Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 03.10.2012 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на трети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 403 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 151/01.06.2012г. по гр.д. № 1414/11г. на НзРС, с което Д.К.С. е осъден да заплаща на малолетното си дете Д. Д.С., чрез нейната майка и законна представителка Г.Д.С., месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 15.12.2011г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и да му заплати издръжка за минал период – 15.12.2010г. – 15.12.2011г. в размер на по 200 лв. месечно и са присъдени такси и разноски по делото.

Назначеният от съда особен представител на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението за сумата над 75 лв. до 200 лв. и присъдената за минал период издръжка. Счита, че в нея то е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът е приел въз основа на гласните доказателства, събрани от свидетелите на ищцата, които възпроизвеждат чуто от не, че ответникът има значителни доходи, без да събере други доказателства. Не е положил усилия да разкрие обективната истина и въпреки, че е приел, че не е установен точният размер на доходите му, не е приложил разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК и да съобрази издръжката с минималната заплата за страната. Освен това представителят на въззивника твърди, че съдът е допуснал и процесуални нарушения, в определението си не е посочил подлежащите на доказване факти, допуснал е поискани от ищцата гласни доказателства, без да е посочено какви обстоятелства ще установяват свидетелите, а не е изискал служебно данни от ЛРК за  записванията в него относно низходящи и възходящи, и не е обсъдил  факта, че бащата има и друго дете, според показанията на едната свидетелка. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени в обжалваната част решението на НзРС, ведно с произтичащите от това законни последици. Иска определяне на възнаграждение за тази инстанция.

Във въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което моли то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни контрааргументи по всички наведени във въззивната жалба оплаквания. Не е направила доказателствени искания. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява назначен от съда особен процесуален представител по чл. 47 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата – чрез своята майка и законен представител, редовно призована, не се представлява от нея и не изпраща процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който да изрази становище.

Социален работник към Д”СП” – Нова Загора не се явява в с.з.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваните части от решенито са и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил кои точно факти подлежат на доказване, указал е на страните кои свои твърдения и с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

Общото посочване в исковата молба от страна на ищцата, че иска събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели относно изложените от нея твърдения, не представлява нарушение, опорочаващо процесуалните действия на съда. Също така въззивната инстанция счита, че РС е предприел, с оглед диспозитивното начало в процеса, действия по осигуряване възможността на ответника да се снабди с необходимото му писмено доказателствено средство – бездействието на особения представител на ответника, независимо от съображенията му, не задължава съда служебно да замести страната в нейните процесуални задължения.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да се прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна – нуждите на искащия издръжка и от друга – възможността на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правопораждащите факти във връзка с обективните нужди на едно 12 годишно дете. Последните, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото детето живее – неговата майка, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание, а доходът й е в размер на 400 лв. месечно.

Що се отнася до доходите на ответника, негова е била тежестта на доказване на техния действителен размер, след като не е съгласен с твърденията на ищцата. Безспорно е установено трайното му пребиваване в КИспания и фактът, че работи и се занимава с транспортна дейност – информацията, изложена от двете свидетелки съвпада и източници за нея не са само твърдения на ищцата, а и на други лица, чиито непосредствени впечатления те възпроизвеждат, и с оглед на отношенията с тях и липсата на заинтересованост, съдът счита, че може да ги приеме за достоверни. По тази причина настоящият състав не намира основание да приеме по отношение на ответника за база при определяне размера на издръжката минималната работна заплата за РБългария.

Ответникът не е доказал надлежно наличието на други, утежняващи материалното му състояние факти – като задължения към други низходящи, заболяване, неработоспособност или намалена такава. Съдът не може да приеме за годно доказателствено средство предположението на едната от двете свидетелки, че той има “друго дете” – този факт се доказва с други доказателствени средства, а и липсват дори индиции дали, евентуално, това дете е непълнолетно.

При определяне размера на дължимата издръжка НзРС е останал напълно в рамките на екзистенциалния минимум, но тъй като основното, непререкаемо по важност и приоритетност задължение на съда, е да защити максимално интереса на малолетното дете, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, към което се стремим да се приобщим, е преценил, че не може механично да се придържа към абсолютната долна граница, очертана от правната норма. Ответникът е млад, здрав и работоспособен индивид, съчетано с качеството му на баща на малолетно дете, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури елементарни средства за съществуване за детето си и себе си.

Поради това, въззивната инстанция, взимайки предвид, че към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия във всяка значима сфера на живота, приложени към нуждите на детето и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед състоянието и възрастта му, е общо 350 лв., счита, че на бащата, който не полага лични грижи, следва да се възложат 200 лв. от тях.

Тази сума е достатъчно отговаряща на нуждите на детето и на възможностите на родителите, както за настоящия момент, така и за предходните 12 месеца, които не представляват значителен период от време и няма съществена разлика в условията, обуславящи размера й.

Ето защо този състав също намира, че всеки от исковете е основателен за посочената месечна сума от по 200 лв., за която следва те да се уважат.

Издръжката за бъдещо време следва да се присъди от момента на поискването й чрез предявяване на исковата молба и се дължи до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Издръжката за минал период се дължи, както е поискана, за едногодишния период, предхождащ момента на подаване на исковата молба – 15.12.2010г. - 15.12.2011г. Макар и претендирана, законовата лихва от завеждането на исковата молба не е присъдена, но тъй като в тази част въззивна жалба от ищцата няма, то въззивният съд не може  да изменя решението в нея.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени,въззиваемата страна не е доказала разноски за тази инстанция и такива не й се следват. Въззивникът дължи по сметка на СлОС д.т. в размер на 144 лв. и 150 лв. възнаграждение за особен представител.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 151/01.06.2012г. по гр.д. № 1414/11г. на НзРС  в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.

 

 

ОСЪЖДА  Д.К.С. ***, да заплати по сметка на СлОС д.т. в размер на 144 лв. и сумата 150 лв.възнаграждение за особен процесуален представител.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

      ЧЛЕНОВЕ: