009г. на ОС-Ямбол, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 08.01.2010г. до окончателното плащане, като искът до пълния предявен размер 780,00 лв., съда отхвърлил като неоснователен и недоказан. Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати и сторените от ищцата деловодни разноски в размер на 385,72 лв.- адвокатски хонорар и 10,00 лв. внесена държавна такса.

Въззивното производство е инициирано въз основа на подадени въззивни жалби от двете страни в процеса.

Първата жалба изхожда от ответника в първоинстанционното производство, депозирана от прокурор при РП-Сливен,       като представител  на Прокуратурата на РБ по право.

На тази въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК  е постъпил писмен отговор от насрещната страна чрез процесуалния й представител по пълномощие.

Втората въззивна жалба е депозирана от ищцата в първоинстанционното производство, а от насрещната страна не е постъпил писмен отговор.

Насрещни въззивни жалби не са депозирани.

Първият въззивник в лицето на Прокуратурата на РБ намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съда в мотивите си приел, че било уронено доброто име на ищцата пред обществото, влошено било здравословното й състояние, причинени й били семейни проблеми, без да са били събрани категорични доказателства за това, както и, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от воденото срещу нея наказателно производство. От събраните доказателства по делото било установено, че Прокуратурата не е правила обществено достояние воденото срещу ищцата наказателно преследване и в този смисъл не е способствала за дискредитиране на доброто й име в обществото. Разпитаните в хода на пръвоинстанционното производство свидетели дали противоречиви показания по отношение настъпилата промяна в поведението на ищцата, като по този начин не било установено категорично дали промяната в поведението й се дължи именно на воденото срещу нея наказателно производство. По делото липсвали доказателства за влошено здравословно състояние, а от показанията на св.П. се установило, че ищцата продължила да се кара с мъжа си и след приключване на наказателното дело, което сочело на  липса на пряка връзка между наказателното преследване и твърдяните здравословни, семейни и емоционални проблеми. Освен това ищцата основала иска си и на претърпени от нейното семейство – съпруга и децата й неимуществени вреди, а същите не следвало да се репарират, доколкото обезщетението по ЗОДОВ има строго личен характер. Твърди се, че присъденото обезщетение в размер на 5 000 лв. не бил съответен на тежестта на повдигнатото обвинение и взетата спрямо ищцата най-лека мярка за неотклонение. За неправилно се счита и решението в частта, с която съда уважил претенцията за имуществени вреди в размер на 174,00 лв. – транспортни разходи за призвижването на ищцата до гр.Елхово и гр.Ямбол. Допуснатите от съда писмени доказателства не удостоверявали заплащани суми за пътни разходи от страна на ищцата по повод воденото наказателно производство. Представеното удостоверение от „Пътнически превози” ЕАД-Сливен свидетелствало единствено за цените на билетите по дестинация Сливен-Ямбол. За представената във второто съдебно заседание  справка от ЕТ”Колхида” –Ямбол се счита, че неправилно била приета и кредитирана от съда, тъй като това писмено доказателство не било посочено в исковата молба, както и в първото по делото съдебно заседание и възможността да бъде представено била преклудирана. Съдът неправилно не приел за основателен довода на ответника за наличието на предпоставки по чл.5 ЗОДОВ за отпадане или намаляване отговорността на държавата. Без да коментира съображенията изложени от прокуратурата, съдът посочил единствено, че не е доказано виновно поведение от страна на ищцата. В тази насока се сочи, че с  поведението си ищцата допринесла срещу нея да бъде повдигнато обвинение за измама и не следвало да черпи позитиви от виновното си поведение.

От въззивния съд се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените претенции или да се уважи претенцията за неимуществени вреди в размер под 1000 лв., като до пълния му предявен размер да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

На въззивната жалба е депозиран писмен отговор, в който се навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба.Счита се, че от показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че в периода на воденото наказателно производство ищцата е изпитвала болки и страдания, изразяващи се в безпокойство, силни притеснения, непреодолим страх от евентуална ефективна присъда, злепоставяне пред обществото.Установено било, че е уронен авторитета, самочувствието и доброто име на ищцата пред нейните близки, приятели и роднини. Освен това правилно районният съд въз основа на представените и приети писмени доказателства е изчислил точните явявания на ищцата пред съответните органи за извършване на процесуалните действия  в наказателното производство и присъдил сторените от нея транспортни разходи. Неоснователно било твърдението на Прокуратурата, че присъденото обезщетение от 5 000 лв. е завишено и следвало да бъде намалено под 1000 лв., тъй като било недопустимо обезщетяването на вредните последици по реда на ЗОДОВ в различни казуси да бъде уеднаквявано и поставяно в еднакви граници. Иска се от въззивната съдебна инстанция отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Втората въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство и с нея се атакува решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния му размер от 7 000 лв. Неправилно и незаконосъобразно съдът е занижил присъденото обезщетение и определил такова под справедливо дължимото, предвид доказаните по естество  и обем вреди, търпени от ищцата още с повдигане на обвинението до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Съдът не отчел обстоятелството, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Освен това ищцата била с чисто съдебно минало и воденото срещу нея наказателно преследване бил първия й при това стресиращ допир с правозащитните институции и интензитета на нейните страдания бил изключително голям. С нейно участие били проведени множество процесуални действия по разследването, била е наложена и мярка за неотклонение „Подписка”. Същата понесла редица вредни последици в семеен и социален план, довели до емоционална нестабилност, което не следвало да бъде подценявано. С оглед на изложените съображения се счита, че справедливото обезщетение, което в най-пълна степен ще репарира причинените неимуществени вреди на ищцата  е в размер на първоначално претендирания иск, а именно 7 000 лв. В тази връзка се иска отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лв. до пълния му предявен размер от 7 000 лв., като се постанови решение с което да се уважи изцяло претендираното обезщетение в размер на 7 000 лв.

На тази въззивна жалба не е депозиран писмен отговор от страна на Прокуратурата.

В двете въззивни жалби, както и с отговора на първата такава страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание първият въззивник, редовно призован се представлява от представител по право – прокурор при ОП-Сливен, който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея.

Въззиваемата по първата жалба и въззивница по втората,  редовно призована се предстаавлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора на първата въззивна жалба, както и  втората въззивна жалба.

Настоящият съдебен състав намира въззивните жалби за редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирани субекти, имащи правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението с оглед обхвата на обжалването е  допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове- предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните  пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди  /ЗОДОВ/ и чл.86 ЗЗД.

     Ищцата в първоинстанционното производство Х.А.С.  претендира обезвреда на претърпени морални и имуществени вреди от образуваното и проведено срещу нея наказателно производство, изхода на което е  влязла в сила оправдателна присъда.

Въз основа на приетото и приложено  НОХД № 154/2009г. на Елховски районен съд /ЕРС/, се установява, че досъдебното производство било образувано срещу ищцата с Постановление на РП- Елхово от 15.02.2008г. за извършено престъпление с правна квалификация чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.1 НК.

 

 

С постановление от 24.04.2008г. /посочено е 2007г., но вероятно се касае за техническа грешка при изписването/ на разследващ полицай при РПУ-Елхово  ищцата била привлечена в качеството  на обвиняем за извършено от нея престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК –за това, че през месец февруари 2002г. в гр.Елхово действайки като извършител в съучастие с П. А. Г., с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага възбудила и поддържала у Г.Б.М. от с.Г. заблуждение, като взела сумата от 2100 лв. от Б. с уговорката да прехвърли наследствения й имот, находящ се в с.Г., общ.Е. и с това причинили на Б. имотна вреда в размер на 2100 лв. Веднага след привличането последвал разпит на ищцата  в качеството й на обвиняемо лице.

Разпит на ищцата в качеството й на обвиняема е извършен отново на  20.01.2009г. / арг. от протокол за разпит на обвиняем – л.30 ДП/.

С постановление от 05.02.2009г. на разследващ полицай при РУ-МВР Елхово ищцата С. била привлечена отново като обвиняема по чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, като обвинението е прецизирано  и е  взета мярка за неотклонение „Подписка”. Веднага след това / на същата дата/ е последвал разпит  в качеството й на обвиняем.

От приложената справка за съдимост се установява, че ищцата не е била осъждана.

Срокът за разследване е удължаван два пъти поради фактическа и правна сложност на делото, а именно с четири месеца, считано от 15.04.2008г. и със шест месеца от 15.08.2008г. Разследването било предявено на ищцата на 05.02.2009г./ арг. от протокол за предявяване на разследване – л.116 от ДП/.

В съда бил внесен обвинителен акт на РП-Елхово от 03.04.2009г. с повдигнато обвинение срещу С. за извършено престъпление с правна квалификация чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК и съответно  образувано НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово.

С присъда № 91/13.10.2009г. по това наказателно производство ищцата била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Последвало е потвърждаване на постановената присъда с Решение № 135/08.01.2010г. на въззивния съд / Ямболски окръжен съд/, от  която дата същата е влязла в законна сила.

За доказване на твърденията за претърпени неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателствени средства. В производството пред първата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Йорданова, Господинова и П..

Според първата свидетелка докато е водено наказателното преследване ищцата променила поведението си. От ведър и усмихнат човек станала неразговорлива, неконтактна и дистанцирана от околните. След оправдаването й поведението й се възстановило постепенно, тъй като свидетелката била канена на гости у дома на ищцата и установила, че вече е по-спокойна. От показанията на св.Господинова също се установява, че по време на наказателното преследване ищцата се променила видимо. От лъчезарна жена, която поздравявала всички хора и която всяка  сутрин ходила на кафе в ресторанта на селото, изведнъж престанала да излиза, постоянно плачела и споделяла страховете си от евентуално бъдещо осъждане, а и от влизане в затвора. След оправдаването ищцата постепенно започнала отново да излиза. Свидетелката П. на свой ред твърди за настъпила промяна в поведението на ищцата. Преди да започне наказателното производство семейството излизало, ходило и на гости, а след това ищцата и съпруга й станали особени – цит. „като болни”.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите, досежно наличието на изострени, недобри отношения между ищцата и нейния съпруг, както и касателно чувствата изпитвани от техните деца. В тази част и трите свидетелки не възпроизвеждат свои, лични възприятия и впечатления – факти от обективната действителност, а преразказват чужди такива, тези на ищцата, както и слухове чути от други лица / нейния съпруг, деца и др./.

По отношение на настъпилата промяна в поведението на ищцата съдът кредитира показанията на тримата свидетели, като незаинтересовани и вътрешно непререкаеми. Личните впечатления на свидетелите са аналогични – ищцата се изолирала, не разговаряла с никой, била притеснена, че ще бъде осъдена и ще влезе в затвор, постоянно плачела. Така кредитираните показания са логични и последователни, изнесените с тях факти, относно личните терзания и преживявания на ищцата са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която  се е намирала към него момент.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконните действия, визирани  в чл.2, ал.1, т.1-7 ЗОДОВ и дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тази отговорност има обективен характер, произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите и не е обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретно длъжностно лице, причинило с поведението си вредата / чл.4 ЗОДОВ/.

В чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ , законодателят е уредил четири самостоятелни хипотези, при които обвинението в извършване на престъпление е незаконно и съставлява основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди.

В конкретния казус  безспорно е  налице влязла в законна сила оправдателна присъда, като по време на наказателното производство ищцата С. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживени емоционални болки и страдания.

Наказателното производство продължило  година и  осем месеца – период, за който не би могло да се приеме, че надвишава рамките на „разумен срок” по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. Следователно не е нарушено правото на ищцата за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, съгл. чл.6  ЕКЗПЧОС.

 

 

Безспорно се доказа в процеса, че ищцата изпитвала в известна степен тревоги, относно своето бъдеще, несигурност, преживяла е различни негативни психологически страдания. Животът й  бил променен в сравнение с този, който  водила преди да започне наказателното производство срещу нея. Взетата мярка за неотклонение „Подписка”, макар и най-леката предвидена в НПК, несъмнено довела до редица ограничения в правната  й сфера. Така например била е ограничена възможността за свободно придвижване, което е конституционно гарантирано право на всеки индивид. Необходимостта да се иска разрешение за упражняването му от водещия разследването само по себе си ограничава това право.

Ето защо, следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание. Размерът на тези вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. За да определи справедлив размер на обезщетението, настоящия съд взема предвид сериозността на  преживените отрицателни емоции /напрежение, неудобство и срам пред околните, страх от несигурното бъдеще/ в периода на наказателното преследване, предвид обстоятелството, че спрямо ищцата не е било повдигано друг път обвинение и тя не е била осъждана за престъпления от общ или частен характер. От решаващо значение е и обстоятелството, че повдигнатото  обвинение  е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. От друга страна продължителността на наказателното преследване, както вече се посочи по-горе не е надхвърлила пределите за „разумен срок”, търпените ограничения, с оглед взетата мярка за неотклонение „Подписка” не са съизмерими с мярка за неотклонение, каквато е „задържането под стража”, което също обуславя  по-лека степен на моралните вреди. Освен това наказателното преследване не е станало публично достояние на обществеността чрез медиите. По делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното или физическото състояние  на ищцата. Напротив от гласните доказателствени средства се установява, че същата е възстановила предишния си начин на живот, отново започнала да излиза и да контактува с близки и познати. По принцип ищцата е в сравнително млада възраст, което от своя страна обуславя и по-бързото й възстановяване. Недоказано в процеса остана и твърдяното наличие на семейни проблеми, изразяващи се в неразбирателство между ищцата и нейния съпруг, обиди нанасяни от последния по повод воденото наказателно преследване.

С оглед изложеното съдът намира, че справедлив еквивалент на причинените на ищцата С. морални вреди е сума в размер на 3 000 лв. Над тази сума, до пълния размер от 7 000 лв., претенцията е неоснователна.

Първоинстанционният съд присъдил обезщетение в размер на 5 000 лв., поради  което в тази част решението, като неправилно, следва да се отмени и вместо него бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен за сумата над 3 000 лв. до 7000 лв., а в частта, с която той е отхвърлен за сумата над 5 000 лв. решението следва да се потвърди.

Така определения размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда.

С оглед основателността на исковата претенция, основателна се явява и акцесорната такава за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от дата на влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2010г.

Оплакванията за нарушение на чл.52 ЗЗД, инвокирани, както от страна на Прокуратурата на РБ, така и от страна на ищцата в първоинстанционното производство се преценяват като несъстоятелни.

Неоснователно е и възражението на Прокуратурата на РБ за наличие на предпоставки по чл.5 ЗОДОВ - за цялостното освобождаване на ответника от отговорност или намаляване на обезщетението поради виновно съпричиняване на вредите от страна на увреденото лице. Държавата се освобождава от отговорност или обезщетението се намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато той с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал условия за поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания, въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъплението. По делото не се установи процесуалното поведение на ищцата в наказателния процес да е било с подобна насоченост, както и да е единствения фактор, обуславящ образуваното и водено наказателно преследване.

По отношение на претендираните имуществени вреди, съдът намира следното:

В тази част решението се обжалва единствено от ответника в първоинстанционното производство, който атакува осъдителната част на решението за сумата 174,00 лв. Ищцата не е засегнала в своята жалба отхвърлителната част до пълния размер на претенцията, поради което в нея актът на РС е влязъл в сила.

Претенцията за направени транспортни разходи за явяване и участие на  ищцата в действията по разследване с нейно участие, както и впоследствие в съдебните производства по наказателното дело, приключило с оправдателна присъда, представляват за нея имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 и чл.4 ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл.8 от същия.

Въззивната жалба на ПРБ касаеща тази част от първоинстанционното решение е основателна.

Действително установява се от данните по делото, в частност от приложеното наказателно производство, че с участието на ищцата са извършени редица процесуално-следствени действия във фазата на досъдебното производство, което доказва нейното лично явяване и присъствие пред органите по разследването, както и личното й явяване в провежданите открити съдебни заседания в последвалите съдебни производства – първоинстанционно и въззивно. Ищцата обаче не е провела при условията на пълно и главно доказване, че действително се е обеднила с претендираната сума и реално е направила разходи за транспорт до гр.Ямбол и гр.Елхово. Представените пред районния съд писмени документи – удостоверение от  „Пътнически превози” ЕАД гр.Сливен и справка, издадена от СД „Колхида, Колев и сие” гр.Елхово не удостоверяват действително заплатени от ищцата разходи, а установяват единствено стойност на билети в направленията гр.Сливен- гр.Ямбол и гр.Ямбол – гр.Елхово за периода месеците април 2008г. – януари 2010г.

На обезщетяване подлежат реално претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна дейност на правозащитните органи, в случая Прокуратурата на РБ и доколкото ищцата не доказа твърденията си, искът за репарация на имуществените вреди следва да бъде отхвърлен изцяло, а първоинстанционното решение в тази част отменено.

С оглед отхвърлянето на иска за имуществени и частичното отхвърляне на иска за неимуществени вреди, присъдените разноски на ищцата за производството пред РС следва да се намалят, съразмерно на отхвърлените части, до сумата общо за д.т. и адвокатски хонорар 227,50 лв. Така по отношение на разноските обжалваното решение следва да се отмени над тази сума.

За въззивното производство отговорността за разноски следва да се възложи на въззивницата С., доколкото нейната въззивна жалба не се уважава, но тъй като от страна на първия въззивник не са представени доказателства за извършване на такива разноски, то съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 209/10.05.2012г. постановено по гр.д. № 6409/2011г. на СлРС  В ЧАСТИТЕ, с които:

-  е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Х.А.С., ЕГН: ********** ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на  незаконно  обвинение за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2   НК по водените срещу нея НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, за което е оправдана с влязла в сила присъда, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, за сумата НАД  3000 лв. / три хиляди лева/ ДО присъдените 5000 лв. / пет хиляди лева/

и

-  е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Х.А.С., ЕГН: ********** ***,  обезщетение в размер на 174,00 лв./сто седемдесет и четири лева/ за претърпени имуществени вреди за направени транспортни разходи по повод на процесуални действия по ДП № 77/2008г. на РПУ-Елхово, НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.А.С., ЕГН: ********** ***  против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в незаконното й  обвинение за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2  НК по водените  НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, за което е оправдана с влязла в сила присъда, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, за сумата НАД  3000 лв. /три хиляди лева/ ДО  5 000 лв. / пет хиляди лева/, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.А.С., ЕГН: ********** ***   против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск за заплащане на обезщетение в размер на 174 лв. / сто седемдесет и четири лева/ за претърпени имуществени вреди за направените транспортни разходи по повод на процесуалните действия по ДП № 77/2008г. на РПУ-Елхово, НОХД № 154/2009г. на РС-Елхово и ВНОХД № 385/2009г. на ЯОС, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.01.2010г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

ОТМЕНЯ Решение № 209/10.05.2012г. постановено по гр.д. № 6409/2011г. на СлРС  В ЧАСТТА, с която е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Х.А.С., ЕГН: ********** ***   направените разноски по делото общо за сумата над 227,50 лв./ двеста двадесет и седем лева и 0,50 ст./, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209/10.05.2012г. постановено по гр.д. № 6409/2011г. на СлРС  В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 5 000 лв. /пет хиляди лева/ до пълния претендиран размер от 7 000 лв./ седем хиляди лева/.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ:

                           1.

                            2.