Р Е Ш Е Н И Е  № 35

 

Гр. Сливен, 15.05.2013 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение в

публичното заседание на двадесет и пети април ……………………..

през две хиляди и тринадесета година

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………К.И.……………….…………и с участието на прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова………..гр.дело № 383 по описа за 2012 год. , за да се произнесе, съобрази:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Юро банк Еф Джи България” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД) твърди в исковата си молба, че е сключил на 24.08.2007 г. договор за кредит за покупка на имот с ответниците Н.П., Д.Й., Й.Й. и В.П. по силата на който им предоставил кредит в размер на 200 000 лв. предназначен за покупката на недвижим имот и погасяване на задължение по съществуващ договор за кредит, със срок на действие 156 месеца. Твърди, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения и не са заплатили три последователни месечни погасителни вноски с падежи съответно 28.2.2011 г., 31.3.2011 г. и 30.4.2011 г. включващи лихва и главница с размер на всяка вноска 2 005,24 лв. Тъй като са били налице условията за това, остатъка от задължението на договора е обявен за предсрочно изискуем , без да е необходимо волеизявление на страните. Твърди, че за това си вземане е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК пред Сливенския районен съд, по което е образувано ч.гр.д. 6298/2011 г. и му е издадена исканата заповед и изпълнителен лист.

Тъй като в срок е постъпило възражение от всички длъжници, счита, че за него е налице от интерес да предяви настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците, че същите му дължат сума в размер на 210 065,93 лв. общо, представляващо неизпълнено задължение по договора за кредит, от които 187 434,24 лв. главница ведно със законната лихва за забава от 14.10.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 21 875,15 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2011 г. до 13.10.2011 г. и 756,54 лв. наказателна лихва за периода 31.8.2009 г. до 13.10.2011 г., както и присъдените в частното производство разноски. Моли съда да му присъди разноските направени в настоящото производство.

Ответниците, чрез особения си представител са депозирали в срок писмен отговор, с който оспорват изцяло основателността на иска като правят възражение за нищожност на клаузите уреждащи повишаването на лихвения процент и настъпилата промяна в месечната вноска.

В с.з, ищецът чрез своя представител по пълномощие поддържа предявения иск, като прави уточнение че сумата 756,74лв. представлява не наказателна лихва, а дължима такса по договора за банков кредит. Представя списък на направените разноски.

          Ответниците, чрез назначения им особен представител поддържат изложеното в отговора и молят иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

                Между страните „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД) и   Н.Й.П., ЕГН **********, Д.Н.Й., ЕГН **********; Й.П.Й., ЕГН **********, и В.Н.П., ЕГН ********** бил сключен Договор за кредит за покупка на имот № HL 26347/24.08.2007 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 200 000.00 лева , предназначен за покупка на недвижим имот и погасяване на задължения по договор за кредит към „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ" АД, със срок 156 месеца , който кредит Кредитополучателя може да ползва по начините уговорени в чл. 2, ал.1 от договора.

В съответствие с договора, сумата в размер на 3 976.00 лева е предоставена за рефинансиране. Кредитополучателите са получили остатъка от сумата в размер на 196 024лв. по сметка на Н.Й.П., IBAN ***, което е удостоверено с подписаното между страните Приложение № , неразделна част от Договор за кредит за покупка на имот № HL 26347/24.08.2007 г. Кредитополучателите са се задължили да погасяват кредита на равни месечни вноски в размер на 2005,24лв., като вноските следва да се изплащат ежемесечно на 11 число след датата на откриване на заемната сметка.

В член трети от договора е уговорено, че кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 0,45 пункта. Към момента на сключването на договора БЛП на банката е бил в размер на 7%. В член 5 ал.3 от договора е уговорено, че в случай че по време на действието на договора, БЛП лъде променен от банката, размерът на месечната вноска по ал.1 се променя автоматично, за което кредитополучателя с подписването на договора дава своето безусловно и  неотменимо съгласие.

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза по договора за кредит ответниците са заплатили общо 61 749,51
лв., в т.ч.: главница - 12 565,76 лв. ; платена текуща лихва - 14 104,47 лв.;   платена просрочена лихва - 33 944,34 лв.  и платени такси по договор - 1 134,94 лв.

Ответниците не са заплатили на ищеца три последователни месечни погасителни вноски (с падеж на 28.02.2011г., на 31.03.2011г. и на 30.04.2011г.), включващи лихва и главница.

По силата на чл.18, ал.2 от Договора за банков кредит, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска - в случая от 01.05.2011 г. Изискуемостта настъпва без да е необходимо, каквото и да е волеизявление на страните.

Поради неплащане на погасителни вноски с падеж на 28.02.2011г., на 31.03.2011г. и на 30.04.2011г., предсрочната изискуемост е настъпила на 01.05.2011 г. и задължението на ответниците към този момент, според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза възлиза на: главница - 187 434,24 лв.; дължима просрочена лихва от 28.02.20011г. до 13.10.2011 год. - 21 875,15 лв. и дължими такси по договор - 756,54 лв.

На 21.10.2011г. „Юробанк И Еф Джи България" АД е падала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д.№ 6298/2011 г. по описа на Районен съд — гр. Сливен. По подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от по описа на Районен съд — гр. Сливен срещу ответниците. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, всички длъжници са възразили писмено срещу цитираната заповед за изпълнение.

          Според заключението на икономическата експертиза БЛП за ответната банка се определя като сбор от трансферната цена на ресурса и буферна надбавка, където трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които Банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор; рисковата премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс - минимални задължителни резерви /МЗР/, фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ и др., а буферната надбавка включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най- кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% /на годишна база/. При промяна на един или повече от изброените по-горе компоненти, е налице основание за актуализация на БЛП.

Органът отговорен за първоначалното определяне и следващи промени в размера на БЛП е Комитетът по управление на активите и пасивите на Банката. Нивата на БЛП се разглеждат и при необходимост се актуализират при всяко заседание на Комитета по управление на активите и пасивите (не по-рядко от веднъж месечно). Методологията за определяне на БЛП е приета от АЛКО на Юробанк България АД. За периода на действие на договора между страните БЛП е бил в следните размери:

От 24.08.2007г. до 23.03.2008г. – 7,00%;

От 24.03.2008г. до 06.07.2008г. – 7,25%;

От 07.07.2008г. до 09.10.2008г. – 8,00%;

От 10.09.2010г. до 09.09.2012 г. – 9,50%;

и от 10.09.2012г. – 10.25%.

В резултат на промяната на БЛП, в периода от 31.08.2007 год. до 13.10.2011 год. са начислени в повече 3 559,01 лв., от които са платени 2 477,80 лв.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-икономическа експертиза, преценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Й., в чиято безпристрастност и компетентност няма основание да се съмнява.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните прави изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК. Същият е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен.

Между страните в настоящото производство е бил сключен валиден договор за банков кредит в писмена форма. По силата на същия, на ответниците е била предадена уговорената в договора сума. Ответниците са изпълнявали задължението си за ежемесечно заплащане на вноска по договора за кредит до 28.02.2011г. След тази дата е налице виновно неизпълнение на договорното задължение за заплащане на месечна вноска (главница и лихви). Тъй като не са заплатени три поредни месечни вноски по договора, ищецът се е възползвал от правото си по чл. 18 ал.2 от договора и е обявил  остатъка от кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска – 28.02.2011г. т.е. за ответниците е възникнало задължение за връщане на неизплатения остатък от дължимите суми по договора за кредит.

Ответниците, чрез процесуалния си представител, са направили възражение за недължимост на сумата 3 559,01 лв., начислена в резултат на уговореното между страните за промяна на лихвения процент при промяна на БЛП на банката по жилищни кредити. Твърди се че тази клауза в договора за кредит е нищожна, като противоречаща на императивни разпоредби, а именно на чл. 143 т.3 от Закона за защита на потребителите във вр. чл. 146 от ЗЗП, като се твърди че липсва индивидуално уговаряне на клаузите. Счита че уговорената промяна на лихвения процент по договора за кредит поставя изпълнението на задълженията на доставчика на финансови услуги в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. Възражението е неоснователно. Задължението на ищеца по договора за кредит е да предаде на ответниците заетата сума и то е изпълнено, видно от събраните доказателства.  Изпълнението на други негови задължения не е поставено под условие. Заплащането на лихви е задължение на заемателя по договора, в случая ответниците и това задължение също не е под условие. Уговорено е между страните и те са се съгласили при определени условия размерът на лихвения процент да бъде променян. Условието за това е промяна от страна на банката на БЛП по жилищни кредити, което става по определени правила от орган на ищеца и е свързано с промяната на обективни величини каквито са пазарните лихвени мерители (отчитани от БНБ) - Софибор, Юрибор, Либор и други обективно измерими величини.  Условията по договора не са пременени едностранно, тъй като ответниците са се съгласили лихвеният процент да бъде определян по посочения начин, като базата за неговото определяне е БЛП на банката. За определянето на последния, видно от заключението на вещото лице съществуват вътрешни правила.

Второто възражение на ответниците е, че те не са били уведомени за промяната на лихвения процент, не са представени доказателства че са уведомени и не са се съгласили с него. Фактът дали ответниците са били уведомени за увеличаването на лихвения процент и респективно месечната вноска не е бил включен в предмета на доказване. От заключението на вещото лице, от което е видно че ответниците са заплатили сумата 2 477,80 лв. от увеличения лихвен процент може да бъде направен извод че те се били уведомени за размера на задължението си. В чл. 6 ал.3 от договора, ответниците са се съгласили промяната на лихвения процент да става автоматично с промяната на БЛП, без да е необходимо тяхното съгласие.

С оглед изложените съображения, съдът намира че следва да уважи предявения иск в пълен размер. При този изход на производството ответниците дължат на ищеца направените разноски в пълен размер – сумата 7 021.32лв.

Ръководен от изложените съображения

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" AД, със седалище и адрес на управление Г.С., ЕИК 000694749, със съдебен адрес: Г.С., ул. "И.Д." № *-*, чрез адв. С.Ч., срещу Н.Й.П. ЕГН: **********,***; Д.Н.Й. ЕГН ********** ***; Й.П.Й. ЕГН ********** *** и В.Н.П. ЕГН ********** ***,    иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че Н.Й.П.; Д.Н.Й.; Й.П.Й. и В.Н.П. дължат на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" AД, следните суми по Договор за банков кредит от 24.08.2007, за които е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 6298/11 на СлРС: главница в размер на 187 434,24 лв.(сто осемдесет и седем хиляди четиристотин тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), ведно със законната лихва за забава, считано от 14.10.2011г. до окончателното заплащане на сумата; дължима просрочена лихва за периода от 28.02.20011г. до 13.10.2011 год. - 21 875,15 лв.(двадесет и една хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и петнадесет стотинки) и дължими такси по договор - 756,54 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и петдесет и четири  сотинки).

ОСЪЖДА Н.Й.П. ЕГН: **********,***; Д.Н.Й. ЕГН ********** ***; Й.П.Й. ЕГН ********** *** и В.Н.П. ЕГН ********** *** да заплатят на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" AД, със седалище и адрес на управление Г.С., ЕИК 000694749„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" AД, със седалище и адрес на управление Г.С., ЕИК 000694749 направените разноски в размер на 7 021.32лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: