Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 196

гр. Сливен, 27.09.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                       

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 406   по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 313/23.05.2012г. по гр.д. № 8253/2011г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от ищцата иск за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед № 15/04.11.2011г. на Управиетеля на „ВиК – Сливен” ООД. Отхвърлен е и предявеният иск за възстановяване на заеманата преди уволненото длъжност „чистач” както и иска за обезщетение за времето през което е останала без работа в резултат на уволнението и е осъдена ищцата да заплати на ответното дружество направените по делото разноски. Във въззивната жалба, подадена от ищцата се твърди, че съдът е приел за доказана законността на уволнението и наличието на материално правните предпоставки за издаване на атакуваната заповед, спазване на процедурата и правилността на самото наказание.  Това решение обаче е неправилно и противоречи на закона, а също е и необосновано. Доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху ответника. В този смисъл съдът правилно е разпределил тази тежест, но в съдебните заседания не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника. Не се отрича, че на ищцата е било възложено изпълнение на трудови задължения в друго поделение на дружеството. Тя обаче реагирала веднага на това разпореждане и е уведомила работодател за здравословното си състояние, което не й позволявало да изпълнява възложената работа, тъй като условията на това работно място са били вредни за нейното здраве. По този начин тя е счела, че е спазила процедурата по оспорване на издадената Заповед и е изчаквала решение по това оспорване. Същите съображения тя е изложила и при започналата процедура по дисциплинарно уволнение. Работодателят е бил длъжен да докаже наличието на производствена необходимост за преместването й за определен период от време на друго работно място. След като единственият мотив за уволнението е неизпълнение на заповедта по чл.120 от КТ съдът е бил задължен да събира доказателства за нейната правомерност и да преценява дали неизпълнението й води до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. След като съдът не е сторил това, то решението му е неправилно и следва да бъде отменено. Съдът е бил задължен да прецени значимостта на неизпълнение на задълженията с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението и субективното отношение на дееца към конкретното задължение. В конкретния случай за работодателя не са настъпили вреди, а освен това съдът не е съобразил и обстоятелствата, които имат значение за индивидуализация на наказанието. Поради това се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивите на първоинстанционното решение дават отговори на всички въпроси, визирани във въззивната жалба и от фактическа, и правна страна. Ищцата не е следвало да отказва да изпълни законното, от формална страна, нареждане на работодателя и е следвало оспорването да стане по съответния исков ред в случай, че е счела това разпореждане за незаконосъобразно. Субективното възприемане на ищцата относно това как следва да оспорва заповед на работодател е без значение, тъй като законът е установил съответните правила за това оспорване. Като не е изпълнила това разпореждане тя е ангажирала дисциплинарната си отговорност и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразна, издадена след спазване на всички процедурни правила, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие. Заявяват, че поддържат подадената жалба.

В с.з. за  въззиваемата страна  се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

