Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е  160

 

гр.Сливен, 17.01.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря К.И.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д.№ 405 по описа за 2012 год. на СлОС за да се произнесе взе предвид следното :

 

       Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 от ГПК.

В исковата молба, предявена от „Райфайзенбанк/България” ЕАД се твърди, че на 06.06.2008г. в гр. Сливен е сключен Договор за банков кредит с кредитополучателя К.В.А. и солидарния длъжник П.К.А. за отпускане на кредит в размер на 162 400 лева, с цел на кредита – сумата от 13 000 лева за покупка на недвижим имот, сумата от 147 000 лева – потребителски лимит за ремонтни и довършителни работи и сумата от 2 400 лева – застраховка „Живот” и краен срок на погасяване на главницата и лихвата – 15.06.2033г. Твърди се, че ползвания кредит кредитополучателят следвало да заплаща на Банката годишна лихва в размер на 10.65% за целия срок на кредита. При забава в плащането на дължимите суми по кредита Кредитополучателят дължал на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума/вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените задължения. По силата на договора за банков кредит ответниците отговаряли солидарно за изпълнението на задълженията към банката.

Твърди се още, че на падеж 15.10.2011г., 15.11.2011г., 15.12.2011г., 15.01.2012г., 15.02.2012г. и 15.03.2012г. задължените по кредита лица не заплатили дължимите анюитетни вноски.

С писма с обратна разписка от 13.03.2012г. длъжниците били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост по Договора за банков кредит.

Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което признае за установено дължимостта към банката на двамата ответници, солидарно да заплатят следните суми : изискуема главница в размер на 186 892.24 лева, изискуема редовна лихва в размер за периода от 15.09.2011г. до 10.04.2012г. в размер на 12 688.44 лева, изискуема наказателна лихва начислена за периода от 15.10.2011г. до 26.04.2012г. в размер на 1 865.02 лева, изискуема лихва, съгласно чл.3 във вр. с чл.1, точка ”Б” от Анекс 2/ 29.12.2010г. начислена за периода от 15.11.2010г. до 28.12.2010г. в размер на 1928.13 лева, изискуема комисионна за управление, начислена от 15.07.2010г. до 14.07.2011г. в размер на 1 122.56 лева, законната лихва върху посочените суми от 27.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 6 581.89 лева. Претендира се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.

Исковата молба е връчена редовно на ответниците, които в указания от съда срок са депозирали отговор по нея. В същия се оспорва исковата претенция изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди се, че по процесния банков кредит са извършвани плащания, но същите не са приспаднати, а напротив сумата е увеличена. Сочат, че последният анекс по договора договаря главница в размер на 171 817.99 лева, а в изпълнителния лист главницата е в размер на 186 792.24 лева. Оспорва се размера на претендираната главница, лихви, неустойки и разноски в заповедното производство. Сочат, че не са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В с.з. ищецът, редовно призован не се представлява. Представя подробно аргументирани писмени бележки.

В с.з. двамата ответници, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

На 06.06.2008г. в гр. Сливен е сключен договор за банков кредит между кредитодателя „Райфайзен банк България” ЕАД и Кредитополучател К.В.А. и солидарния длъжник П.К.А. за отпускане на кредит в размер на 162 400 лева, с цел на кредита – сумата от 13 000 лева за покупка на недвижим имот, сумата от 147 000 лева – потребителски лимит за ремонтни и довършителни работи и сумата от 2 400 лева – застраховка „Живот” и краен срок на погасяване на главницата и лихвата – 15.06.2033г. За ползвания кредит Кредитополучателят следвало да заплаща на Банката годишна лихва в размер на 10.65% за целия срок на кредита. При забава в плащането на дължимите суми по кредита Кредитополучателят дължал на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума/вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените задължения. По силата на Договора за банков кредит ответниците отговаряли солидарно за изпълнението на задълженията към банката.

На 17.11.2009г. между страните е подписан Анекс № 1, с който е извършено отлагане на лихвите за 12 месеца, с капитализиране. Договорено е, че Страните приемат за установено, че към 17.11.2009г. вземанията на банката към кредитополучателя/солидарния длъжник са в общ размер на 171 817.99 лева и се съгласяват тези вземания в своята съвкупност да станат редовна главница, като се променят условията за погасяването й, а именно : през първите 12 месеца Кредитополучателят /солидарния длъжник заплаща на банката 12 ревни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер на 335 лева, считано от 15.12.2009г. до 15.11.2010г. и за този период не заплащат редовна лихва, но такава се начислява. Общия размер на лихвите, начислени за първите 12 месеца се добавя към остатъка от главницата по кредита и се погасява съгласно погасителна схема, описана в чл.4.3 от Анекса и погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

С Анекс 2 от 29.12.2010г. Страните се съгласяват дължимата просрочена лихва да бъде заплатена на 15.12.2013г., а главницата по кредита, която към датата на подписване на Анекс 2/29.12.2010г. е в размер на 188 098.67 лева, ще се погаси съгласно погасителна схема описана в чл.11 от Анекса и погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

На датите на падеж 15.10.2011г., 15.11.2011г., 15.12.2011г., 15.01.2012г., 15.02.2012г. и 15.03.2012г. задължените по кредита лица не заплатили дължимите анюитетни вноски.

С писма с обратни разписки към тях изх. № 200-134/13.03.2012г. и изх. № 200-135/13.03.2012г. на длъжниците са изпратени уведомления за настъпилата предсрочна изискуемост по Договора за банков кредит. Уведомленията са изпратени по пощата, с обратни разписки, които са върнати с отбелязване „непотърсен”.

 На 11.04.2012г. е наредена счетоводното записване на задължението по договора за кредит като предсрочно изискуемо поради неплащане в срок на повече от една вноска по кредита.

На 27.04.2012г. Банката – ищец е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с вход. Рег. № 10251/27.04.2012г. на основание документ по чл. 417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги. Образувано е ч.гр.д. № 2035/2012г. по описа на СлРС по което са издадени Заповед за незабавно изпълнение №12643/02.05.2012г. и изпълнителен лист от 02.05.2012г. срещу ответниците. Срещу същите въз основа на молба вх. № 4642/08.05.2012г. е образувано изпълнително дело № 668/2012г. по описа на ЧСИ П.Р.. На 31.05.2012г. са постъпили възражения от длъжниците, за което е получено съобщение в Банката – ищец на 14.06.2012г.

Исковата молба е предявена на 12.07.2012г.

По делото е изслушано вещо лице – икономист, което е установило, че размерът на вземането на Банката към 27.04.2012г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е :

Изискуема главница в размер на 186 792.24 лева

Изискуема редовна лихва начислена за периода от 15.09.2011г. до 10.04.2012г. вкл. в размер на 12 688.44 лева.

Изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 15.10.2011г. до 26.04.2012г. вкл. в размер на 1865.02лева.

Изискуема лихва, съгл. чл.3 във вр. с чл.1, т.Б от Анекс 2/29.12.2010г., начислена за периода от 15.11.2010г. до 28.12.2010г. вкл. в размер 1928.13 лева.

Изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл.6 и чл.6.1 от Анекс № 1/17.11.2009г. към договора за банков кредит от 06.06.2008г., начислена за периода от 15.07.2010г. до 14.07.2011г. вкл. в размер на 1 122.56 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът възприе и изготвеното по делото заключение на вещото, което добросъвестно и компетентно е изпълнило възложените задачи.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно:

         Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК. Същите са допустими, предявени в законоустановения срок от легитимирана страна.

         По своята същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо.  В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая документа, от който произтича вземането, посочен от заявителя, е Договор за банков кредит от 06.06.2008г. От представените  по делото писмени доказателства и заключението на съдебно -икономическата експертиза по безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е направил превод по разплащателната сметка на кредитополучателя на договорената сума. Кредитополучателят - ответник от своя страна не е изпълнил поетото задължение за плащания по кредита за погасяване на главница и начислени лихви съгласно погасителния план, като на датите /падеж/ 15.10.2011г., 15.11.2011г., 15.12.2011г., 15.01.2012г., 15.02.2012г. и 15.03.2012г. задължените по кредита лица не са заплатили дължимите анюитетни вноски.

