Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 225

 

гр. Сливен, 11.10.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  412  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 545/18.06.2012 г. по гр.д. № 753/2012 г. на РС – Сливен, с което е осъдено „ЕВН България електроснабдяване” АД да заплати на ищеца сумата от 538,21 лв., ведно със законната лихва считано от 02.06.2011 г. до окончателното изплащане представляваща получена сума от ответното дружество без основание като е отхвърлен предявеният иск до пълният претендиран размер като неоснователен.

Във въззивната жалба подадена от ответното дружество се твърди, че решението в частта, с което са уважени исковете е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалния закон. Развиват се подробно съображения относно дължимостта на сумата от ищеца във връзка с констатираната неизправност при проверката на измервателната система. Прави се изводът, че е налице манипулациия вследствие на което електрическата енергия се отчита частично и няма съмнение, че ищеца е ползвал електрическа енергия без тя да бъде отчетена от електромера и съответно заплатена, както и че корекцията на сметката му е изчислена правилно.

В срокът по чл. 263 е постъпил писмен отговор на въззивната жалба в който се заявява че решението на съда е правилно и законсъобразно. Безспорно че констативните протоколи не са съставени по съответния ред и при спазване на общите условия на „ЕВН” поради те не могад(т да бъдат противопоставяни на ищеца. Неправомерното въздействие върху електромер не може да се приеме, че е от ищеца, а освен това нее приложена правилно разпоредбата на чл. 54 от общите условияз а коригиране на сметки. Поради това се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпила е молба, в която се заявава, че се поддържа подадената жалба.

В с.з.  въззиваемата страна не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба и се иска да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

         Жалбата е неоснователна.

        Законосъобразно районният съд е направил извода, че не е установено по категоричен начин правилното начисляване на сумите по корекционната фактура, както и че нарушението е извършено, а освен това са допуснати нарушения при спазване на процедурата, залегнала в общите условия. Недоказано от страна на дружеството е  констатираното неправомерно въздействие, връчването на констативните протоколи, издаването на констативния протокол с извършените корекции. На  абоната единствено е била връчена фактурата за коригираната сума. Така на практика енергийният доставчик не е изпълнил задълженията си предвидени в  общите условия.

Установено е, че на проверката не е присъствал ищеца – купувач по смисъла на ОУ, нито негов упълномощен представител. Поради липсата на присъствие на купувача /клиента/ на проверката служителите на ищцовото дружество е следвало да приложат разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ, като протоколът се подпише от двама свидетели, което в случая не е сторено. Протоколът е подписан  от свидетели, които са служители на дружество, което осъществява дейност, възложена от ответното дружество. Следователно не е спазен реда на чл.63 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия при съставянето на констативен протокол за техническа проверка на електромера. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на купувач, клиент на ответното дружество, да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативния протокол не съответства на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието му от страната, чийто подпис документът не носи, не е доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа.

Безспорно установено е също, че ищецът е заплатил на дружеството сумата в коригираната фактура. Дружеството обаче не е имало право да претенндира вземането си, тъй като е безспорно, че начислената сума за консумирана електроенергия не е правилно начислена. По този начин са налице предпоставките на фкатическия състав на чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, а именно при липсата на основание за получаване на паричната сума по повод спирането на електро захранването. Като е достигнал до този извод Районният съд е постановил един законосъобразен и обоснован съдебен акт.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 545/18.06.2012 г. по гр. д. № 753/2012 г. на Сливенския районен съд.

          ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 да заплати на М.П.А. ЕГН ********** *** -„*” - * сумата от 150 /сто и петдесет/ лева представляваща направени разноски пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: