Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 227

гр. Сливен, 11.10.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 402 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Г.С.Г. ***, с която атакува  Решение № 478/31.05.2012г., постановено по гр.д. № 6518/2011г. на СлРС.

С обжалваното решение СлРС  уважил частично предявения от ищеца „Топлофикация-Сливен” ЕАД  положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, като признал за установено в отношенията между страните, че ответника Г.Г. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 370,63 лв., представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2008г. до 30.06.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2011г. до окончателното й изплащане и направените разноски по ч.гр.д. № 5272/2011г. на СлРС  в размер на 25 лв., като отхвърлил иска за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 401,81 лв.

С решението съдът признал за установено в отношенията между страните, че Г.Г. *** ЕАД сума в размер на 63,87 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение към 15.07.2011г., като отхвърлил иска за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 67,24 лв. Ответникът е осъден да заплати и направените по делото деловодни разноски в размер на  319,59 лв.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на поетото от Топлофикация-Сливен обещание към потребителите, че последните следвало да плащат не повече от 0,70 лв. на кубически метър отопляем обем на месец без да заплащат топлинна енергия /ТЕ/ от сградна инсталация и до 5,00.лв/куб.м. гореща вода. Въззивникът твърди, че това обещание от страна на въззиваемото дружество било поставено в пощенските кутии на клиентите и публикувано във вестниците „Труд” и „Над 55 години” и не било записано, че ще се плаща за куб.м. отопляем обем за отдадена ТЕ за отопление на банята чрез щранг лири, които денонощно се нагрявали ненужно. Сочи, че оспорва изцяло заключението на вещото лице по изслушаната в районния съд топло-техническа експертиза, тъй като вещото лице се основало на подписан договор между въззивника Г. ***. Прави  анализ на отделни клаузи от този договор, като оспорва посочените от вещото лице дължими суми от страна на въззивника. Въззивникът твърди, че е в напреднала възраст и с влошено здравословно състояние, както и, че било недопустимо да се твърди, че се е съгласил с този договор, в който срещу подписа му било записано, че не е потребител на топлинна енергия за периода 01.11.2008г. до 30.06.2011г., с която била отоплявана банята му.

От въззивният съд се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  от насрещната по жалбата страна не е постъпил писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства и доказателствени средства.

В съдебно заседание  въззивникът, редовно призован се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата и представя писмена защита.

Въззиваемото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд изцяло споделя и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Оплакванията, релевирани във въззивната жалба са неоснователни.

Аналогични възражения са наведени в първоинстанционното съдебно производство, чрез отговора на ответника и многобройните последващи молби от негова страна, като съда подробно ги  анализирал, като е отговорил изчерпателно на всички.

Настоящият съдебен състав споделя съображенията на районния съд във връзка със съществуването и характера на правоотношенията между страните, както и относно вида и размера на задължението на ответника.

По делото е установено, въз основа на изслушаната съдебно-техническа експертиза, че ответника не ползва топлинна енергия /ТЕ/ за битово-горещо водоснабдяване и  ТЕ отдадена от отоплителни тела радиатори с монтирани индивидуални разпределители. Задължението по компоненти за исковия период 01.11.2008г.- 30.06.2011г. е формирано за топлинна енергия отдадена от „сградна инсталация”  за отоплителен сезон 2008/2009г./ когато не е имало промоция за абонатите –потребители/; топлинна енергия отдадена от отоплително тяло щранг-лира за трите отоплителни сезона / 2008/2009г.; 2009/2010г. и 2010/2011г./ и начислена сума за услугата дялово разпределение.  Вещото лице ясно  обяснило при изслушването му в открито съдебно заседание на 09.05.2012г., че за някои от месеците за процесния период количеството топлинна енергия, необходимо за загряване на 1 куб.м. вода за битово горещо водоснабдяване не е било съобразено с правилата за дялово разпределение. Констатирани са били и известни различия за някои от месеците в определените количества топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация по формулата за изчисляването й, което довело до отклонение в начислените от ищеца суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и отоплително тяло щранг-лира. В резултат на тези констатирани различия експертът е коригирал дължимите от ответника суми, като за отоплителни сезони 2009/2010г. и 2010/2011г. сумите за ТЕ отдадена от сградна инсталация са приспаднати изцяло, като недължими, поради действащата промоция за абонатите - клиенти.

Неоснователно е и възражението, че изготвената експертиза се базирала на представения от ищцовото дружество договор № 3137/09.11.2009г.,сключен между страните в настоящия спор. Вещото лице не е взело предвид този договор, при изготвяне на експертизата , тъй като не е могло да се ориентира дали е валиден между страните, с оглед едностранното дописване в него / арг.от обясненията му при изслушването – л.68 от делото/.  Прави впечатление, че въззивникът от една страна твърди, че не е подписал индивидуален договор с въззиваемото дружество, т.е., че го е подписал като „НЕ потребител” и не бил обвързан от действието му, а от друга страна претендира, че търсените от него суми не били, както е указано в чл.5 от договора или за 10,67 куб.м. отопляем обем при максимална месечна месечна стойност 7,47 лв.

Голословно е и твърдението, инвокирано в писмената защита на въззивника, че експертизата не съдържала дата и подпис. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № 1/16.01.2008г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, експертизата се представя  заедно със справка декларация. Последната съдържа дата – 25.04.2012г., а видно от печатите, положени в деловодството на районния съд, експертизата е входирана или постъпила по делото на 27.04.2012г., като на същата дата е докладвано на съдията –докладчик. Подписи на вещото лице се съдържат, както в самото заключение на лист 6, така и в справката-декларация.

С оглед изложеното и поради съвпадане в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Във въззивното производство разноски не са претендирани от никоя от страните, поради което съдът не дължи произнасяне.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА   Решение № 478/31.05.2012г., постановено по гр.д. № 6518/2011г. по описа на СлРС.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.