Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  262

 

                                                гр.Сливен, дата 26.04.2013 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МАРЕВА                                                                                                                                                    

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 390 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                   Делото е образувано въз основа на подадена на 31.05.2012 г. от ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба против Решение № 39/ 11.05.2012 г. постановено по гр.д. № 165 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Котел. С атакуваното решение, съдът отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения положителен установителен иск на ищцата Дуранжа Х., за признаване на установено спрямо ответника Х. К., че ищцата е собственик на основание владение и изтекла в нейна полза придобивна давност, на поземлен имот с идентификатор 87031.501.514 по кадастралната карта на село Ябланово, общ.Котел, с площ от 2 274 кв.м., при граници: ПИ № 87031.501.531; ПИ № 87031.501.515; ПИ № 87031.501.2072; ПИ № 87031.501.512 и ПИ № 87031.501.513, с административен адрес: с.Я., общ.К., ул. „П. Б.” № *.

                  Недоволен от постановения първоинстанционен акт останал ищецът по гр.д. № 165 по описа за 2010 г. на Котелски районен съд. В жалбата си до съда въззивникът обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр.Котел.  Твърди, че е неправилно и необосновано, тъй като ищцата владеела имота в продължение на повече от 10 г., обработвала го заедно със синовете си, сеела липа, орехи, круши и череши, плащала данъците му. Ответникът от 1990 г. до сега не бил владял имота, нито оспорвал пред ищцата нейното право на собственост. Сочи, че то е порочно, тъй като съдът не обсъдил обективно и всестранно всички доказателства събрани в производството.

                  Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

                  В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения, опровергаващи наведените в жалбата оплаквания. Въззиваемият се позовава на Удостоверение издадено от Община Котел, от което било видно, че ответникът е записан, в разписния лист като собственик на процесния имот. След влизане на кадастралната карта в сила през 2008 г. и до сега имотът се владеел от него, с което действие била прекъсната давността на ищцата.

                  В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява,  представлява се двама процесуални представители по чл.32,т.1 ГПК – адв.Г. и адв.Н., които поддържат въззивната жалба и излагат допълнителни съобраоения. Пледират решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи предявения иск.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК – адв.С., който оспорва въззивната жалба. Намира възражението за придобиване на имота по давност от доверителя му К. за доказано. В тази връзка поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и на въззиваемия да бъдат присъдени разноските за тази инстанция.

         Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

         С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и  правилно и като такова, следва да бъде потвърдено, но по различни от изложените от районния съд съображения. Настоящият състав намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, но не на основаниията, на които РС–Котел е основал решението си, а поради недоказаност от страна на ищцата на изтелкла в нейна полза придобивна давност спрямо посочения и индивидуализиран в исковата молба имот.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         Между страните е налице спор относно собственосттта на посочения в исковата молба имот, като и двете страни твърдят, че са придобили същия на основание давностно владение.

         По искова молба процесният имот се индивидализира като ПИ с идентификационен № 87031.501.514, с площ 2274 м2, с административен адрес ул. „П. Б.” № *, по кадастралната карта на с.Ябланово, Община Котел, одобрена със Заповед № РД – 18 – 8/28.03.2007 г. на ИД на Агенцията по кадастъра. Към исковата молба е представена скица  на поземления имот № 5594/01.10.2010 г., издадена от СГКК, гр.Сливен, предсталяваща извадка от кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ябланово, одобрена със Заповед № РД – 18 – 8/28.03.2007 г. на ИД на Агенцията по кадастъра, за поземлен имот с идентификационен № 87031.501.514, с площ 2274 м2, с административен адрес ул. „П. Б.” № *, трайон предназначение на територията урбанизирана; начин на трайон застрояване – ниско застрояване/до 10 м./; стар идентификатор – няма; номер по предходен план :514, квартал: 0;  съседи: № 87031.501.531; ПИ № 87031.501.515; ПИ № 87031.501.2072; ПИ № 87031.501.512 и ПИ № 87031.501.513.  

        Ищцата е представила Удостоверение  за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№ 1255/26.10.2010 г., в което имотът по исковата молба, находящ се на ул. „П. Б.”/липсва номер на административния адрес/ е с посочена площ от 1800 кв.м.

        От показанията на разпитаните свидетели М., К. и П. се установява, че въззивницата има наследствен имот в местността „Ара екенник”, с.Ябланово, който е бил включен в АПК, а след 1989 г. се владее от нея и синовете й, които сеят ечемик, плодни дръвчета и др. В същото време при описанието на съседите на имота, показанията на тримата свидетели се разминават. М. сочи за съседи на имота от изток – П., от юг – Х. П., от запад – М. П., от север - улица „П. Б.”. Свидетелят К. сочи М. П. като съсед на имота от изток и от запад пак М.. Свидетелят Х. П., съсед на имота от южната страна сочи за съсед на имота от изток М.П. и от запад – П.и. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата – адв.Г. е направила изрично уточнение, че съседи на процесния имот от изток и от юг са двама братя П.и, а от запад е сестрата на Х. – Д..

        От заключението на назначената и изслушана от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че не са открити данни, относно това дали процесният имот е бил включван в масивите на АПК, ТКЗС или друг техен правоприемник. Към 1989 г. процесният имот ПИ № 87031.501.514 по кадастралната карта на с.Ябланово не е отразен в плана. Към 1989 г. ПИ № 87031.501.514 е бил извън регулационните граници на с.Ябланово и е бил със статут на земеделска земя извън регулация. Със Заповед № 373/15.12.1992 г. е одобрено попълване на кадастралния план на с.Ябланово и за пръв път ПИ № 87031.501.514 по кадастралната карта на с.Ябланово е отразен в този кадастрален план с пл.№ 514, без да е включен в регулация. В разписната книга към плана процесният имот е записан – „двор – Х. К. К.”, без да е посочено основание за записването. В Общинска служба „Земеделие”, Котел няма данни п роцесният имот ПИ № 87031.501.514 по кадастралната карта на с.Ябланово да е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. ПИ с  идентификационен № 87031.501.514, с площ 2274 м2, е включен в регулацията на с.Ябланово през 2008 г. с одобряването на ПУП на с.Ябланово с Решение № 116/31.07.2008 г. на Общински съвет Котел с пл.№ 514 и за него е отреден УПИ IV – 514, кв.14.

          По повод позоваване на вещото лице в експертизата на преписка по заявление № 8563/03.02.1992 г. на Б.И.Х. /съпрут на ищцата/, копие от същата е изискана и приложена по настоящото дело. От нея се установява, че в подаденто заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски земи са описани три отделни имота с площ по 1 дка. в местността „Ара екенник”, с.Ябланово. С протокол № 77025/07.03.2001 г. на Общинската поземлена комисия, гр.Котел е отказано възстановяването на тези имоти от 3 дка на Б.И.Х. в местността „Ара екенник”, с.Ябланово с мотив, че съгласно Удостоверение № 900/2001 г. на Община Котел имотите са записани на друг собственик. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото заявявя, че не може да се установи идентичност между имота предмет на настоящото дело и тези имоти от 3 дка на Б.И.Х. в местността „Ара екенник”, с.Ябланово.

        Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства, които взе предвид при съпоставка едни с други. Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетелите М., К. и П. в частта, относно описанието на имота, тъй като същите са противоречиви и не кореспондират с останалия, събран по делото доказателствен материал.

         Съдът кредитира заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно - техническа експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                  Предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на поземлен имот с идентификатор 87031.501.514 по кадастралната карта на село Ябланово, общ.Котел, с площ от 2 274 кв.м., при граници: ПИ № 87031.501.531; ПИ № 87031.501.515; ПИ № 87031.501.2072; ПИ № 87031.501.512 и ПИ № 87031.501.513, с административен адрес: с.Я., общ.К., ул. „П. Б.” № *, е допустим.

         Разгледан по същество, същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

         За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е необходимо ищецът по безспорен начин, с пълно доказване да докаже своето право на собственост. В случая ищцата се позовава на оригинерен способ за придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот – придобивна давност.

        За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: на първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя.

         С оглед изложеното съдът намира, че ищцата не доказа по безспорен начин твърдяното право на собственост върху процесния имот и следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване – съдът да приеме за ненастъпили обстоятелства, които тя не установи по безспорен начин с годни доказателства. След като ищцата не доказа правото си на собственост върху процесния имот, предявения от нея установителен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Настоящият състав намира за недоказано твърдението на въззивнацата за наличие на идентитет между между имота предмет на настоящото дело и тези имоти от 3 дка на Б.И.Х. в местността „Ара екенник”, с.Ябланово. Причините за това са свързани с разликата в площта между имотите, която е повече от 700 кв.м. От друга страна въззивницата в хода на производството изрично е поддържала, че се касае за наследствен имот получен от нейния баща. В този смисъл няма как за наследствен имот, който е лична собственост на наследника да бъде подадено заявление за възстановяване от неговия съпруг. По силата на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ собствеността се възстановява в полза на лицето, което е бил собственик на земята към момента на нейното масовизиране или обобществяване на друго основание, а ако е починало в полза на неговите наслединци. От друга страна в съдържащото се в преписката по заявление № 8563/03.02.1992 г. на Б.И.Х., Удостоверение № 900/2001 г. на Община Котел е посочено, че имотите по пункт 18;19 и 20 намиращи се в местността „Ара екенник” са в регулацията, а процесният ПИ с идентификационен № 87031.501.514, с площ 2274 м2, е включен в регулацията на с.Ябланово през 2008 г. с одобряването на ПУП на с.Ябланово с Решение № 116/31.07.2008 г. на Общински съвет Котел. Поради това съдът намира, за неотносимо към предмета на спора представеното от процесуалния представител на ищата Удостоверение издадено от Общинсакат служба по земеделие, гр.Котел за това, че имотите на Байрам Ибрямов Хамзов в местността „Ара екенник” са били в активите на АПК,  тъй като недоказано в настоящото производството остана твърдението за идентичност между между имота предмет на настоящото дело и тези имоти от общо 3 дка на Б.И.Х. в местността „Ара екенник”, с.Ябланово. Освен това от заключението на кредитиранта от съда и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза се установява, че не са налице данни, процесният имот да е бил включван в масивите на АПК, ТКЗС или друг техен правоприемник.

        Основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства. Правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, като преценкатата на свидетелските показания съдът извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключението на приетата експертиза. Дали е основателно позоваване на придобивна давност, т.е. дали недвижим имот е придобит по давност, съдът преценява при комплексна преценка на всички доказателства, относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота и демонстрирано ли е намерението за своене. В настоящия случай събраните по инициатива на ищцата свидетелски показания показания са противоречиви  в частта, относно описанието на имота, поради което съдът не може да направи категоричен извод, че свидетелите говорят именно за посочения в исковата молба имот. Само при две от границите може да се предположи, че има съвпадение, останалите не съвпадат. Освен това техните показания се опоровергават и от назначената по делото експертиза, от която се установява, че процесният имот не е бил включван в масивите на АПК, ТКЗС или друг техен правоприемник. Съдържат се противоречия и в събраните по делото писмени доказателства относно площта на имота. По искова молба процесният имот се индивидализира с площ 2274 м2, а в Удостоверението за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№ 1255/26.10.2010 г., в което имотът посочен в исковата молба, находящ се на ул. „П. Б.” е с площ от 1800 кв.м. От друга страна процесуалните представители на въззивнацата твърдят, че е налице идентичност между имота предмет на настоящото дело и имотите от общо 3 дка на Б.И.Х. в местността „Ара екенник”, с.Ябланово фигуриращи в преписката по заявление № 8563/03.02.1992 г., въпреки разликата в площта, която е повече от 700 кв.м. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10 /респ. 5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл. 79 от ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, каквото в настоящия случай съдът намира, че ищцата не е провела. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивка давност спрямо конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.

          Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между крайните правни изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                  С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивницата, която следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция. Въззиваемата страна не е представила доказателства за извършени разноски пред въззивния съд, поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК, такива не следва да й се присъдждат.

                   Водим от горното, съдът

 

                                                                        

                                                  Р      Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39/ 11.05.2012 г. постановено по гр.д. № 165 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Котел, като правилно и законосъобразно.

        

        На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страната, при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

  

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                        2.