Основните възражения, инвокирани в жалбата, са свързани с тежестта на допуснатото от служителя нарушение, касаещо неизпълнение на заповедта за преместването на ищцата за определен период от време на друго работно място и с наличието или липсата  на производствена необходимост за това преместване. Твърди се, че ответникът не е доказал наличието на такава производствена необходимост, което поставя под съмнение обосноваността и правилността на издадената заповед, а оттук това рефлектира върху тежестта на допуснатото от ищцата нарушение. Несъмнено е, че със заповед от 06.10.2011 г. управителят на „В и К” Сливен е наредил на основание чл. 120 ал.1 от КТ и във връзка с възникнала производствена необходимост почистване на района на Пречиствателна станция за отпадни води - гр. Сливен, ищцата, която е работила на длъжност чистач в район „В и К” – Автотранспорт, да изпълнява длъжността чистач в ПСОВ гр. Сливен за времето от 10.10. до 23.11.2011 г. В случая производствената необходимост, както е било посочено, е свързана с почистване района на ПСОВ. Несъмнено е, че ищцата не е изпълнила тази заповед, тъй като отказала да я приеме, но била уведомена за съдържанието й. С докладна записка от ръководителя на ПСОВ от 03.11.2011 г. управителят на „В и К” Сливен е бил уведомен, че до посочената дата не е идвал назначеният от управителя хигиенист. По този начин ищцата действително не е изпълнила законосъобразна заповед на управителя на дружеството. Възраженията й в тази насока са били свързани с нейното здравословно състояние. Законосъобразно обаче съдът е приел, че оспорването на заповедта по чл. 120 от КТ е следвало да бъде извършено по съдебен ред, чрез подаване на искова молба. От друга страна е несъмнено, че макар работодателят да е определил на служителя друго работно място в същото предприятие, то функциите, които ищцата е следвало да изпълнява там, не са били по-различни от тези, които тя обичайно изпълнявала. От длъжностната характеристика е видно, че сред основните функции и задължения на чистача е и почистването на под, врати, мебели и прозорци на работни, производствени, битови и сервизни помещения, както и общите части към тях, като коридори и дворни места. Следователно в случаят работодателят не е възложил на практика изпълнението на някакви необичайни за ищцата функции, тъй като по принцип тя е имала задължението да почиства и дворни места. Очевидно се е касаело за недостиг на работна сила за изпълнение на задачи, свързани с почистването района на ПСОВ. След като задачата не може да бъде изпълнена с наличните на съответните работни места служители, то работодателя  има право да промени мястото на работа на служители, изпълняващи същите функции. Поради това следва да се направи извод, че в случая заповедта на работодателя се явява законосъобразна и оттук следва да се прецени доколко тежко е допуснатото от работника нарушение, за да се ангажира дисциплинарната му отговорност чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

В жалбата се твърди, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че по делото не е установено за работодателя да са настъпили вреди, а освен това не е отчел и обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, а именно  качеството на ищцата като работник, здравословното й състояние и отношението й към работата. В случая има доказателства за настъпили вреди, изразяващи се в създаване на пречки за изпълнение на конкретната задача, което е довело и до подаването на докладна записка от ръководителя на пречиствателната станция, с която е сигнализирано, че на това работно място не се явил определеният служител за изпълнение на възложената му задача. По делото се съдържат също така и доказателства, от които е видно, че със заповед № 23/29.02.2010 г. на управителя на „В и К” – Сливен, различен от сегашният управител, на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „забележка”, за нарушение на трудовата дисциплина, свързано със закъснение и преждевременно напускане на работа. С оглед на това следва да се приеме, че работодателят правилно и обосновано е преценил извършеното нарушение като тежко. Свързал го е с неизпълнението на законните разпореждания, дадени с писмена заповед. Приел е, че конкретното нарушение пряко въздейства върху организацията на трудовата дейност и производствения процес. Тези изводи, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са напълно обосновани и законосъобразни. В случая служителят не е изпълнил едно от основните си задължения, а именно да се постави на разположение на работодателя за изпълнението на определена работа, включително и да се подчинява на указанията му относно начина на изпълнение. Правомерните нареждания на работодателя са на общо основание задължителни за служителя и тяхното виновно неизпълнение съставлява нарушение на трудовата дисциплина. В случая не е без значение и обстоятелството, че неизпълнението на нареждането на работодателя е продължило в един сравнително дълъг период от време, което несъмнено повишава степента на вината на служителя. Ето защо след като РС е приел, че е било допуснато нарушение на трудовата дисциплина, което е тежко  и е довело до прекратяване на трудовото правоотношение чрез налагане на дисциплинарно наказание уволнение, то той е постановил един законосъобразен, правилен и обоснован акт, който следва да бъде потвърден.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала разноски за тази инстанция, но не е доказала да е направила такива, поради което не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 313/23.05.2012г. по гр.д. № 8253/2011г. на Сливенския районен съд.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: