Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

                                                  гр.Сливен, дата 12.07.2012 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                                     

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 382 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.17 и §1. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

          Обжалвано е първоинстанционно Решение № 56 от 12.06.2012 г. постановено по гр.д. № 214 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Котел. С атакуваното решение, съдът уважил молбата на Д.Д.С., за налагане на мярка за защита по ЗЗДН, като задължил ответника С.И.Й. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката. Със същото решение съдът забранил на ответника да приближава жилището на Д.Д.С., както и местоработата й, местата за социални контакти и отдих, които тя посещава, за срок от 18 месеца. На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН му наложил глоба в размер на 1000 лв. и го осъдил да заплати разноски в размер на 25 лв.

                   Недоволен от постановеното решение останал ответникът Й.. В жалбата си до съда въззивникът обжалва изцяло решението на Районен съд – гр.Котел. Твърди, че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото му на защита. Сочи, че решението е неправилно, тъй като за насроченото пред районния съд заседание е било налице нередовно призоваване на страната. Въпреки изложените доводи за внезапно упълномощаване на адвоката на жалбоподателя, непосредствено преди съдебното заседание, съдебното дирене по делото било приключено, а страната лишена от процесуално време.

         Въз основа на изложеното моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното на районния съд, като неправилно и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Към жалбата са депозирани писмени доказателства, с искане същите да бъдат приети от въззивния съд, поради факта, че страната не е била в състояние да реагира в открито съдебно заседание, поради липса на процесуално време, макар доказателствата да са й били известни от по – рано.

                    В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН, въззиваемата не е направила възражения, не е представила нови доказателства.          

           В съдебно заседание, въззнивникът, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба, не възразява срещу доклада на делото и няма доказателствени искания. По същество пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

          В съдебно заседание, въззиваемата се явява лично, не се представлява от процесуален представител. Оспорва въззивната жалба. По същество иска обжалваното решение да бъде потвърдено, тъй като С.Й. е извършвал многократно актове на домашно насилие спрямо нея.

         С мотивирано определение от открито съдебно заседание, доказателствените искания на жалбоподателя са оставени без уважение.

                  Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в преклузивния срок по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.          

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни.

         Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на молбата факти и обстоятелства, на които се основават претенциите на молителката С., правилно е определил рамките на спора и е дал правилната правна квалификация на иска - чл.8  ЗЗДН.

         Релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразно процедиране от страна на Котелски районен съд и нарушаване на съдопроизводствените правила са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Видно от данните по делото, за първото и единствено съдебно заседание, проведено на 12.06.2012 г., страните са били нередовно призовани, тъй като са били призовани един ден преди това. Не са били спазени изискванията на чл.56, ал.3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.4 от ГПК, когато се налага определяне на друга дата за провеждане на заседанието /както в настоящия случай – насроченото за 07.06.2012 г. е отсрочено за 12.06.2012 г./, съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица. Само в хипотезата на чл.56, ал.2 от ГПК, когато датата на следващото съдебното заседание е обявена в съдебното заседание, за което страните са били веднъж редовно призовани, не се налага повторното им призоваване. Районният съд в настоящия случай е процедирал правилно, защото в съдебното заседание, страните, макар и нередовно призовани са се явили и са заявили, че не се противопоставят ход на делото да бъде даден. В този смисъл нередовното призоваване не е довело до лишаване на страната от право на участие по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил и е записано в протокола от съдебното заседание, че след предоставената му възможност за запознаване с делото, ход на същото може да бъде даден, но иска да не се приключва съдебното дирене и на основание чл.144 от ГПК да му се предостави възможност да оспори конкретни факти и обстоятелства, твърдени в писмените доказателства и в молбата по делото. С оглед на изложеното, законосъобразно районният съд е дал ход на делото и е приключил същото в това съдебно заседание, поради изчерпване на доказателствените и процесуални искания на страните. Правилно не е уважено искането на адв.В. с правно основание чл.144 от ГПК, като неоснователно. Тази разпоредба визира различна хипотеза, свързана с необходимостта ищецът в същото съдебно заседание да е направил нови доказателствени искания, каквито в настоящия случай не са налице. Съобразно изискванията на чл.12, ал.1 от ЗЗДН, съдът е указал на ответника при връчване на призовката и препис от молбата с приложенията, за задължението му за представяне на доказателства. Не са били представяни нови доказателства от молителката освен тези, които са били депозирани с молбата и препис от които е връчен на ответника две седмици преди съдебното заседание. Призовката му е връчена на 28.05.2012 г. и до 12.06.2012 г. е изминал достатъчен период от време, през който той е имал възможност да си ангажира адвокат, да вземе становище по молбата на Д.С. и да представи доказателства.

      Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционния съд е процедирал процесуално законосъобразно, като е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита и правото на защита на ответника е било надлежно охранено и упражнено от процесуален представител. Правото на защита на подсъдим в наказателно производство не може да се съизмерва с процесуалното представителство в гражданския процес. Несъобразяването на наказателния съд с изявлението на подсъдим, че желае да бъде защитаван от точно определен защитник или с молбата му за отлагане поради невъзможност за подготовка на защитата му води безспорно до нарушаване правото му на защита, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на крайния съдебен акт. Не по този начин обаче стоят нещата с процесуалното представителство на страна в гражданския процес. Липсата на законовата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК,  не води до отлагане на гражданското дело и не е нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл ангажирането на адвокат в деня на съдебното заседание не представлява непредвидено и внезапно обстоятелство по ГПК, а зависи изцяло от волята на страната.

       С оглед констатираната валидност и допустимост на обжалваното решение, въззивният съд разрешава спора по същество. Въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата конкретни основания за неправилност и следи служебно само за приложението на императивни материалноправни разпоредби. Като неоснователни се приемат и изложените в жалбата оплаквания за нарушение на процесуалния закон. Настоящият състав не констатира нарушение на императивния материален закон от страна на районния съд. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното на районния съд, като неправилно и да върне делото за ново разглеждане от друг състав,  тъй като ГПК не съдържа такива хипотези, с оглед констатираната валидност и допустимост на обжалваното решение.

        Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея. Въззиваемата не е направила искане да й бъдат присъдени направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. На основание чл.17, ал.2 от ЗЗДН във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът в настоящото производство, следва да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лева по сметка на ОС – Сливен.                  

               Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                  Р      Е     Ш     И  :

 

 

      ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56 от 12.06.2012 г. постановено по гр.д. № 214 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Котел.

      ОСЪЖДА С.И.Й., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Окръжен съд - Сливен сумата 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща държавна такса по делото.

      Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗЗДН.

  

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                           2.