           Съгласно чл.10.1 от Договора при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или отчасти на което и да е парично задължение по Договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151 – вия ден Кредитът става автоматично предсрочно изискуем, какъвто е и настоящия случай.

           Съгласно разпоредбата на чл.10.2 от Договора уведомление на Кредитополучателя не е дължимо, тъй като страните са договорили автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на задължението. При това положение длъжникът още с подписването на договора е бил наясно, че волеизявлението на банката относно трансформацията на кредита няма да достигне до неговото знание, защото той е поставен изначално в известност за последиците от евентуално свое неизпълнение на поетите задължения.

        Уведомление следва да бъде изпратено, съгласно чл.10.3 от Договора, на лицето – съдлъжник по реда на чл.11.6 от Договора. Тази разпоредба предвижда, че всички уведомления се считат за получени, ако достигнат до адресите на страните, посочени в договора, т.е. съобщенията се считат за редовно получени, дори и при неоткриване на адресата, стига да са изпратени на точния адрес, посочен в договора. В случая адресът, посочен от съдлъжника П.А. е същият, на който е изпратено и самото уведомление, по пощата с обратна разписка. Няма данни ответницата да е сменила адреса си и да е уведомила за това банката. Поради това следва да се приеме, че уведомлението до съдлъжника е надлежно изпратено, достигнало до адреса, но неполучено от съдлъжника по негова вина. От друга страна следва да се отбележи, че между страните не е договорено уведомяването да има правопораждащо действие за настъпването на предсрочната изискумост на вземането, а същото има само оповестителен характер.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на исковата претенция, която се явява основателна и доказана в пълен размер. По делото се събраха доказателства установяващи настъпилата изискуемост на вземането, неговото основание и размер -главница, лихви и такси, за които е постановено Разпореждане от 02.05.2012г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 12643/02.05.2012г. и изпълнителен лист от 02.05.2012г. по ч.гр.д. № 2035/2012г. по описа на СлРС, потвърдено с определение № 490/09.07.2012г. по ч.гр.д. № 380/2012г. по описа на СлОС.

С оглед изхода на делото се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски в настоящето исково производство - 2 044.00 лева – държавна такса и 4 869.57 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р    Е    Ш    И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „РАЙФАЙЗЕН БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., ул.”Г.” № *, с ЕИК 831558413, че съществува вземане въз основа на Договор за банков кредит от 06.06.2008г. спрямо К.В.А. *** и П.К.А. ***, в условията на солидарност, в следния размер :

- Изискуема главница в размер на 186 792.24 лева

- Изискуема редовна лихва начислена за периода от 15.09.2011г. до 10.04.2012г. вкл. в размер на 12 688.44 лева.

- Изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 15.10.2011г. до 26.04.2012г. вкл. в размер на 1865.02лева.

Изискуема лихва, съгл. чл.3 във вр. с чл.1, т.Б от Анекс 2/29.12.2010г., начислена за периода от 15.11.2010г. до 28.12.2010г. вкл. в размер 1928.13 лева.

- Изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл.6 и чл.6.1 от Анекс № 1/17.11.2009г. към договора за банков кредит от 06.06.2008г., начислена за периода от 15.07.2010г. до 14.07.2011г. вкл. в размер на 1 122.56 лева.

- ведно със законната лихва, считано от 27.04.2012г. до окончателното изплащане;

- за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение № 12643/02.05.2012г. и изпълнителен лист от 02.05.2012г. по ч.гр.д. № 2035/2012г. по описа на СлРС, ведно с разноските по заповедното производство в общ размер на 6 581.89 лева.

 

ОСЪЖДА К.В.А. *** и П.К.А. ***, в условията на солидарност, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „РАЙФАЙЗЕН БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., ул.”Г.” № *, с ЕИК 831558413 направените деловодни разноски в размер на 6 913.57 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски Апелативен съд.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :