Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N   

 

гр. Сливен, 10.10.2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на десети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  въз.гр.д.  N 418 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищците в първоинстанционното производство.

С първоинстанционно решение № 30/07.05.2012г. по гр.д. № 152/11г. на КРС е осъдено СД “Балкански извори – Р.Д. и с-ие”, гр. Сливен, ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Р., в качеството му на управител и представляващ “Служба по трудова медицина д-р И.Р.” ЕООД, гр. Сливен, сумата 1 440 лв., представляваща главницата от дължима сума, възникнала по силата на сключен на 01.07.2008г. между страните договор за обслужване от СТМ, сумата 175 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 01.12.2009г. до 01.02.2011г., както и законовата лихва върху главницата, считано от 16.02.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото в размер общо на 182, 60 лв.

С въззивната си жалба ответникът в първоинстанционното производство атакува изцяло това решение, като счита, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че договорът е сключен между дружеството-ответник и “Служба по трудова медицина д-р И.Р.” ЕООД, гр. Сливен, а в решението си съдът неправилно е осъдил въззивника да заплати сумите по този договор на И.А.Р.. Счита, че така е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като страна по договора е ЮЛ,  поради което постановеният акт е по отношение на ненадлежна страна, която няма правосубектност. По същество заявява, че не дължи никакви суми по договора, тъй като са извършени услуги за 3 месеца, а са заплатени такива за 6 месеца. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло като неправилно постановеното от КРС решение. Претендира разноски.

С въззивната жалба въззивниците не са направили доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по жалбата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. за  въззиваемия, редовно призован, се явява процесуален представител по закон – управителя, който оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна, като потвърди като правилно атакуваното решение.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са подадени писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но, с оглед пълния обхват на  обжалването –  недопустимо.

На 16.02.2011г. пред КРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от “Служба по трудова медицина д-р И.Р.” ЕООД, гр. Сливен, представлявано от управителя И.А.Р. за парично вземане от 1615 лв. – 1440 лв. главница и 175 лв. лихва за забава от 01.12.2009г. до 01.02.2011г., против СД  “Балкански извори – Рашев, Димитров и с-ие”, гр. Сливен, като вземането се основава на извършени услуги по договор за обслужване от служба по трудова медицина за периода 01.07.2008г. – 01.07.2009г.

КРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 56 от 22.02.2011г. по ч.гр.д. № 68/11г. на КРС, с която е разпоредил посоченият длъжник да заплати на Служба по трудова медицина д-р И.Р.” ЕООД, гр. Сливен сумата 1 615 лв. по заявлението и разноски в размер на 150, 30 лв.

В законовия срок длъжникът е подал писмено възражение пред КРС, с което е оспорил вземането по издадената заповед за изпълнение.

Съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок може  да предяви иск относно вземането и такъв е бил предявен пред КРС на 26.04.2011г. по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

С този иск, обективиран в исковата молба от 26.04.2011г., заявителят е поискал от съда да установи съществуването на вземането му по заявлението по чл. 410 от ГПК и така е била квалифицирана претенцията от първоинстанционния съд.

С решението си, обаче, КРС е разгледал и се е произнесъл по осъдителен иск, какъвто не е предявяван – той е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата, за която е поискано да бъде признато за установено, че се дължи.

С предявения положителен установителен иск, защитата, търсена от ищеца се е изчерпвала с признаването за установено между страните, със сила на пресъдено нещо, че ответникът му дължи паричната сума, която е била предмет на издадената по заявлението заповед за изпълнение. По-голяма от тази защита страната не е поискала и съдът сам не може да й предостави, още по-малко, в рамките на това производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Като е разгледал и се е произнесъл по непредявен осъдителен иск, първоинстанционният съд е излязъл извън правомощията си, което е недопустимо. Освен това РС фактически не се е произнесъл по предявения установителен иск.

Поради това настоящият въззивен състав намира атакуваното решение за недопустимо и то, съгласно разпоредбата на чл. 270 ал.3 от ГПК, следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Що се отнася до процесуалната легитимация на страните - КРС следва да провери идентитета на страните по заявлението по чл. 410 от ГПК с тези по иска по чл. 422 от ГПК и в тази светлина при произнасянето си по същество да прецени основателността на иска на този ищец.

С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски за тази инстанция следва да се възложи на въззиваемия и той следва да понесе своите, както са направени и заплати тези на въззивника в размер на 25 лв. за д.т.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 30/07.05.2012г. по гр.д. № 152/11г. на КРС, като НЕДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА гр.д. № 152/11г. по описа на КРС на първоинстанционния съд, за произнасяне по предявения иск.

 

ОСЪЖДА И.А.Р., в качеството му на управител и представляващ “Служба по трудова медицина д-р И.Р.” ЕООД, гр. Сливен  да заплати на СД “Балкански извори – Р.Д. и с-ие”, гр. Сливен направените разноски за тази инстанция в размер на 25 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: