Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 03.10.2012 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на трети октомври през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 419 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 471/21.05.2012г. по гр.д. № 1337/12г. на СлРС, с което Т.Г.Т. е осъден да заплаща на навършилото си пълнолетие дете Г.Т.Т. месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 20.03.2012г. до завършване на висше образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата 450 лв., представляваща издръжка за минал период – 01.10.2011г. – 20.03.2012г., ведно със законовата лихва от 20.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата, исковете са отхвърлени над присъдените, до пълните претендирани размери, като неоснователни, и е присадена държавна такса по делото.

Въззивникът - ответник в първоинстанционното производство, обжалва частично решението в осъдителните му части, като счита, че в тях то е неправилно, процесуално и материално незаконосъобразно, неподкрепено с доказателства и необосновано. Заявява, че съдът не е имал нито фактическо, нито правно основание да уважава, дори частично, предявените искове. Не е установено от събраните доказателства наличието на основната предпоставка за това – ответникът да може да осигурява търсената издръжка без особени затруднения. Реализираният средномесечен доход за 2011г. е около 125 лв., има задължения към още две малолетни деца, както и задължения за погасяване на банков кредит, а изводите на съда, че би могъл да си осигурява доход около средната работна заплата за страната, е произволен и несъобразен с икономическите условия в страната и в Европа. РС не е съобразил и, че ищцата е избрала платена форма на обучение, която не е обсъдила преди това с него от гледна точка на финансовото подпомагане, което очаква. Въпреки дадените при разпределяне на доказателствената тежест указания, ищцата не е доказала, че той може да дава претендираната издръжка без особени затруднения. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени в обжалваните части първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли изцяло исковете за бъдещия и за миналия период като неоснователни. Няма претенции за разноски.

Във въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор. В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването,  който оспорва въззивната жалба и иска обжалваната част на решението да бъде потвърдена.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба заредовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваните части от решението са и частично правилни.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя в основата им и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

По отношение на иска по чл. 144 от СК:

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за уважаването му по принцип, следва да прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна – навършилото пълнолетие дете да учи в средно или висше учебно заведение, да е под 20, съответно – под 25 годишна възраст и да не може да се издържа от доходите или имуществото си. От друга страна – родителят, от когото се търси издръжката, да може да я дава без особени затруднения.

В случая непререкаемо са доказани формалните условия за възраст и статут на студент за ищцата, както и обективното отрицателно условие тя да не може да се издържа със собствени доходи или имущество. Евентуалният положителен факт на наличие на такива, е следвало да бъде доказан от ответника, който, обаче, не е оспорил това фактическо положение.

Нуждите на ищцата, дори сведени само до най-необходимото за да живее и учи редовно, в границите на човешкото достойнство, са за храна, облекло, елементарно домакинство, такси, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения. Паричният им еквивалент е около 300 лв. Доходите на майката от месечно възнаграждение /за 2011г./ са 136 лв., тези на бащата-ответник за същата година – 125 лв.

Така, с оглед приблизително еднаквите им възможности, които са силно ограничени, съизмерени с минималната работна заплата за страната, всеки от родителите би следвало да дава издръжка в размер, който не би го затруднявал особено. За майката, която няма задължения към други лица с право на издръжка, този размер е 80 лв., а бащата, за който се установи, че има безусловно задължение към други две свои малолетни деца, следва да дава на ищцата издръжка в размер на 60 лв. месечно.

Действително, няма легално определение на използваната от законодателя словоформа “без особени затруднения”, но съдържанието й следва да се извежда за всеки случай по отделно, на базата на конкретните обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени към общите принципи за справедливост.

Макар и въведено с отговора на исковата молба, твърдението на ответника за негови парични задължения, свързани с погасяване на банков кредит, са останали голословни и неподкрепени с годни доказателствени средства. Към настоящия момент този въззивен състав приема, че ангажиментите му към двете му малолетни деца не се конфронтират в такава степен със задължението му към ищцата, че да го елиминират напълно, поради все още ниската възраст и, съответно – по-малките нужди на тези деца, както и поради факта, че тяхната майка също е безусловно и в еднаква степен задължена към тях.

Ответникът е млад, здрав и работоспособен индивид, което, съчетано с качеството му на баща и на две малолетни деца, освен ищцата, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури елементарни средства за съществуване за своите низходящи и за себе си.

Настоящият състав не намира за основателно възражението на въззивника, че ищцата, преди да бъде записана като студент редовна, но платена форма на обучение, не е обсъдила този факт с него и не е получила уверения, че би могъл да я подпомага финансово. Изборът на учебно заведение, специалност и форма на обучение не подлежи на съдебен контрол, а в житейски аспект не може да бъде подчиняван само и единствено на материални съображения. Оплакването на въззивника, че, евентуално ищцата би могла да избере да учи в чужбина с такса от 5 000 до 15 000 евро, са хипотетични и фактически опровержими чрез реалния й избор, който не излиза извън границите на разумното и обичайното за страната – Нов Български Университет в гр. София, специалност “психология”.

Поради това, въззивната инстанция счита, че даването на издръжка в размер на 60 лв. занапред попада в дефиницията на  “без особени затруднения” за бащата по смисъла на чл. 144 от СК.

Присъдената от първоинстанционния съд издражка от 80 лв. е в завишен размер и въззивната жалба се явява основателна само в частта над 60 лв. до 80 лв. за периода от 20.03.2012г. за напред. В нея решението на СлРС следва да се отмени и вместо това въззивният съд следва да постанови ново, с което да отхвърли претенцията и в тази й част.

По отношение на иска по чл. 149 от СК:

Този иск е основателен и доказан за сумата общо 450 лв. за претендирания минал период – 01.10.2011г. 20.03.2012г. – по 80 лв. месечно. Както се посочи вече, общата минимална издръжка, от която се нуждае учещото във висше учебно заведение, навършило пълнолетие дете на ответника, възлиза на 300 лв., но с оглед обстоятелствата, свързани с възможността на бащата да даде половината от нея без особени затруднения, неговата част от задължението се редуцира на 80 лв. Въззивната инстанция счита, че тъй като се касае за еднократно плащане, покриващо сравнително малък, по-кратък от 1 година период от време, даването на сума в такъв размер не би представлявало значително затруднение.

Поради това в тази част въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази си част.

В необжалваната част решението на СлРС е влязло в сила.

По отношение на присъдената държавна такса първоинстанционното решение следва да бъде отменено за сумата над 104, 40 лв., с оглед отхвърлената част от иска.

Предвид изхода на процеса отговорността за разноски следва да се разпредели съразмерно между страните, но тъй като никоя от тях не е претендирала такива, разноски не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 471/21.05.2012г. по гр.д. № 1337/12г. на СлРС В ЧАСТТА, с която Т.Г.Т. е осъден да заплаща на навършилото си пълнолетие дете Г.Т.Т. месечна издръжка, считано от 20.03.2012г. до завършване на висше образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, за сумата НАД 60 лв. ДО  присъдената сума от 80 лв., като вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т.Т. *** против Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** 16 – А – 6 иск за заплащане на месечна издръжка, считано от 20.03.2012г. до завършване на висше образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, ЗА СУМАТА НАД 60, 00 лв. до присъдената сума от 80, 00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 471/21.05.2012г. по гр.д. № 1337/12г. на СлРС В ЧАСТТА, с която Т.Г.Т. е осъден да заплати по сметка на СлРС държавна такса върху присъдената издръжка ЗА СУМАТА НАД 104, 40 лв.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 471/21.05.2012г. по гр.д. № 1337/12г. на СлРС в ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: